Алберт Попов няма да спре, докато не стъпи на върха

Девето място, голяма работа, ще кажат мнозина за класирането на Алберт Попов в слалома на Олимпийските зимни игри. Който разбира от спорт, знае, че това означава в пъти повече от медалите в куп други дисциплини. Но нека останем с уважение към всеки спорт.

Конкуренцията в „Белия керван“ наистина е зверска. Десетки хиляди деца в алпийските страни буквално се раждат със ски на краката. Същото важи за Скандинавия, Канада, САЩ.  Големите ски нации, както справедливо отбелязва Алберт, винаги имат петима на топ ниво във всяка дисциплина, а отдолу чакат още 10, които също са готови за подиум.

Затова и Алберт се ядоса малко на деветото място, тъй като няколко десети го разделиха от медал, но после размисли.

„Много сме доволни и щастливи, като преспахме, оценяваме резултата.

Имаше и малко яд, въпреки всичко целият екип сме много доволни

Радвам се, че показвам една стабилност и си позволявам да атакувам така, както искам“, каза при пристигането от Пекин 24-годишният софиянец.

„Радвам се, че съм здрав и в добра форма, и ще се надявам на по-високи класирания. Пистата беше доста специфична, равна, накрая имаше доста стръмно. Най-трудното на тази олимпиада беше теренът, видяхме, че и Шифрин не успя да се справи с материала. Затова отидохме и по-рано“, бяха първите думи на Попов на родна земя.

„“Силите са доста изравнени, всеки в топ 30 може да стане първи. Просто трябва да е твоят ден. Трябва да мръдна малко и с номерата, защото с тази стартова позиция е почти невъзможно. Имаме го в главите си, ще го помислим“, продължи той .

„Гледат ни като конкурентоспособни, те все са свикнали да са на върха. Когато дойдат малки отбори, разбира се, го виждат, осъзнават, че нашите постижения понякога са по-големи и от техните“, убеден беше Алберт Попов.

Още от малък той изумява близките си със самочувствието, че един ден ще стъпи на върха, ще стане световен шампион. То не идва случайно.

Зад успеха, както обикновено, се крие жена

В случая майката Мартина, която до девети клас е национална състезателка по ски от ЦСКА. „В това семейство се учат на ски, преди да могат да ходят“, категорични са техни приятели.

Мартина прави истински войници Алберт и сестра му Александра още от детската градина. Става ли за каране, те са в планината. Всички стават в 5 часа, за да може да са първи на Витоша - преди масовите туристи. Карат ги до бусчето на първия им клуб „Мотен“, до лифта, до самите писти, когато как се случи.

В началото Мартина иска да предаде на децата просто любов към планината, да бъдат здрави. От „Алеко“ често се вижда гадният смог над София, който децата не дишат по пистите. Уви, те са много повече от сега, но темата е друга.

Алберт и Сани правят фурор в детските възрасти. Попов печели престижните международни купи за момчета. Нужен е скок нагоре, който не струва просто пари, а много, много пари.

Майката обаче е готова на всичко в името на децата и прави невъзможното. „В този скъп спорт трябва активни да са родителите. Не става да чакаш и да плачеш от федерация, от държава, от спортно министерство, не че нещата навсякъде са наред“, обича да казва Мартина, моторът зад успеха на Алберт.

Брат и сестра Попови плюс треньор наемат къща в Австрия, за да са близо до пистите в прочутата алпийска страна, а и до тези в Италия. Естествено, с поредното инвестиране от страна на родители.

Сани се отказва от елитния спорт, поемайки друг път в живота.

Но Алберт продължава нахъсан, че световният връх го чака

Интересен пример за това е случка във Валдизер, когато Аби и Мартина са на състезание, а до тях се случва събитие с френските национали. „Петлите“ раздават автографи на фенове. Там е и изгряващата тогава звезда Алекси Пинторо, когото родното семейство страшно харесва. Майката отива и взема автограф от аса. Отива да се похвали пред Алберт, а той отговаря: „Защо вземаш от него автограф, вземи от мен“.

