Следвайте ни

Алпинистът Дойчин Василев: Пред очите ми загина българин, подхлъзна се и полетя

При изкачването на Еверест щях да настъпя един руснак, беше си заспал, легнал по лице, разперил ръце

viber icon

Помитала ме е лавина, ударната вълна ме подхвърли, едва се хванах за стърчащ клек, а под мен вреше от ледени блокове

Доброто в нашите планини е, че при лошо време хващаш първото дере и след час-два си я в село, я в гора, докато в Тяншан няма спасение

...............

-  Г-н Василев, десет шерпи извършиха смятаното за невъзможно зимно изкачване на К-2 през зимата. Как става това ​- стига ли само късмет?

- За подобен успех са нужни перфектна организация, подготвен и аклиматизиран екип плюс малко шанс с времето. Тези непалци и водачът им Нирмал Пурджа преди две години направиха немислимото - изкачиха всичките 14 осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. Райнхолд Меснер, най-добрият алпинист за всички времена, направи същото за 16 години!

 

- Кое прави втория по височина връх на планетата толкова опасен?

-  К-2 е технически труден, смятан за най-трудния връх за изкачване в света. Техническите проблеми започват от първия метър над Базов лагер. А към това се добавят и лошото време плюс студа от минус 30-40 градуса. Досега не са успели дори полски алпинисти, смятани за едни от най-добрите зимни катерачи.

 

- Какви качества са най-важни за успех  в т.нар. „зона на смъртта”, където сте бил много пъти?

- Изключително важна е психиката. Съотношението с физическата подготовка е 50 на 50. В дадени моменти даже психиката е преобладаваща - щом трябва да се вземат съдбоносни  решения.

Този проблем стоеше и пред мен, когато изкачих Еверест през 1997 г. Беше много лошо времето, чаках седмица да утихне. После боговете ми отвориха два дни прекрасно време и изкачих върха.  

Горе обаче се почувствах  ужасно самотен, а целият свят беше в краката ми. Много особено чувство!

На изкачване минах покрай няколко трупа. На един ръб буквално щях да настъпя един руснак, изведнъж скочих върху него. Беше си заспал, легнал по лице, разперил ръцете...

 

-Наистина ли планината те "пуска" до върха?

- О, да, планината е тази, която определя кой да отиде на върха днес, кой утре и кой никога. Горе всеки се оглежда и вижда колко струва в момента. Ако няма опита, подготовката, ако не прецени правилно ситуацията, рискува да загуби и живота си. 

- Кое прави това жестоко ледено царство толкова притегателно? 

- Всъщност високите върхове са като голяма сцена, на която всеки се бори да получи местенце, да надмине другите, да докаже, че може да направи немислимото до вчера, да тества реалните си възможности.

- Какво трябва да знае алпинистът, който катери 8-хилядник през зимата?

- Най-важна е правилната преценка на ситуацията, за да вземе най-правилните решения и да се върне жив.  

Снимах  филма „Бели мечти” при изкачването на връх Лхотце. Бях с болно гърло, но ако имах щастие да взема кислород от някого, можех да стигна до върха. Но стигнах само до 8100 метра, отказах се съвсем малко под върха. Опитът ми подсказа, че изкачването е възможно, но слизането ще е проблем. Точно в района, където се отказах, в ледовете под мен лежаха десетина трупа, загинали точно на слизане. 

Във филма това е един от акцентите - отказването от Голямата мечта.  

- Това ли е най-трудният момент в планинарската Ви кариера?

- Моментът беше съдбоносен. Когато слязох от стената на Лхотце и тръгнах по ледника, почти по равно, щях да се задуша, посинях. Помислих си: ще мра на пътеката и ще бъде смешно!

Стегнах се, стигнах в лагера, където, слава богу, с няколко глътки чай дихателната ми тръба, която беше като залепена с лепило, се отвори и оцелях.

