Арх. Белин Моллов: Проектът "Гладно поле" е шанс за Пловдив

Градът все още няма ясно изразен икономически профил, липсват икономическите клъстери

Арх. Белин Моллов е завършил архитектура във ВИАС - София. От 1971 до 1990 г. работи в Генералния план на София, от 1991 г. до 1995 г. е съветник в Столичния общински съвет, от 1992 г. е в администрацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, през 2001-2002 г. е заместник-министър, след това е бил съветник и отново заместник-министър. Негов екип разработи ИПГВР на Пловдив, също Общинския план за развитие на града.

- Арх. Моллов, в Интегрирания план на Пловдив заложихте идеята "Гладно поле" да стане високотехнологичен парк. На този етап такъв обаче идеята няма видимо развитие. Какви са шансовете да се случи в бъдеще?

- Би трябвало да има шанс, защото реализацията на този проект е шанс за града и инвеститорите. Всички аргументи, заложени в ИПГВР за избор на този терен като „зона с потенциал за икономическо развитие”, продължават да бъдат валидни. Идеята за изграждане на високотехнологичен парк, с възможност за обединяване и използване разнообразните специфични потенциали на града, насочва планирането към едно широкомащабно развитие и оформяне на вторичен градски център, в който да присъстват научна изследователска и приложна дейност и индустриално производство, в комбинация с жилищни територии, обезпечени с необходимото комплексно обществено обслужване, присъщо за град от ранга на Пловдив. Със своето стратегическо местоположение на международен възел

Пловдив е вторият по значимост икономически и индустриален център на страната след столицата. Все още обаче градът не се характеризира с ясно изразен икономически профил. Липсват икономически клъстери, почти изцяло отсъства изявена туристическа индустрия въпреки наличието на уникално културно-историческо наследство.

Идеята за създаване на високотехнологичен научен център за осъществяване на дейности, свързани с основните приоритети на 21. век за оптимално използване на ресурсите, свързани с прехраната и източниците на енергия, в този конкретен случай е съчетана с една новост за практиката на България - трансформиране (регенерация) на неизползвани военни терени в центъра на града, загубили своята предишна функция. Това е съвременен подход за градско планиране и ефективно използване на територията, съобразено с променящите се реалности в обществения живот.

- Кои са факторите, които попречиха за реализацията на тази идея?

- Трудно е да се отговори на този въпрос. Няма обективни причини в нормативната уредба и плановия процес. Още през 2013 г. бе взето решение за създаване на вторичен градски център на територията на кв. "Гладно поле".

Общинският съвет упълномощи кмета да предприеме необходимите действия за безвъзмездно придобиване на военните терени с отпаднала необходимост. Очакваше се след деактуването им общината да извърши необходимите процедури за уеднаквяване на предвижданията на ИПГВР с времеви хоризонт 2020 с действащите устройствени. Устройствените процедури по разработка на зоната включват изменение на Общия устройствен план, изменение на действащия подробен устройствен план и предпроектни проучвания съгласно предложеното зониране. Общо за изпълнението на проектите по инвестиционните приоритети на ОПРР има заделени 80,186 млн. лв., от тях 16,854 млн. са за тази зона. Има частично разработени конкретни проекти за реконструкция, включително разширяване, на ул. „Лев Толстой” и изпълнение на улично озеленяване и рехабилитация на съществуващи улици „Богомил” и „Радко Димитриев”, улично озеленяване и прилежащи обществени зелени площи.

Към настоящия момент няма завършена процедура по деактуването на военните терени в полза на общината, необходимите устройствени процедури не са приключили и няма готови за изпълнение инвестиционни проекти. Причините за това състояние в края на програмния период са организационни и свързани с недоброто взаимодействие между институциите и заинтересованите страни.

- Удачно ли беше избрана тази зона на въздействие в ИПГВР, какъв е коментарът ви от дистанцията на времето?

- Моят еднозначен отговор продължава да бъде „да” въпреки че изминалите 6 години от работата по ИПГВР на Пловдив и конкретно по избраната икономическа зона за развитие на „Гладно поле” показаха колебливи действия на тези, които вземат решенията за осъществяване на изпълнението на Програмата за реализация на плана. Независимо от това съществуват три фактора в подкрепа на избраната зона с потенциал за икономическо развитие:

Прилагането на съвременен подход за конверсия на военни терени с отпаднала необходимост и оформеният като вторичен градски център квартал „Гладно поле” е перспективно решение от градоустройствена гледна точка за развитието на центъра на Пловдив, създаването на високотехнологични работни места, развитието на науката, пълноценно използване на местните ресурси и общо покачване на конкурентоспособността на местната икономика. Теренът е в непосредствена близост с входно-изходната артерия на Пловдив - Цариградско шосе, а оттам към АМ „Тракия” и по бъдещата източна тангента към района на Родопите. Зоната е в добра инфраструктурна обезпеченост и с много добри екологични показатели. Свободната територия е в близост до централната градска част и с отлични комуникационни връзки, която я прави перспективна за изграждане на научни, високо технологични модули, в преориентацията на промишлеността от „производство на стоки” в „избор на технология за производство на стоки”, т.е. друго ниво на  икономическа активност.

Не халетата за машинно производство е приоритетът, а изграждане на интелектуални инкубатори за развитие на технологии. Това може да стане само с изграждане на атрактивна, модерна  среда, която да привлече научен потенциал.

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?