71

Анализаторът Михаил Кръстев: Този парламент няма да успее да отпуши парите от Брюксел

 Ще вървим от избори на избори, докато някой не спечели с 200-300 хиляди гласа преднина

 Не можем да финансираме всяка една социална прищявка с нов дълг

 

- Към поредни предсрочни избори ли вървим? 

- По-вероятно - да! Не са виновни единствено само партиите ​- това са резултатите от изборите​ - имаме един победител, който обаче е с много нисък резултат. ГЕРБ увеличава само с няколко десетки хиляди гласа своята подкрепа спрямо предходните избори.

Имаме едни втори, които се чувстват първи, тъй като са много близо до победителя ​- "Продължаваме промяната". Ако наложим към тях и "Демократична България", т​ъй като имаше идея двете формации да се явят заедно, ние виждаме един паритет.

Докато той продължава трудно, бихме могли да излезем от политическата криза и да стигнем до някаква стабилна форма на управление. Самият генезис на ДБ и ПП е именно борба срещу ГЕРБ.

Ако или ГЕРБ, или анти ГЕРБ партиите не надделеят с 200-300 хиляди гласа преднина, то не бихме могли да очакваме съставяне на редовно правителство, което да е устойчиво.

Ще има толкова преигравания на изборния мач, колкото са необходими, докато не се стигне до някакъв убедителен резултат в този сблъсък.

- Не отделихме ли прекалено голямо внимание на избора на председател на парламента?

- Прекалено големи бяха очакванията, че ког​ато това се случи, работата на Народното събрание ще се отпуши и важните за България неща ще бъдат приведени в действи​е.

Важните неща на този етап, според политиците, са приемането на законите, свързани с усвояването на парите на Плана за възстановяване и устойчивост, както и на бюджет 2023.

Тези очаквания обаче са лъжовни, тъй като самият избор за председател на парламента бе пример за това как ще премине приемането на тези закони.

Предстоят много сериозни дебати по тях и е малко наивно да смятаме, че могат да се свържат тези неща накрак и за няколко месеца - колкото вероятно ще бъде животът на този парламент. 

- Хората гледат н​а Плана за възстановяване като на някакви пари, които ще капнат от Брюксел. Това не е ли голяма заблуда?

- Голямата заблуда е, че ни е необходимо просто да имаме един парламент, който при внесените от служебния кабинет закони, свързани с Плана за възстановяване, да ги приеме и оттам нататък да потекат едни пари.

Все още не осъзнаваме какво представлява този план. Той не предоставя възстановяване на икономиките в Европейския съюз след ковид пандемията, а дава значителни пари, но срещу реформи, свързани най-вече с т.нар. „Зелен преход”.

Когато ще бъдат приети тези закони, какво ще присъства в тях, е един много сложен въпрос, който не може да бъде приет на коляно за няколко месеца от един парламент, който си отива.

България е лидер в енергетиката на Балканския полуостров по отношение на производството на електроенергия и за съжаление, част от този зелен преход ни обрича да спрем да сме такъв лидер.

Застрашени са стратегически активи, с които разполагаме ​- като Маришкия басейн, и нямаме план за това как да реагираме след евентуално преустановяване на дейността му.

Нямаме план как да увеличим капацитета на атомната си електроцентрала, независимо дали чрез строеж на нова АЕЦ, или чрез увеличаване на блоковете.

Като цяло този парламент, ко​йто сега се конституира, и като гледаме партиите какъв е техният капацитет - електорален и законов, биха могли да свършат няколко спешни неща, които са в подкрепа на българската икономика и бизнес.

Далече съм от мисълта, че той е способен да приеме реформите, които са необходими да започнем да усвояваме пари по Плана за възстановяване. 

- Бизнесът е силно притеснен за енергийните компенсации. Оправдани ли са тези страхове?

- Българският бизнес задължително трябва да бъде компенсиран за високата цена на електроенергията, ако искаме реалната икономика да продължи да съществува. 

Колкото повече се създава това напрежение около компенсациите, толкова по-зле за българската икономика, толкова по-зле за финансовата ни система.