Имах лошия късмет пред очите ми да загине българин - Христо Станчев от Варна,  с когото бяхме в една експедиция на Манаслу през 1998 г.

Вървеше в стъпките ми до един момент, в който загуби концентрация. Беше на два метра зад гърба ми, на коварна ледена стена в буря. Стана за секунди, подхлъзна се и само видях как лети надолу край мен - раницата му изчезна по склона, после едно червено яке. Показал съм го във филма за експедицията.  

Ако имахме въже, може би Христо щеше да е още жив.

- Колко лавини сте преодолял за десетилетия в планините?

- В лавина съм попадал три пъти, за късмет, с щастлива развръзка. Първата ми лавина беше в Пирин, на т.нар. Стъпала на зиданата пътека в циркуса на Баюви дупки, близо до хижа „Яворов”.  В този циркус през март ни хвана лавина - бяхме петима. Знаех опасността, но останалите ме вкараха в тая опасна игра. Вилнееше силна буря с мъгла. Движехме се на дистанция, поне на 20-30 м един от друг

. Проверявах стабилността на снега метър по метър. Въпреки строгите ми нареждания човек  от групата взриви лавината с фатална крачка. Срути се целият склон, ударната вълна ме подхвърли, видях си краката на фона на небето, в последния миг се хванах за стърчащ клек. Сцената наоколо беше като от холивудски филм - водовъртеж от ледени блокове, който фучи надолу, а в него червена раничка се върти като пумпал.  

Затрупаният Николай извади огромен късмет - спаси го стърчащата като антена щека, закачена за ръката му. Изровихме го - беше обърнат надолу с главата, устата му беше пълна със сняг. Отърва се само с изкълчен глезен, но повече не го видях  в планината, явно шокът му е дошъл в повече.

- Кой е най-сладкият Ви момент в планините?

- Най-сладкият е изкачването на Макалу. За пръв път четирима български алпинисти заедно, ръка за ръка, отидохме на този толкова висок връх без кислород. Дотогава нямахме групово българско изкачване на осемхилядник, а на Макалу бяхме страхотен екип, приятели.

Експедицията беше посветена на 120-годишнината от освобождението от турско робство. На върха занесох знаме, точно копие на знамето от Браила, прототип на националния трикольор.

- Променят ли се представите, реакциите  на човек над 7500 м?

- Да, затормозяват се мисловните процеси, трудно се вземат решения. Липсата на кислород при лоша аклиматизация води до халюцинации, еуфория, емоционални изблици.  Затова важните решения вземах долу, в базовия лагер, записвам ги на файл в главата, за да ги извадя в нужния момент и да действам бързо и правилно.

- Готов ли е българинът за зимен планински туризъм?

- И тази година дадохме жертви. Обидно ми е да чета за хора, които подхождат към планината толкова глупаво. Нашите планини са приятелски настроени, но и зли зимно време. Хората нямат основни познания. По соцвреме се организираха групови походи от хижа на хижа. Сега  всеки се подготвя индивидуално за планината. А тя винаги поднася изненади.

Спомням си две полякини, замръзнали на Кончето в Пирин - тръгнали по къси панталонки, горе ги посрещнал дъжд и вятър.

Доброто в нашите планини е, че при лошо време хващаш първото дере и след час-два си я в село, я в гора. Докато в Памир, Тяншан пустите участъци са огромни, няма спасение.

 

Визитка

Дойчин Василев е един от най-известните ни алпинисти. Инженер-полиграфист. Завършил полиграфия в Лайпциг, Германия. Единственият алпинист, участвал във всички национални хималайски експедиции - Лхотце`81, Еверест`84, Анапурна`89. Изкачил е 5 върха в Хималаите над осем хиляди метра: Даулагири (1995), Еверест (1997), Макалу (1998), Шиша Пангма и Чо Ою (1999). Участва и документира със снимки и видео националните експедиции на Лхотце (1981) и на Еверест (1984). Заснел е 8 филма за високата планина.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай