Следвайте ни

Апостол Апостолов: Да отложат данък печалба, за да живнат фирмите

Икономиката ще се лекува поне 3 г. след края на пандемията, казва президентът на ВУЗФ

viber icon

Апостол Апостолов е президент и председател на настоятелството на Висше училище по застраховане и финанси" АД (ВУЗФ) от три години. Той има повече от 10 години опит като преподавател във вуза в дисциплината "Капиталови пазари". Изпълнителен директор e на Агенцията за приватизация в периода 2001 – 2003 г. Между 2003 и 2009 г. е председател на Комисията за финансов надзор, а от 2011 г. е председател на НС на Тексим банк. От 2012 г. е председател на Съвета на директорите на "Централен депозитар" и член на НС съвет на "ЧЕЗ Разпределение“. Завършил е специалност „Банково дело“ в УНСС, а преди това компютърни науки в Техническия университет-Пловдив.

- Г-н Апостолов, има ли пренатягане на ограниченията срещу бизнеса с извънредните мерки у нас заради коронавируса? Няма ли да се получи болните да са по-малко, но фалитите и уволнените да са непосилно много

 - Аз по-скоро съм привърженик на действията срещу епидемията, които са предприети от правителството в България. След като така се задъхва здравната система в една област като Ломбардия в Италия, която икономически е много по-напред, какво да кажем за България. 

Тези ограничения вероятно наистина няма да решат проблема и една част от българите неизбежно ще се заразят. Въпросът е така да се получи, че здравната система у нас да може да обърне достатъчно внимание на тежките случаи. Ако изведнъж 10 000 българи с двойна бронхопневмония влязат в болниците, здравната ни система загива!

Това е и смисълът на тези мерки, които се въведоха. Иначе видяхме различни подходи по света към епидемията от Covid-19. Италия стана лошият пример какво трябва да се избягва, за да бъде омекотен този проблем. Там имаше лоша дисциплина, късно се затегна режима. Китайците действат по друг начин-  абсолютно диктаторски, там влизаш вкъщи и не мърдаш, но ето че вече затварят новопостроените болници, защото болните намаляват.

В Южна Корея пък залагат на масови тестове и издирване на всички контактни. Англичаните пък казват: Ще се създаде обществен имунитет, пускаме вирусът да действа. Някои ще си отидат, но другите ще преболедуват Не знам дали това е правилно. От житейска гледна точка смятам, че подходът на България е правилен. Забавянето ще даде шанс на нашата здравна система да е адекватна, за да не се стигне като в Италия, където лекарите се чудят на кого да сложат апарат за обдишване и кого да оставят да умре.

- Все още покрай паниката от растящия брой болни малко се говори как ще се лекува икономиката след края на епидемията?

- Тук идва следващият важен въпрос, до какво ще доведе решаването на здравния проблем. Какво ще срещнат на следващия ден оздравелите хора при очертаващата се трагедия в икономиката. Кои ще бъдат уволнени, на кои ще бъдат съкратени заплатите. 

- Как оценявате мерките на държавата за подкрепа на бизнеса, достатъчни ли са тези 500 милиона лева, с които Българската банка за развитие ще подпомага ликвидността на фирмите?

- Дори да бяха не 500 милиона, а 5 млрд., пак някои щяха да кажат, че не са достатъчни. Сумата е важна, но е важен и въпросът как ще се изразходва, доколко ще бъде ефективно. Засега няма яснота в това отношение.

Аз бих предложил да се даде възможност на фирмите да имат малко по-дългосрочен ресурс. Примерно данък печалба не е най-същественият приход в бюджета. Ако си предприемач и в момента ти кажат, че няма да ти взимат този налог, ще работиш малко по-спокойно, независимо, че има стагнация.  Няма да освобождаваш работниците, ще имаш възможност да инвестираш в ново оборудване. И тогава тези пари, които са в българските фирми, пак ще влязат в оборот, ще купят нова техника, ще платят ДДС, хората ще има какво да работят.

- Опасни ли са за държавата исканията на опозицията за данъчна и банкова ваканция. Видяхме, че някои банки по своя инициатива обявиха вече кредитна  ваканция за своите клиенти?

- Това всяка банка трябва да си го каже след като си направи сметката. Въпросът е каква е структурата на ипотечния портфейл и на потребителските кредити, как са калкулирани рисковете и какъв буфер имат. С призиви за всеобща банкова ваканция не става. 

Да приемем, че банката разсрочи вноските на даден бизнесмен. Дава му шанс да работи с тези пари.  И той отива след една година и казва, че трябват още 100 000 лева. Банката му казва: "Добре, но лихвата вече е 12 на сто, защото трябва да се калкулира риска !". И бизнесменът ще каже: "Ах, ужас, в никакъв случай". Искаме да ползваме бонуси, но без допълнителните плащания. Нещата трябва да са комплексни. 

- Чуха се призиви да не се плащат сметките за ток и вода, както и осигуровките, докато извънредните мерки продължават?

