Арх. Белин Моллов: Трябват аргументирани проекти за локациите с потенциал
- 09:45, 18.09.2024
- 10:00, 18.09.2024
- 2028
- 2
Арх. Белин Моллов е урбанист и ръководител на екипа, създал Интегрирания план за градско възстановяване и развитите на Пловдив. Бил е директор на КНИПИ “Софпроект”- Генплан, съветник в Столичния общински съвет, зам.-министър на МРРБ, съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
- Арх. Моллов, регенерацията на старите промишлени зони е видима тенденция вече и в развитието на нашите градове. Кои са факторите, които налагат джентрификацията?
- Преди всичко много важно е да изясним понятията регенерация и джентрификация и неизбежната връзка между тях в провеждането на градската политика и планирането. В общинските планове за развитие съществуват редица идеи за промяна предназначението на терени и сгради, загубили традиционните си функции, които се нуждаят от обновяване, реконструкция и модернизация, в съзвучие с новите тенденции за развитието на общината. Това са производствени зони с остаряла материална база и редуцирани или изчезнали стари производства, казармени терени, изгубили своето предназначение, закрити рудници и кариери, увредени терени и др. Това са сгради и ансамбли, притежаващи исторически и архитектурни качества, които са изгубили във времето традиционните си функции и се нуждаят от „нов живот”, за да запазят ценностите си за бъдещите поколения.
Отношението към културното наследство е мерило за зрялост в социално-икономическото развитие на общината и гарант за съхраняване на спецификата, традициите и местната идентичност. Това е РЕГЕНЕРАЦИЯ - възстановителен процес за балансирано устойчиво развитие, чрез подобряване на състоянието на западнали райони и подпомагане на хора, изпаднали в тежко социално положение; интегрирано управление и възстановяване на градската среда чрез публично-частни партньорства и с активното участие на гражданите; една нова индустрия в подкрепа на устойчивото развитие …
Практически това означава реконструкция и обновяване на градски обществени центрове с многофункционални характеристики; зони за обитаване; зони за бизнес (индустриални зони с промяна на функционалното предназначение), транспорт и комуникации; зони за отдих и развлечение. И още: това е нов живот за исторически и архитектурни ансамбли в градската среда и сгради - паметници на културата, и такива с историческа и архитектурна стойност; конверсия на бивши военни терени и обекти; регенерация на увредени природни територии и превенция на риска; устойчиво развитие на туризма за генериране на икономическо разнообразие.
Процесът на осъществяване на регенерацията е неизбежно свързан с процеса на промяна в характера на градската среда чрез притока на по-заможни жители и фирми. Това е ДЖЕНТРИФИКАЦИЯ - една често срещана и противоречива тема в градската политика и планиране, която увеличава икономическата стойност на урбанизираната среда, но произтичащата от това демографска промяна може сама по себе си да се превърне в основен социален проблем. Процесът на джентрификация обикновено е резултат от нарастващо привличане към даден район от хора с по-високи доходи, което е свързано с увеличени инвестиции в дадена общност, и свързаната инфраструктура от фирми за развитие на недвижими имоти. В допълнение към тези потенциални ползи джентрификацията може да доведе до миграция и разселване на населението, което възпрепятства дискусията относно истински прогресивни подходи за разпределяне на ползите от стратегиите за градско възстановяване и развитие.
- Това ли са резервите на градовете, и в частност в развитието на Пловдив? Как ИПГВР (Интегриран план за градско възстановяване и развитие за периода 2014-2020 г.) и ПИРО (План за интегрирано развитие на община 2021-2027 г.) регламентират тази посока в развитието на града?
- По отношение на ИПГВР 2014-2020 г. приоритетите и инвестиционните програми се разглеждаха като серия от взаимосвързани инициативи - комплексни или единични проекти, които служат за постигане на целите на плана до 2020 г. Втората приоритетна област на ИПГВР беше формулирана като „Иновативен Пловдив“. Предвиждаше се инвестициите по тази програма да бъдат насочени към оползотворяване на съществуващия потенциал и пълноценно използване на капацитета на града за въвеждане на технологичните иновации, съобразени с традицията на университетите, преди всичко на филиала на Техническия университет - София, Аграрния университет, Университета по хранителни технологии и Европейския колеж по икономика и мениджмънт. Конкретните намерения се фокусираха върху
изграждане на високотехнологичен бизнес център в квартал "Гладно поле",
като регенерация на казармени терени, изгубили своето предназначение, които се намират в самия център на града. Предвиждаше се изграждане на зони с административни и бизнес сгради, жилища и обекти на обслужването; изграждане на зона с високотехнологични производства и енергонезависима инфраструктура, като ядро на високотехнологичния клъстер „Агро Фууд Тех“.
