Александрина Пендачанска: В Пловдив пропях за пръв път

Случи се в дома на художника Димитър Киров след участие на майка ми на Античния театър

Александрина Пендачанска ще представи знакови за кариерата си оперни арии в мултимедийния концерт спектакъл "Това съм аз" по време на Opera Open 2018.  Барок, класика и романтизъм са съчетани в програмата, която обобщава 30-годишния път на певицата на световните сцени. Изпълненията с Оркестъра на Опера Пловдив са съчетани с архивни видео материали, които ще представят ключови моменти от творческия път на изпълнителката.   

Световноизвестното сопрано за първи път ще се качи на сцената на Античния театър. Това за нея е изключително емоционален момент, защото именно в Пловдив е пропяла за първи път.  


- Може ли наистина в един спектакъл да покажете пред пловдивската публиката върховете на 30-годишната си кариера? 

- Не смятам, че е възможно да бъде разказана една 30-годишна кариера в рамките само на една вечер и на един спектакъл. Представлението обаче дава добра представа за това какво се е случило и как са изминали тези 30 години - през какви роли съм преминала и как съм се справила с тях. Избрала съм най-знаковите за мен произведенията. Те дават най-ясна представа за мястото, на което съм била, за моя глас и моето пеене. Това са роли, които съм играла много пъти на различни сцени и които истински обичам.

- В спектакъла „Това съм аз” описвате себе си чрез пеенето, музиката и видео. Може ли да го направите и с думи? 

- Не бих посмяла да се опитвам да разкажа с думи това, което представлява "Това съм аз". Той е музикално-сценичен спектакъл и е много по-добре да бъде видян и чут на живо, отколкото разказан с думи. Така че заповядайте на Античния театър (б. ред. - концертът беше снощи)  и ще го видите! 

- Режисьор е Вашият съпруг Найо Тицин. Не за първи път работите съвместно, но за първи път заедно ще представите Вашата професионална история, в която той е бил неизменна част. По какъв начин беше до Вас през тези години?

- Да, режисьор на концерта е Найо. Ние сме заедно от много, много време, много години. Изживели сме целия си живот заедно. Той по-добре от всеки друг познава мен самата, но и всичко това, което съм направила през годините като певица и като музикант. Той е бил така, както никой друг човек около мен. Найо е моята опора, моята скала.

- Кой е най-важният урок, който получихте от семейството си? Успяхте ли да го предадете на двете си дъщери Валери-Виолета и Сара-Мария?

- Трудно е да отделя едно най-важно нещо, но със сигурност едно от най-важните е това да се посветиш на нещото, което правиш, и да му се отдадеш. Независимо какво е то, да му отдадеш цялата си обич и внимание. Когато правиш нещо, да го правиш както трябва. Това, което не обичам и не харесвам, е повърхностното отношение към живота и към работата. Именно този урок се опитвам да предам на децата си - когато се захванат да правят нещо, да го правят докрай и да го правят както трябва.

- За първи път имате участие на Античния театър. Чувствате ли, че сякаш точно сега е дошъл моментът за тази сцена?  

- Да, за първи път ще пея на сцената на Античния театър. Разбира се, че се вълнувам много, тъй като тази сцена е много специална и точно с нея е свързан един от най-скъпите ми спомени от Пловдив. Случи се след един концерт - "Реквием" на Верди, под диригентството на Михаил Ангелов, с участието на майка ми Валери Попова, помня, че Никола Гюзелев също пя... Беше велико преживяване, фантастичен концерт. След това бяхме на гости в къщата на художника Димитър Киров - Ди Киро. Тогава за първи път всички събрали се там големи личности и творци ме подкрепиха и накараха, уж на шега, да им изпея нещо. Тогава за първи път аз всъщност пях пред хора, именно в дома на Димитър Киров, и то точно след концерт на Античния театър на моята майка. Тази сцена и това място са свързани със сигурност с най-съкровени спомени от началото на моята кариера.

- Как се чувствахте преди първото си участие на сцената преди 30 години и какво е усещането днес? 

- Това, което не се е променило в тези 30 години, е нетърпението да изляза на сцената. Щастлива съм, че в публиката на театъра днес (б. ред. - снощи) е дъщеря ми Сара, също и кръщелницата ми Надежда, както и леля ми Антонина, много мои близки приятели, които пътуват от София, и разбира се, Найо, който ще бъде на режисьорския пулт.

- През  2009 година издадохте първата си книга "Da capo". Пишете ли нещо в момента? Бихте ли направили не филм, а оперно представление по "Da capo"?

- Да, през 2009-а излезе книгата ми "Da capo". Със сигурност тя няма да е единствена. В момента не пиша, но въпреки това имам много ясна концепция за това, което предстои да напиша. Не мога да кажа със сигурност кога ще се завърши този проект, но предстои. Не смятам, че "Da capo" има съответната кинематографичност и може да се превъплъти в оперно пеене, но звучи интересно. Нямам такава идея засега. Но е невъзможно като цяло, като идея за следващ творчески проект.

- Как изглежда домът на твореца? На какво ухае в кухнята Ви и каква музика звучи в хола? Изобщо как се забавлявате вкъщи?

- Най-важно е в дома да има уют, независимо дали в него живеят творци, или не. Така че мисля, че домът ни не се различава особено от дома на всички обикновени, нормални семейства, където има деца, където има обич и разбирателство. Що се отнася до готвенето, аз обичам да готвя и у нас винаги ухае на храна. А най-обичам да мирише на печени чушки.

- 30 години на сцената, усърдна работа, пътувания, дълги репетиции, а изглеждате толкова свежа и пълна с енергия. Как успявате да съхраните своята женска хубост и чувствеността си?

- Смятам, че отговорът на този въпрос се крие в обичта на това да се върши каквото и да е. Когато обичаш професията и работата си, това ти дава сила и енергия. В този смисъл имам страхотна привилегия да работя и правя това, което обичам. Смятам, че то е много важно изобщо за щастието и силата на един човек.

- Как световна звезда като Вас вижда днешна България?   

- България е едно благословено място. Винаги съм я виждала така и винаги ще я усещам по този начин. Истината е, че днес България е много по-хубаво място за живеене от преди 30 години. В същото време може да бъде още по-добре след 30 години. Въпрос на усилие на всеки един от нас. Също и на вътрешна мъдрост и убеждение, че тогава, когато всеки направи своя собствен живот по-добър, по-подреден и по-щастлив, това неминуемо ще се отрази на обществото. Това, което ми се струва много важно, е да се отучим от мрънкането и да се научим на повече работа и подреденост. Също на повече ведрост и увереност в това, че можем и че тази страна, в която сме благословени да живеем, заслужава да  дадем най-доброто от себе си.

- Бихте ли се върнали да живеете окончателно в България и по каква причина?

- Аз всъщност никога не съм я напускала. Няма защо да се връщам, аз съм в България и ще продължавам да бъда!

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?