Следвайте ни

Арабистът проф. Чуков: „Хамас“ удря с 15 000 ирански ракети, Тръмп запали фитила в Йерусалим

viber icon

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е Дамаския университет, Сирия. Създава информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Среден изток “Orient.bg”. Член на European Association for Middle East Studies. Автор на книги, сред които “Ислямският фундаментализъм”, “Ал Кайда с перо и сабя”, “ДАЕШ - (Не)ислямска държава”.

- Проф. Чуков, Йерусалим винаги е бил ябълка на раздора - защо точно сега ескалира напрежението между Израел и Палестина?

- Наистина Йерусалим беше една от най-трудните теми по време на 25-годишните преговори между двете страни. Сега обаче при управлението на американския президент Джо Байдън нещата се промениха и напрежението ескалира. При всички войни, които се случиха между двете страни до този момент – 2008, 2009, 2012, 2014, може би донякъде и през 2015 г., Йерусалим е бил по-скоро в сянката на други проблеми. По време на мандата на Доналд Тръмп Йерусалим беше акцент в близкоизточната политика на САЩ. Тръмп беше първият американски президент, който дръзна да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим. Две години продължиха битките на международните форуми, имаше гласувания в Съвета за сигурност на ООН, палестинзите искаха да дават проблема в Международния наказателен съд. Т.е. администрацията на Тръмп упражни силен натиск и тотално маргинализира палестинската власт и даде много силен аванс на държавата Израел. В края на мандата си Тръмп представи т.нар. Сделка на века, в която той си представяше Йерусалим изцяло като столица на Израел. Впоследствие се получиха и т.нар. авраамически договори с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха  тотално игнорирани.

Сега обаче, когато в Белия дом президент е Джо Байдън, нещата се промениха. В Демократическата партия има кръгове, които са много по-пропалестински настроени. Има конгресмени от ислямски произход -  палестинката Рашида Tлаиб силно защитана каузата на сънародниците си, Илхан Омар, която е втори мандат в американския конгрес беше в непрекъснат конфликт с Доналд Тръмп.Тяхна колежка от демократическата партия е внесла в Конгреса законопроект с искане да се  забрани финансирането на държавата Израел, тъй като тя „нарушава човешките права”.

Ясно е, че разликата между двамата президенти е колосална – Тръмп спря парите полиния на ООН запалестинците, Байдън ги върна, Тръмп закри  представителството на ООП, Байдън го върна.

САЩ планират да изпратят делегация в Израел начело с помощник държавен секретар Хейди Амр, американец от ливански произход, подобна фигура нямаше в администрацията на Тръмп.

Предложеният от него план, наречен „Сделката на века“ реално не предвиждаше две държави, а по-скоро палестински територии и население, на което да бъде предложен висок жизнен стандарт /инвестиции от 20 милиарда долара/. Според плана на Тръмп Йерусалим е столица на Израел, в това число и източната част. Неслучайно Тръмп е американският президент, който се осмели да премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Когато палестинците се оказаха неотстъпчиви Тръмп спря парите за Агенцията на ООН за палестинските бежанци, закри представителството на ООП във Вашингтон. Впоследствие стимулира подписването на т.нар. авраамически договори с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха в тотално отстъпление. С идването на администрацията на Байдън нещата се промениха. Новият стопанин на Белия дом върна представителството на палестинците, възстанови и американските вноски за агенцията на ООН. Нещо повече, започна преговори с Ислямската република, чиито проксита реално са палестинските терористични групировки, които сега воюват с Израел. Битката сега е със задочното присъствие на Иран. Ако битката между Израел и палестинците през последните 3-4 години беше предимно в ООН, на различните дипломатически, политически и съдебни форуми, сега палестинците отново се престрашиха и я пренесоха на бойното поле. Повече от очевидно е, че сблъсъкът е за Източен Йерусалим. Сега трябва да се отговори чия собственост е, чий е суверенитетът върху тази част на свещения град.

- Неслучайно именно от там се запали искрата. Но със сигурност има и местни  причини за ескалацията на напрежението?