Другата цел беше организиране на периодичен пловдивски форум, интернет портал и маркетингов продукт, представящи Пловдив като традиционен производствен център и бъдещ „град на иновациите“. Формулираните цели за осъществяване за изграждане на високотехнологичен бизнес център са реалистично достижими и могат да бъдат постигнати чрез използване предимно на наличните местни ресурси. Зоната е в добра инфраструктурна обезпеченост и с много добри екологични показатели. Свободната територия е в близост до централната градска част и с отлични комуникационни връзки, която я прави изключително перспективна за изграждане на научни, високотехнологични модули, в преориентацията на промишлеността от „производство на стоки” в „избор на технология за производство на стоки”, т.е. друго ниво на икономическа активност. Халетата за машинно производство не са приоритет, а създаване на интелектуални инкубатори за развитие на технологии. Това може да се постигне в ареала на Южен централен регион като „град на науката“ (science city), за чието правилно функциониране е необходима атрактивна среда, която да привлече научен потенциал.
За съжаление, заложеното в ИПГВР 2014-2020 г. намерение за изграждане на високотехнологичен бизнес център в квартал „Гладно поле", като регенерация на казармен терен, изгубил своето предназначение в самия център на града, не се осъществи.
Тази идея
не съществува в съдържанието на действащия в настоящия планов период ПИРО.
В стратегическите цели и приоритети на този планов документ се акцентира върху други местни потенциали за развитие на община - град Пловдив, като чист, зелен и привлекателен град; достъпен за всички, с осигурен равен достъп до възможности и услуги за населението, вкл. здравни и социални услуги, достъп до култура, спорт и прояви на открито; иновативен, високотехнологичен притегателен център за инвестиции и реализиране на бизнес инициативи; регионален лидер по линия на икономическо развитие, инвестиционен и бизнес климат на базата на оползотворените местни потенциали и ресурси; световна дестинация за целогодишен културен туризъм, както и утвърждаването <210> като град - европейско и световно средище на креативни и рекреативни индустрии; град на високообразовани хора, с кадри - в адекватен отговор на нуждите на бизнеса - към постигане на нови хоризонти в образователния процес.
Тези местни потенциали са наистина добри и желани, но те трябва да се постигат с конкретни мерки и добре аргументирани проекти! Идеята за изграждане на високотехнологичен бизнес център е релевантна на тези местни потенциали, но не фигурира в ПИРО като специфична мащабна инициатива за градска регенерация към нов живот за военните терени в центъра на града. В случая джентрификацията (една противоречива тема в градската политика), която увеличава икономическата стойност на урбанизираната среда, но без целенасоченото прилагане на принципите за регенерация на загубили своята функция градски територии, произтичащата от това промяна, може сама по себе си да се превърне в основен социален проблем.
- Какво да кажем обаче на обикновения купувач на ново жилище - какъв би бил животът му, ако новопостроеният блок, в който купува жилище, е в близост до някое промишлено предприятие например?
- Добрите професионалисти в общинската администрация, брокерите, медиите, които имат отговорността да съветват и подпомагат евентуалния купувач на ново жилище, трябва да са подготвени със задълбочени познания по отношение на подробния устройствен план на територията на архитектурните и инженерните проекти, производствените технологии в конкретното промишлено предприятие. Аз съм участвал в разработката на идеята за изграждане на високотехнологичен бизнес център в квартал "Гладно поле". Спомням си организираните обществени форуми за оформяне на концепцията за регенерация на проблемните бивши казармени терени в центъра на града. Спомням си ентусиазираните участници в тези форуми, които предлагаха своите идеи, аргументирани от различна професионална гледна точка, но силно мотивирани за създаване на
атрактивна, многофункционална и пълноценна среда на „град на науката“,
място за работа, квалификация, творчество, обитаване, отдих и култура. Когато един такъв план се реализира коректно, когато институциите упражняват контрол в процеса на изграждането и функционирането на комплекса, в който са предвидени всички разнообразни дейности, съобразени с европейските стандарти, тогава купувачът на жилище може да получи истинска полезна информация и спокойно да направи своя избор.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.