Следвайте ни

Арх.Белин Моллов: Пловдив се бави в реализацията на транспортните си проекти

viber icon

 По тази ос може да намери своята реализация идеята за скоростния път по направлението Чепеларе-Хвойна-Храбрино-Пловдив. 

Привличането и развитието на научния потенциал може да стане само с изграждане на привлекателна  среда, отговаряща на високите съвременни изисквания.

 

 

Предстои планиране на следващия програмен период на ЕС - 2021-2027 г. В тази връзка бе създаден проектът „Бъдещето е във Ваши ръце“ (BG05SFOP001-2.009-0066) по ОП „Добро управление“, съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ, „Фондация за прозрачни регламенти“. Проектът има ангажимент да съдейства на гражданите и администрациите от Южен централен район за изготвянето на Инвестиционна карта за приоритетно развитие на района. Припомняме, че в момента България е разделена на шест района - Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. Новото райониране, съобразено с европейските критерии, трябва да влезе в сила за следващия програмен период - 2021-2027 г., за да няма проблеми с усвояването на евросредствата за регионално развитие от новия бюджет на ЕС.

 

 

Арх. Моллов, как виждате развитието в следващия планов период 2021-2027 г. на Родопската ос Карлово-Асеновград-Смолян?

Мисля, че развитието на тази важна урбанизационна ос не само за ЮЦР, но и за цялото национално пространство, ще продължи ускорено и през следващия планов период. Селищната агломерация, която се очерта по трасето Карлово-Пловдив-Асеновград, ще продължи да се развива и на юг до Смолян и до границата с Гърция. Да се надяваме, че отговорните институции ще продължат да прилагат успешните подходи и решения от направените през последните години реализации по тази ос и още по-важно, ще се поучат от допуснатите грешки в планирането и изграждането на транспортната инфраструктура и реализациите на юг ще бъдат по-ефективни и ефикасни в интерес на социално-икономическото развитие на териториалните общности. Става дума не само за инженерните проекти, а и за устройствените планове на населените места, през които минава трасето. Особено това важи за самия град Пловдив. По тази ос може да намери своята реализация идеята за скоростния път по направлението Чепеларе-Хвойна-Храбрино-Пловдив.

Пловдив е център на един от най-големите райони в страната - Южен централен район. Кои проекти ще помогнат градът да се изяви в тази своя роля на център?

 Проектите се съдържат в действащия общински план за развитие на общината, както и в инвестиционната програма за изпълнение на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Може би защото през последните години фокусът на изпълнението на двата плана беше в програмата „Пловдив 2019 - европейска столица на културата“, има забавяне в реализацията на транспортните проекти и тези свързани с икономическата зона по ИПГВР. Тук мога да спомена, че още не е започнала реконструкцията на целия железопътен възел Пловдив. Тук ще се пресичат отсечки от жп мрежата, по която ще се движат влакове със 160-200 км/час. В интегрирания план за градско възстановяване и развитие пробивът под гарата между бул. “Васил Априлов” и “Македония” е включен в проекта за реконструкция на жп възел Пловдив. Този проект има осигурено финансиране от оперативна програма “Транспорт” 2014-2020 и значението му за Пловдив е голямо.

В Интегрирания план на Пловдив бяха заложени три ключови зони на въздействие, които се очакваше да привлекат нови инвестиции. Ще изпълнят ли тези зони своите стратегически задачи?

Стремежът към ясно изразен икономически профил на града и неговата специфика на „град-община“, което поражда известни усложнения във  взаимодействието с околните общини от агломерационния ареал, изисква значими действия в посока на профилиране и очертаване на нов образ, съхраняващ неговата неповторима културна идентичност. В този смисъл предложените в ИПГВР зони за въздействие следва да изпълнят няколко ключови стратегически задачи.

Какви?

Определянето на зона с потенциал за икономическо развитие е насочено към създаване на нова бизнес среда, която да обслужи хранителния клъстер с високотехнологичен парк, по-общо казано - да намери конкретен подход към осъществяване на европейския приоритет за изграждане на „икономика, базирана на знанието“. Обосновката за избор на „Гладно поле” като зона за въздействие включва смяната на ориентацията на промишлеността от „производство на стоки” в „избор на технология за производство на стоки”, т.е. друго съвременно ниво на  икономическа активност. Пловдив е град на науката на Южен централен район. Привличането и развитието на научния потенциал може да стане само с изграждане на привлекателна  среда, отговаряща на високите съвременни изисквания.

Да, но доколко реално е всичко това да се случи?

Определянето на целите и приоритетите на града и на мерките, чрез които ще се реализират тези цели и приоритети, не трябва да бъдат единствено инициатива и ангажимент на общинската администрация, а следва да се формулират с активното участие на местната общност. Осъществяването на съгласуваност в планирането в рамките на общината между заинтересованите страни е гаранция за добро приоритизиране в подбора на проектите и пълноценно използване на средствата.

С проекта „Бъдещето е във Ваши ръце“ вие анализирахте нагласите на хората и тяхното участие в планирането на териториалното развитие по места. Какви са изводите Ви от този анализ?

Нашето проучване завършва с препоръки за подобряване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на регионалната политика. Те поставят по-високи изисквания за гражданско участие в процеса на стратегическо планиране и изпълнение. Целта е да се намери реалното им приложение в практиките на областните и общинските администрации, за да се постигне отразяване на общественото мнение във всеки един стратегически документ. Гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на регионалната политика е регламентирано в Закона за регионалното развитие и правилника за неговото прилагане, както и в Методическите указания за разработване и прилагане на стратегическите и планови документи на регионално, областно и общинско ниво.

Новите Общински план и Интегриран план за градско възстановяване и развитие следва да бъдат разработени в съответствие с целите на кохезионната политика на ЕС за периода 2021-2027 г. и да допринасят в максимална степен към цел на политиката „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони и на местните инициативи“. Комуникационната стратегия трябва да се фокусира върху включването на заинтересованите страни чрез подходящи форми, включително кампании за формулиране на проектни идеи, които да бъдат част от програмата за реализация на плана. Важно е да бъде стимулиран подходът „отдолу-нагоре“ при определяне на нуждите, потенциалът за развитие и възможните решения. Регионалните планове, областните стратегии и общинските планове са инструменти за управление на регионално и местно ниво. Всички тези документи представляват програмния пакет за участието на България в Кохезионната политика на ЕС и чрез тях се аргументират необходимите средства и се осъществява наблюдение и контрол за тяхното рационално използване. Ако в този процес на планиране не са включени намеренията, заложени в бизнес плановете на компаниите и гражданските организации, действащи на територията на съответната област или община, никога няма да има действено и автентично планиране и резултатно използване на средствата и ресурсите.

 

 

Арх. Белин Моллов е завършил архитектура във ВИАС - София. От 1971 до 1990 г. работи в Генералния план на София, от 1991 г. до 1995 г. е съветник в Столичния общински съвет, от 1992 г. е в администрацията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, през 2001-2002 г. е заместник-министър, след това е бил съветник и отново заместник-министър.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?