Виждаме, че ако не успяваме да набавим по органичен начин тези средства, които са необходими за компенсация за финансиране дори на социалните програми, другият начин е да се обръщаме към международните дългови пазари, където условията се влошават ежеседмично.

А за България се влошават далеч-далеч по-бързо, отколкото за останалите.

- Нали се гордеем, че имаме ниско дългово бреме, макар с тези дефицити да се очертава тенденция към покачването му в следващите години?

- Огромна е заблудата, че България е в безопасност, тъй като има ниско ниво на външен дълг спрямо БВП. Само през следващите 5 години се предвижда натрупването на десетки милиарди нов дълг, ако се продължи по същия начин с публичните финанси, което бързо ще ни изстреля към страните с висок дълг спрямо БВП.

Тази спирала не е нещо, което трябва да целим. Колкото по-бързо се вкарат в ред държавните финанси - толкова по-добре.

Ако изведнъж решим, че може да финансираме всяка една социална прищявка с нов дълг, който неминуемо ще плащаме след 5 или след 10 години, това с какво ще ни помогне да живеем по-богато?

- Не е ли по-добре, ако се трупа дълг, той да е за крупни инфраструктурни обекти, а не просто пари да се раздават на калпак?

- Държавата рядко се явява като добър инвеститор. По-лошото е, че инвестициите в българската икономика също намаляват. Държавата е просто един дилър на обществен ресурс ​- тя не произвежда и не генерира стойност.

Колкото повече реалната икономика генерира стойност, толкова повече ще може да преразпределя държавата. Затова изкуствената дилема ​- че може да се избере дали да се помогне на хората или на бизнеса, е вредна.

Тя се налага от хора, които нямат понятие как съществува реалната икономика, тъй като хората са бизнесът. Колкото повече се развиват те, толкова повече се развива икономиката.

Единственият начин да се повиши жизненият стандарт на българите е да се повиши нивото на реалната икономика и нивото на добавената стойност в нея. Всичко останало, което прави държавата ​- най-уязвимите социални групи трябва да се подпомагат, включително и пенсионерите.

Но това не трябва да става на калпак - това не е решението на проблема. Решението ще дойде от реалната икономика.

- Забравяме ли за еврозоната в следващите години?

- Нямаме място в еврозоната - не и с тези финансови показатели, които имаме. В следващата година се предвижда дефицит от над 6% и инфлацията ни е поне двойно по-висока от тази в еврозоната.

Не можем да очакваме, че с тези показатели мястото ни е там. По-вероятно е да изпаднем в процедура по свръхдефицит, отколкото да влезем в еврозоната. България вероятно ще влезе в рецесия като еврозоната и по-голямата част от света през 2023 година.

Прогнозата на БНБ е, че растежът през 2023-та ще е 0,1%. Това е оптимистична прогноза - най-вероятно ще е негативен, което означава, че ще бъдем в рецесия.

Проблемът при публичните ни финанси е, че ги оперираме така, сякаш не сме в рецесия. Трябва да има риалити чек и събуждане на политиците за това, което предстои. Ние пак ще го изстрадаме, но ще го изстрадаме много по-тежко, отколкото би могло.

ВИЗИТКА

Михаил Кръстев е анализатор, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики. Автор на статии на политическа и икономическа тематика. Завършва бакалавърска степен по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" и магистърска степен по "Връзки на обществеността с бизнеса" в Югозападния университет "Неофит Рилски".  

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Цялата циганска махала в Пловдив е гласувала за ПП-то

Цялата циганска махала в Пловдив е гласувала за ПП-то

30.10.2022 | 10:20

Защо не се разследва нищо,докога ще се подменя гласът на бг-избирател?Удобното гласуване на мадуровките в последните 3вота и подправяне гласовете в полза на ПП и ДБ ни доведе до тоя ступор.Това не е демокрация,това е Прокопиевата платена машина с частните му телевизии и подкупните БНТ,Нова и БТВ,удобно промиващи мозъците на немислещия прост българин.Немислещия,защото тези,които могат да мислят,направиха друг избор и това не бе нито ПП,нито ДБ-вън крадците и манипулаторите от управлението ни!

Отговори
1 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?