Така върви кариерата на софиянеца - нахакан, убеден, че ще стане най-добрият в „Белия керван“. Уви, става по-умерен след трагичен инцидент. Колата с Аби се обръща на път за тренировки в Австрия и той оцелява по чудо, но умира треньорът Драго Грубелник.

С невероятната си воля и дисциплина, разбира се, плюс помощ от родители и треньори, Алберт се връща на пистата. Останалото го знаем. Бронз в гигантския слалом от световно първенство за младежи, места в десетката за Световната купа при мъжете. За да дойде звездният му засега миг - деветото място на слалом от олимпиада, а и достойното 17-о от гигантския слалом - отново в Пекин.

От години вече майката Мартина ходи като фен по състезанията на Алберт, защото зад него има вече сериозен профи екип. Не го чака по летищата, защото в тази роля е приятелката на Аби - Деница.

Интересното е, че двамата се познават от деца по Витоша

Но любовта пламва години по-късно, след като семейството на дамата се връща от гурбет в Норвегия.

Нахаканият скиор, който атакува с ярост вратите, е пълна противоположност на софийска земя. Алберт обича да готви у дома. Прави баница, мусака, леща. Има интересно хоби - ходи за гъби в гората, където разпуска най-добре психически. Може би защото много обикаля света, като си дойде в София, предпочита да седи у дома. Чисти и готви, докато приятелката му е на работа.

Откакто разбира, че ските ще бъдат негова професия, спира с лудориите. Иначе Алберт е спортна натура и като малък кара сърф, скача на батут, за ужас на родителите обикаля със скейтборд.

Спортния дух си го има от дете. И е сигурно, че Алберт Попов няма да спре, докато не изпълни детската мечта да стъпи най-високо на почетната стълбичка.

Оцелява по чудо в ужасяваща катастрофа,

 в която си отива любим треньор

17 ноември 2015 г. е черна в живота не само на Алберт Попов. Автомобилът, с който пътува за тренировки в Зьолден, излиза от пътя. Следва близо 100 метра търкаляне в пропастта.

В колата са главният треньор на националите ни по ски Драго Грубелник, помощникът му Димитър Христов и 18-годишният тогава Алберт Попов.

Грубелник, бивш елитен състезател на Словения, умира в болницата едва на 38 години. Христов е в много тежко състояние, но оцелява.  Попов се отървава със счупени глезен, скула на лицето и ребро, травми по главата и цялото тяло. Но като цяло животът му е вън от опасност.

Спасителите от Австрия, които реагират блестящо с хеликоптер, линейка и всякаква техника, отсичат, че само коланът на задната седалка е спасил Алберт от най-лошото.

Майката Мартина логично изпада в паника, но вътрешно е убедена, че с Алберт не се е случило най-лошото. От болницата се обажда Боян Радев-младши, синът на легендата Боян Радев. Той успокоява Мартина, че Аби е контактен. Радев също е баща на обещаваща скиорка - Бояна, която тренира редовно в Алпите.

Попов претърпява две операции - на глезена и скулата, която след фрактурата притиска очния му нерв. Поставени са два пирона. Младият скиор се възстановява по-трудно от шока от станалото и смъртта на треньора.

А 2015-а започва отлично за него. Той взима два сребърни медала на олимпийския младежки фестивал в Австрия и влиза в топ 100 на слалома при мъжете.

Никой не дава гаранция дали Алберт ще се върне отново в елитния спорт. Но волята му е желязна. Още в края на зимата през 2016 г. Аби вече е на ските, независимо че го мъчат болки от пироните

Майката Мартина:

При него всичко става лесно, но трябваше да го натисна с вилата

Мартина Попова, майката на Алберт, разговаря с репортера на „Марица“ на кафе в столично заведение след триумфа на сина й на олимпиадата.

- Мартина, колко трудно е да направиш от детето си голям скиор?

- Изключително. Ските са много скъп и тежък спорт. Отначало всичко е върху гърба на родителите.  Едва след идването на г-н Цеко Минев начело на федерацията тя обърна внимание. След първите успехи “Хед“ застанаха плътно зад него, харесаха го на едни състезания в Загреб и този сервиз зад него е безплатен - ски, бус, пътуване. Разходите по участия в Световна купа са поети генерално от ФИС (световната федерация). 