-  Това ми звучи малко популистки. С други думи, дайте държавата да даде едни пари на хората, които си стоят вкъщи. Откъде идват обаче тези пари. Веднъж от осигурителната система и 50 на сто от бюджета. Понеже населението масово се осигурява на минимална заплата, нашата осигурителна здравна и пенсионна система не е достатъчно добре финансирана и трябва да се дотира от бюджета. Не искам да звуча несъчувствено, но като няма данъци и осигуровки, как да се случи това?  

- Неизбежна ли е спекулата при такава криза, маските изчезнаха, цените им скочиха драстично. По пазарите лимоните също поскъпнаха няколко пъти? Заговори се за таван на цените на стоките от първа необходимост.

- Със сигурност ще има спекула, но виждам че държавата се опитава да я неутрализира.  Това за таванана цените не ми звучи сериозно. На каква база ще го правим, на производствена цена плюс някакви издръжка, според цена на купуване на материали ли пък нещо друго. Не е ясно какъв е методът, по който ще се прави това ценопроизводство.  Надявам се да не се стигне до там.

- В тази криза какви са предимствата, че сме в Европейския съюз и дали епидемията няма да ни отдалечи твърде много от чакалнята на еврото?

- Като членове на ЕС България ще получи своя дял от финансовия пакет за борба с епидемията. Имаме и координирани усилия по затваряне на границите, осигуряване на маски и защитни средства. Плюс за нашата здравна система е, че може да ползва високо технологично оборудване от Европа. Твърде вероятно е сегашната криза да ни отдалечи от чакалнята на еврото. Досега ние бяхме идеални и отговаряхме на всички условия, но тези дисбаланси неизбежно ще се отразят на показателите. 

- Кои са най-големите щети за нашата икономика, с оглед нейната специфика?

- Липсата на производство и липсата на пазар. Примерно сте фирма, която прави мебели. В един момент не може да изпълните поръчката, но дори да успеете, то заявките падат драстично, вместо 20 дивана продавате само три. Фирмата затваря, ако сте теглили кредит, не може да го обслужвате. 

- Кои бизнеси пострадаха най-много от сегашната криза? Сред тях ли са и многобройните фирми за авточасти около Пловдив, след като автомобилните гиганти рязко намаляват или направо спират производството?    

   - Най-тежко пострадаха туризмът и транспортът, които първи поеха удара, Въпросните фирми за авточасти вероятно ще затворят поне за известно време. Туризмът наистина направо загина, но пък той и най-бързо ще се възстанови, защото е много динамичен. Помним как войната в Турция и проблемите в Египет спряха туристите и нашето море се напълни с руснаци. После обаче отново се върнаха на познатите дестинации. Така ще стане и сега.

- Пандемията от коронавируса ли докара следващата световна икономическа криза или тя беше неизбежна? 

- Пандемията я ускори значително, всеки очакваше някаква криза, но не знаеше кога ще се случи. Изведнъж това стана като шило, което проби един балон. Пазарът беше стигнал един етап след 11 години растеж, когато почти всички очакваха момент на спад. Кризата се чакаше в края на последните 2-3 години, но икономиката работеше добре, банковата система беше доста стабилизирана. Сега кризата се усети рязко, защото заради епидемията производството спря.

- Каква е вашата прогноза, до кога ще продължи сегашната глобална криза?

- Зависи колко време ще отнеме да се овладее епидемията. Експертите казват, че тя още не е достигнала своя пик в Европа, което вече се случи в Китай и Южна Корея. Аз не вярвам много на прогнозите, че епидемията ще приключи през май-юни. Дори топлото време да убие вируса, ако не е намерено адекватно лекарство, наесен пак ще имаме проблеми. Но след толкова тежък трус, възстановяването на икономиката ще отнеме най-малко три години.  Подчертавам: най-малко!

-Все пак няма ли и някакви позитиви от сегашната ситуация. Казват, че кризата е най-доброто време за реформи?
- Най-малкото сега вече ще можем да правим преценките на базата на една тежка криза. Защото за много неща досега казвахме: Защо да ги правим, след като те си вървят и така. Стана ясно колко е необходимо електронното правителство и въвеждането на електронните услуги навсякъде. Те не само пестят време и средства, но и са крачка срещу дребната корупция. 

Друг позитив е преминаването към дистанционното обучение в училищата и университетите заради епидемията, нищо че на много места е имало фал старт. Бизнесът също направи промени за по-гъвкаво работно време и дистанционна работа. Всички работещи модели, които бяха наложени сега от обстоятелствата, ще продължат и след кризата, ако са доказано ефективни. 

-  И накрая, като бивш шеф на Агенцията по приватизация как гледате на идеята за пълна ревизия на приватизацията?

- Не искам да правя коментар защото може би няма да съм обективен. Афишираната цел е по този начин да се постигне справедливост. Щом обществото смята, че трябва да се направи една проверка, добре. Презумпцията, че процесът на приватизация е бил криминален, предполага да се направи проверка от дистанция на времето. Въпросът е какво ще се преценява - целесъобразността на сделките или законосъобразността на действията в целия този процес.  Иначе самата приватизация беше и е сто процента политически процес.

 


 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Няма смисъл

20.03.2020 | 15:13

Този данък така или иначе никой не го плаща.

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?