- Да, демонстрациите избухнаха в деня на Йерусалим 7 май. Освен причини от символно-религиозно естество съществуват и предпоставки от вътрешно политически план и за двете страни.  Израел и палестинската автономия се намират във вътрешна криза. За еврейската държава в рамките на две години, нейните избиратели ще участват в пет парламентарни избори. Преди 20 дни излезе документ, в който сериозни анализатори твърдяха, че невъзможността на израелските палитици да съставят стабилно правителство, е заплаха за националната сигурност на държавата. Това се усети от палестинците

При палестинците също има криза. Според решение на властите, парламентарни и президентски избори трябваше да се проведат през май, юни и август 2021 г. Президентът на автономията Махмуд Абас заяви своята позиция, че те ще се проведат и в Източен Йерусалим, освен на Западния бряг и ивицата Газа. Това беше отказано от Израел. Той обаче се заинати и ги анулира след този отказ. Някои палестински групировки бяха на мнение, че този „инат“ на Абас се дължи по-скоро на факта, че ще загуби изборите, отколкото да отстоява палестинския суверенитет.

Това е от голямо значение, тъй като реално показват променената обстановка на терен. Новото е, че в тази интифада за защита на Йерусалим видяхме много тясна връзка с Газа. И самият Израел обаче в около 15 града практически настана анархия – нещо непознато досега.  Властите не са в състояние да овладеят положението, както в град Лод. Виждаме коренно променена обстановка, стимулирана от промяната на стопанина на Белия дом.                        

Държава като Израел не може да си позволи две години да няма правителство – те отиват на пети предсрочни парламентарни избори. Това е повече от очевидно заплаха за националната сигурност.

До голяма степен вълненията избухнаха и заради Махмуд Абас, който анулира изборите, защото те не могат да бъдат провеждани в Йерусалим. Според анализатори той го прави, за да не ги загуби. 

- Откъде Хамас разполагат с толкова сериозни арсенали, изстреляни са хиляди ракети по израелски цели?

- От Иран. Техеран с години оказва материална, финансов, логистична, тактическа помощ. Ислямски джихад всъщност е създаден от Иран, независимо че са сунити. Хамас са бившите палестински Мюсалмански братя, но са в тясно сътредничество и са финансирани от Иран. Ситуацията с Хамас в Ивицата Газа прилича на тази с хутите в Йемен, с  Хизбула в Ливан, на многото шиитски проирански милиции в Сирия и Ирак. Има предположения,  че небезразлични към въоръжението на  Хамас е и Турция, една от държавите, която най-остро се противопостави на преместването на американското посолство в Йерусалим и даваше най-силен отпор на Израел.

Балансът на силите е много стряскащ по отношение на Израел, който трябва да вземе мерки за съставяне на силно правителство. Безпрецедентно е за 39 часа да се изсипят 1000 ракети срещу Израел. В момента летище Бен Гурион в Тел Авив е затворено,  функционира алтернативното летище Рамон впустинята Негев, предназначено за време на бойни действия.

- Има ли опасност конфликтът да се интернационализира?

-  Трябва да отбележим, че терористични организации в Палестина като Хамас и Ислямски джихад са ирански протежета, сянката на Техеран се чувства повече от всякога.

В разговор с руския си колега Владимир Путин турският президент Реджеп Ердоган е предложил да бъдат изпратени международни войски, които да пазят палестинците. Това означава интернационализация на конфликта. Русия също се опитва да се намеси като посредник. Путин е предложил да бъде активизиран т.нар. Квартет за Близкия изток, който включва ООН, САЩ, ЕС и Русия.

- Колко ще продължи този път ескалацията? Кой ще успокои нещата този път – ООН, Египет?

-  На този епат всички посредничества са неуспешни.  Едни от първите изявиха желание Египет, те са традиционни  посредници. Има и много силен натиск върху палестинците от страна на Саудитска Арабия и ОАЕ. САЩнай-вероятно ще изпратят заместник външен министър в Израел в опит да бъде овладяна ситуацията.

Все пак нежеланието на нито една от две страни за продължаването на сблъсъка е видно от факта, че няма сухопътни действия. Такива имаше по време на войната през 2014 г., когато израелски танкове навлязоха на територията на ивицата Газа

Смятам, че от израелска страна атаките няма да спрат поне до една седмица. Доминиращите цели  са военните, командващи силите на терористичните организации Хамас и Ислямски джихад. Досега са унищожени поне петима от тях при 35 потенциални мишени.

Счита се, че потенциалът на палестинците е около 15 000  ракети, което означава, че имат боеприпаси за около две седмици, ако обстрелват с този ритъм. Така че размяната на удари може да продължи поне още седмица-две.

Но контактите между Израел и Хамас не са приключвали. Очевидно в момента става надлъгване кой да спре пръв, но така, че да не получи квалификация на победен сред местното  обществено мнение.