- Мнозина не знаят, но елитните скиори се нуждаят от скъпа подготовка в чужбина, защото нашите курорти не предлагат сняг повече от 3 месеца, и то когато са състезанията?

- Състезатели от високото ниво вече са на сняг в края на юли, началото на август. Дали Чили и Аржентина, дали в Скандинавия, но започват оттам. После се местят на глетчерите в Алпите, а накрая вече където има сняг, като се търсят подходящи трасета, според стартовете. Каквото и да си говорим, ските са скъп, но ощетен спорт. Наградните фондове са символични, сравнени с тениса например. Но ние като започвахме, не мислехме какви пари ще изкараме, а искахме просто децата да изразходват енергия и да са здрави. Защото Алберт си беше палаво дете.  Спортът дава дисциплина и други качества, които не се учат в училище.

- Кога разбрахте, че Алберт ще стане професионалист?

- В нашето семейство сме такива - когато гоним някаква цел, тя трябва да е най-високата. Или ги правим нещата, или не се захващаме. Затова помогнахме и на дъщерята (Сани) да се откаже. Не е фатално: ще учиш, ще работиш, пък ще караш за кеф ски.

Но Алберт имаше качествата. Да ви призная, ако бях седнала да направя финансовите сметки, сигурно щях да се откажа. Но тогава бях млада. Изхвърлях се, пък после мислех как ще се оправя. Нормално всъщност за една майка. Господ беше с нас. В един момент федерацията се намеси и оцеляхме.

- Вие как гледате едно състезание на Алберт, правите ли инстинктивно завоите от дивана?

- Завои не правя, но пулсът ми скача нагоре. Не се свиква, не се претръпва. Аз присъствах на всички негови състезания, докато беше  дете, после, да кажем, на 90 процента. В момента също ходим на доста форуми.

Има много скрита работа до пистите - лобизъм, контакт с останалите отбори, с фирмите по екипировка. Само на място получаваш истинската картина и ставаш част от този „бял керван“. Там се отварят вратите. Не става да гледаш пред телевизора и да чакаш федерацията да свърши работа. 

- Имате ли суеверия преди състезание?

- Кръстиш се, молиш се, през какво ли не минахме. В един момент си казах - стоп, това те побърква. Днес съм с друг пуловер, че вчера не му вървеше със стария ми. Или минала котка. Всеки минава бързо през тези суеверия. Но аз осъзнах, че това само ме влудява.

Аз вярвам в мой Господ. И му благодаря за добрите деца, които имам. За мъжа до мен - Любомир Модев, който помогна страшно много след катастрофата и въобще допринесе за израстването на Алберт. Той владее немски, а понякога хубавите връзки стават в бара, на пистата с моторите. Помагали са ни там, после са идвали на гости в България.

- Изглежда ужасно трудно, поне в началото?

-Така е! Много хора са идвали при мен с въпроса - как направи Алберт шампион. Ами няма рецепта. Става ден след ден. Трябва да си познаваш детето. С треньорите е много важно! Говоря за Ивайло Борисов, помощника му Руслан, Свен от сервиза, от две години с тях е и едно младо момче масажист. Всеки е част от пъзела.

Алберт работи с Иво от ранна детска възраст. Мина се и през напрежение, разделиха се за малко. Тогава Алберт работи с Драго, уви, загинал в катастрофата. Но Иво също израсна с годините. Признавам, Алберт не е лесен характер. А треньорът е всичко - майка, баща, психолог!

Те двамата живееха в къщата, която наехме в Австрия, за да е близо до повечето писти. А и да ви кажа, в чужбина е добре не само от спортна гледна точка. Българите сме много лоши хора. В един момент се бях уморила от интригите тук. Тогава заместник-шефът на федерацията Георги Бобев ми каза: "Мартина, свиквайте да носите царската корона, тя не е лека".

- Чак толкова ли сме лоши?

