Александър Секулов: Писането е празнуване на света

Повече лобут в литературата, по-малко трупове по книжарските рафтове

Александър Секулов е български белетрист, поет и драматург. Носител е на националната награда "Аскеер" за драматургия за пиесата "Няма ток за електрическия стол". Поетичната му книга "Море на живите" спечели националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец за високи постижения в съвременната поезия", награда "Пловдив". През 2018 година издателска къща "Хермес" преиздаде романите му "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите" и "Господ слиза в Атина". Драматург е на Драматичен театър Пловдив, където с огромен успех се играе неговият текст "Дебелянов и ангелите" под режисурата на Диана Добрева.



- Светът става все по-мъртъв.  Признак на мъжество ли е да възпееш  Морето на живите? Или на отчаяние?

- По-скоро на съзнанието, че светът е сфера, пълна с време, и нищо не става нито по-мъртво, нито по-живо. И това време е възможно веднъж да го преживяваме като хора. Съзнанието, че веднъж си човек, носи и просветление, но и стоицизъм.

- Не е ли тъжно да си хронист на една предизвестена смърт?

- Няма смърт. Поезията е вест за обновяващ се живот, тя е ключът към света, а не науката. Както Бог говори чрез поезията, така и поезията, втъкавайки в себе си музиката, е единственото средство, с което човек прошепва нещо на Господ.

- Гребците ли са носителите на оптимизма или свирепата първичност  на любовта?

- Ние всички сме гребци в черупката на цивилизацията, сред вълните на природата. Морето е по-голямо от нас, ние знаем това, но държим веслата и гребем. Накъде? Няма никакво значение. Времето няма посока.

- Да слезем от Седмото небе към пенестата памет на океана, правейки го при това Възхитително и леко - това ли е пътят на оцеляването? Или пък това е оцеляването на пътя?

- Във въпроса са втъкани имената на няколко поетични книги, които са ми скъпи и в някаква степен непрочетени. Винаги се случва една книга да разбута останалите или пък да има повече публичен успех от останалите и да ги покрие със сянката си. Откривам в последната книга - „Море на живите“, много образи, които съм носил още на 20 години.

- Поетът ли е необяснимият прелъстител, който отклонява човеците от  този, който е  „пътят, и истината, и животът”?  Ти го правиш. А това не беше ли наказуемо?

- О, не! Напротив. Поезията е единственият път, по който Господ слиза в сърцата на хората. Тя е ключът към тайната, към необяснимия възторг да си жив.

Да получиш Орфеев венец на Античния театър и то за стихове, чиято напевност е запечатана в античните камъни, това е тържествена символика.

- Наградите трябва да се приемат с необходимото смирение и с нарастваща самоирония, разбира се. Много по бих се радвал, ако не имената, а книгите стават известни, но и не бих приписвал на нашето време нищо изключително - нито по отношение упадъка на вкуса, нито по скърбите по високото изкуство. Ще минат необходимият брой години и времето ще избере от думите ни онези бели кокалчета, с които бъдещото човечество ще продължи да си играе. Да виждаш онова, което бъдещето ще запази, е привилегия на малцина.

- Какво да правим с един мит, освен да се гордеем с него?

- Как какво? Да го разказваме, да го доизмисляме, да играем с неговите лабиринти, да му се радваме. Само не и да го унищожаваме.

- Орфей е погубен от вакханките, а кое погубва днешните пишещи?

- Пищещия винаги го погубва в 10 процента властта,  а в останалите - самият той. Има една битка в неговия живот и тя е с времето.

- Защо творците на словото зверски  воюват помежду си, и то при положение, че са обкръжени от вермахта на простотията? Дано, разбира се, мястото е Сталинград.

- Хайде, хайде, ние нямаме нито един качествен литературен скандал в последните години. Само политкоректни пощипвания и проплаквания. За пари и влияние! Нито един оглушителен словесен шамар, нито едно гръмотевично сравнение. Няма как литературните ни скандали да са малки, а да чакаме пустия Нобел. Повече лобут в литературата, по-малко трупове по книжарските рафтове. Българската литература страда от необяснима толерантност вероятно защото гръбнакът й все така е политически.

- Великите умове обсъждат идеите, а малките умове обсъждат хората,  според Елинор Рузвелт.  Та накъде клонят  умовете на днешните братя по перо?

- От 2005 година се надигна една вълна на интерес към българската литература, по която доста хора сърфираха, не правя изключение. В момента вълната е паднала и онези, които могат да плуват отвъд хоризонта, ще продължат.

- Може ли да назовеш  с една дума, само с фамилия, съвременен писател, на когото завиждаш?

- За написаното - на Макарти.

- Писането на книги не носи препитание, не носи и славата на футболист от В група. Не очовечава масите, защото те масово не четат. Какъв е смисълът да се пише? Обикновен нарцисизъм ли?

- Писането е форма на радост от живота, говоря за мен. Празнуване на света.

- Днес всеки може да издаде книга, социалните мрежи създават легиони от графомани. Как читателят да се ориентира кое е стойностна литература?

- Литературата е като гора, все ще се загубиш. Правиш просека напред и вървиш. Докъдето стигнеш! 

- Ще доживеем ли наш писател  да получи Нобелова награда, преди тя окончателно да се е компрометирала?

-Ако сме иронични докрай, българин ще е последният носител на Нобел и ще изгаси лампата.

- Така. А какви са бъдещите ти любовни планове?

- Творчески! 

- Спектакълът „Дебелянов и ангелите“ по твой текст и под режисурата на Диана Добрева е определян като историческо постижение на българския театър. Хората говорят за връщането на Пловдивския театър в неговия нов златен период. Това не те ли смущава?

- Ако ставаше въпрос за лично творчество - да. Но този спектакъл, а и целият репертоар на театъра е дело на много хора и аз съм истински щастлив, че сме здрави и щастливи от това, което работим. Благодарни сме на всяка медия, която се превръща в мост на хората към театъра и изкуствата. Конкретно за „Дебелянов и ангелите“ съм вътрешно окрилен, че обърнахме внимание на строителите, на създаващите българското национално съзнание и познание хора. Аман от революционери!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?