Колко ще продължи кризата не е ясно. Наблюдатели считат, че вътрешнополитически обстоятелства ще решат докога ще продължат сраженията. Управляващите политици от двете страни ще искат вот на доверие от избирателите. Изходът от сблъсъка ще бъде най-сериозния инструмент в предизборната кампания. В същото време поредната война показва, че този конфликт е вечен. Става въпрос за сблъсък между две политически и най-вече за взаимно изключващите се религиозни доктрини, в които пресечната точка е Йерусалим.

- Ще има ли победител?

- Винаги се получава така, че и двете страни се обявяват за победители. Както при парламентарните избори  в Европа и в България всички са победители. Но това ще е до следващия път, докато отново се натрупат фактори и причини, които отново да взривят обстановката. Т.е. конфликтът с пресечна точка Йерусалим ще е вечен? Тук сблъсъкът е не толкова политически, отнася се до религии. Обяснявам това в новата ми книга „Израел между евангелизмаи джаафаризма”. Там правя извода, че това са  религиозни течения  на малцинствено християнската и ислямската   деноминация, които имат обратно построени  есхатологии (система от религиозни възгледи и представи за края на света, , задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството, бел.ред.) и пресечната точка е Йерусалим. Т.е. този конфликт е фактически неразрешим.  Преди дни германският вътрешен министър Хорст Зеехофер предупреди  за засилен мигрантски трафик към Европа по Балканския маршрут.   Има ли реална опасност? Гърците изнесоха информация за състоянието на бежанския поток, в която цифрите сочат около 10 000 души, т.е. 80 процента намаляване на потока спрямо 2020 г.  Въпросът е, че в самата Гърция има няколко десетки хиляди бежанци, повечето в континенталната част. Нормално е те да искат да продължат по вече очертания трафик. Слава богу, той не минава през България. Но виждаме и у нас  хора, които са от Гърция,  и използват старата утъпкана пътека през Македония, Албания, Хърватия, босна и Херцеговина – през западния път на Балканите. Усмири ли се Сирия? Сразена ли е Ислямска държава? В Сирия се очакват президентски избори на 26 май, което е фарс. ООН вече обявиха, че не биха признали резултатите. Никой не би признал поредната победа на Башар Асад. Пълна доминация на Русия, тотален контрол на всякакви лостове на властта в Сирия, естествено в скрита конкуренция с Иран.

Ислямска държава от две години не контролира нито една територия в Ирак и Сирия, но това не означава, че я няма. Всяка седмица има информация за спящи клетки, които се активират. Това са местни бандитски формирования, които тормозят местните жители. Подобен терористично – криминален контингент няма как да бъде изкоренен от тези общества. Трябва ли да имаме притеснения за ситуацията в България – за граничен мигрантски натиск например? България е обект на част от този Балкански поток. Отвреме-навреме минават стотици хора, някои заловени, други не. Много малко от тях искат да останат в България, но има и хора с неясни биографии от Афганистан, Иран, от всякъде ,  които искат да останат. За последните годин-две България се превръща вкрайна спирка за по-голям процент от бежанците. Разбира се, говорим за 1000-2000 души, но тенденцията е възходяща.

Смятам, че България много бързо трябва да излезе от политическата криза, да формира много стабилно правителство, което да решава важните проблеми, включително сигурността. Тук е удачен паралелът – една от големите грешки на Израел е, че там от две години насам продължават кавгите и скандалите в Кнесета и правителствата. Това принизи оценката за израелската държава от страна на палестинците, които естествено се възползваха от това. Не бива до допускаме подобна грешка.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Чуфутски чукундур

Чуфутски чукундур

15.05.2021 | 08:45

Всички чуфути в защита на чуфутския ционизъм на крак И яко плюене срещу Тръмп Защото Тръмп изтегли от Близкия изток един континген на който чуфутите от Израел разчитаха да ги пази докато си разиграват коня Чичко Тръмп им показа среден пръст и ясно им заяви че няма да жертва ресурси и жива сила за да им оправя бакийте А туй че е преместил посолството на САЩ в Йерусалим е един политически жест за да удолетвори ненаситното чуфутско банкерско и оръжейно лоби в САЩ но без пряка воена ангажираност За туй чуфутите не му простиха и му спретнаха фалшифицирани избори А Чуков да вземе един чук и да си чука чукундурестата чуфутска глава та да не се налага друг да му е чука

Отговори
4 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?