- В скиорските среди има много злоба и завист. Уж са мили, но това е лицемерие. Винаги се търсят подмолни неща. Дори са идвали при мен с обвинение, че използвам връзки. Отговарям - ама моля ви, това че полагаме усилия, не означава връзки. Правете го и вие.

- Успя ли Алберт да навакса в училище, няма какво да се лъжем, трудно е и спорт, и уроци?

- Първо, още по мое време в ЦСКА имаше възможност за индивидуално обучение. Така стана и при Алберт. Докато беше малък, го натискахме. Няма да се лъжем, след една възраст това е невъзможно.

Имахме късмет, че жената на треньора Ивайло Борисов е учителка. Пътуваше с тях до въпросната къща в Австрия, плащахме и за нея. Тя ги переше, понякога готвеше и наглеждаше обучението им. Дъщеря ми се отказа в един момент, стана ученик на „Увекинд“. Тя се оправи много добре. Един спортист може да се образова, стига да иска.

- Имаше ли интерес към някакъв предмет като малък?

- Математиката му вървеше повече. Но вижте, имам 4 деца, много са различни. Алберт и Сани са родени през година и половина. Като момиче тя беше много отговорна, а Алберт все без домашно. Но Сани решава една задача три дни, труди се. Той мине и подхвърли - не я ли разбра най-после, ето решението.

Сани учи цял живот живот английски, а Алберт го говори по-добре, учейки го от телевизия, филми и контакти на живо. В Австрия отидоха - не знаеха грам немски. Минаха тук курсове към германското посолство и дотам. Сани се адаптира трудно, при него никакъв проблем. На Алберт лесно се случват нещата. Затова е е по-мързелив. Затова трябва някой да те натисне с вилата.

Те нямаха тежки пубертети, не правеха проблеми. Но не слушат в една възраст, мислят си, че знаят всичко. Това като мине, един спортист знае какво иска.

Соцякето на майката се разпада при първия дъжд

Мартина Попова, както споменахме, е състезателка на ЦСКА до девети клас, когато получава контузия и предпочита да спре с професионалните ски.  По това време „армейците“ и „Славия“ са номер едно у нас и пълнят националните отбори.

„Не съм бил посредствен състезател, ходехме в чужбина, но го нямахме това самочувствие на Алберт. Соцът ни смазваше, без да го разбираме. Отиваш на Запад, и там друг свят - тоблерони, кока-кола, банани, за които ти чакаш на опашка в София само през зимата -  спомня си Мартина. - Класирахме се на задни позиции, ходехме облечени като аборигени. Помня едно състезание, онези от Запада имаха  модерни екипи. А от ЦСКА ни дали едни странни анораци. Заваля дъжд и започнаха да се пенят, станаха на балони. Това те потиска, разбира се.“

Близначките Виолета и Адел  са фенове на батко, също тренират

Малките сестри на Алберт - Виолета и Адел, са на 8 години. Въпреки че са родени през две минути, майката Мартина ги намира за напълно различни.

„Едната е отговорна, прилежна, подредена, но все нещо не е разбрала. Другата е тотален непукист. Карам ги на Банско на ски, уж Виолета всичко е научила. Оказва се в неделя вечерта, че е пропуснала стихотворение. Буквално за 15 минути го наизустява - разказва Мартина. - Двете карат ски към клуб „Юлен“ в Банско, като Виолета определено показва талант, но е далеч от равнището на Аби и Сани на същата възраст.

Аз казвам, че ги правя физкултурнички - карат ски, сърф, плуват, играят тенис. За момента нищо не се знае. Ето Виолета ме изненада с желанието да пее в „Бонбон“, защото в нашия род не сме музикални. Но двете близначки сега ходят, пеят, много са щастливи.“

Разбира се, Виолета и Адел се вълнуват страшно, когато Алберт се спуска по пистата. Близначките често го гледат на живо.

Дъщерята Сани има вече момиче, така че Мартина вече е щастлива баба. Женското царство на скиора допълва сестричка от новия брак на баща му Димислав. Той чака и още едно бебе.