3906

Актьорът и певец Владо Михайлов: На сцената изпитвам екстаз и безпокойство, но никога - комфорт

                                                                      

 

Мюзикълът „Исус Христос суперзвезда“ съчетава кино, театър, музика и танци. Не се опитвам да ги отделя, а се наслаждавам на всичко, което ми се случва

Винаги съм искал да стана певец, актьор и китарист. Китарист не станах, но се опитвам все още

Пловдив ме зарежда, докато се разхождам по цял ден, без да ми омръзне

 

Владо Михайлов е рядко срещан талант. И музиката, и театърът, и киното му принадлежат. Той е многолик, интересен, забавен, той е реалист и мечтател, той е перфекционист до дъното на душата си. Няма човек, който да не се е докоснал до него - било чрез песен, филм, концерт или постановка, и да не е останал възхитен. Владо се е снимал в повече от 70 чужди филма, също в българския филм "Възвишение" и сериала "Братя", където изпълни ролята на Денис Топал. Отделно твори с бандите „Сленг“ и “Rewind”, гост-изпълнител е на концерти на P.I.F., вдига на крака публиката с ролята си на Юда в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“. По всичко личи, че е човек, който не спира да се преоткрива и да лети напред към следващото предизвикателство. „Марица“ имаше възможност да разговаря с Владо Михайлов малко преди репетициите за рок операта, която не спира да пълни Античния театър в Пловдив. 

 

-  Как се чувстваш в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“? Какво според теб го направи толкова успешен? Билетите свършват за минути, оказа се и че две последователни дати на Античния театър в Пловдив не стигат, за да поберат всички желаещи зрители.

 - Много се радвам за огромния интерес от хората към мюзикъла. Това значи, че се споделя от уста на уста, което е най-добрата реклама. А и означава, че не сме оставили зрителите безразлични. Виждаме реакции, виждаме блеснали очи. Това произведение има огромна сила като музика, като либрето, като различна гледна точка и то по време, когато е било доста еретично да разсъждаваш по този начин. Рок операта е заклеймявана от църквата, но това не е спряло публиката да я оцени. Тя е една от най-хубавите истории, на които съм попадал. Много интересна, с различна гледна точка - Исус през очите на Юда. Много силна история и оттук вече тръгва всичко, което Веси (Веселка Кунчева) надгражда като режисьор. За мен лично тази постановка е чудовищна. Най-доброто нещо, което съм виждал. Веси създаде нещо много силно с помощта на целия екип на Пловдивската опера, на прекрасните колеги, които се хвърлиха с всички сили и заедно направихме това.

 - Сля ли се с ролята на Юда?

 - Всеки път се опитваш да се вкараш в историята, в обстоятелствата, в обувките на този човек. И всеки път е различно, което е много интересно. Никога не можеш да успееш докрай. И над 100% да дадеш от себе си, винаги има накъде да растеш в такива роли и в такива постановки. Така че просто се опитвам всеки път да съм рефлективен, да си извървя пътя по време на спектакъла и… каквото стане.

 - Изпълняваш много роли - в киното, в театъра, в музиката. Помня те още от тв формата на БНТ „Нощни птици“ и от група „Сафо“. В този смисъл в коя роля се чувстваш най-комфортно или подобен избор е невъзможен?

 - Винаги когато съм на сцена, едновременно изпитвам екстаз, някакво пълно безпокойство и чувство за отговорност. Така че никога не съм усетил пълен комфорт, а и няма да го постигна. Смятам, че това е много важно за един артист, за да те държи нащрек и да бъдеш рефлективен към колегите и публиката. И така става различно всеки път. Дори когато  правя собствени авторски концерти, пак се чувствам така. Тогава пък идва въпросът кой точно си ти. Затова се опитвам да се забавлявам заедно с публиката и да доставям моменти на различни емоции, които заедно да изпитаме. В този смисъл репетициите никога не са достатъчни, а и възможностите.

 - Да разбирам, че сърцето не ти дава да направиш такъв избор - киното или театъра?

 - По никакъв начин не мога да ги разделя. Ето например мюзикълът „Исус Христос суперзвезда“ съчетава всичко това е едно - има кино, театър, музика и танци. Не се опитвам да ги отделя, а напротив, наслаждавам се на всичко, което ми се случва.

- Продължаваш ли да живееш в сянката на Денис Топал - успешната роля, която изигра в сериала „Братя“?

 - Не, абсолютно не. Исках да не дълбая прекалено в този образ, защото съм наясно, че подобен тип емблематични образи могат да оставят такъв отпечатък върху всичко, което правиш, че да не може да излезеш от тях години наред - най-малкото в очите на зрителите. Не обичам да правя само едно нещо. Затова исках тази история да си я затворим адекватно, без да я протакаме прекалено. Тя си имаше някаква давност - според мен все пак си е криминален сериал. Мисля, че 5 сезона бяха напълно достатъчни за това, което направих. Случва се, макар и все по-рядко, да ме спрат с думите: „А, Денис Топал!“. И това го приемам за нормално. Затова се старая да се появявам в различни проекти, да играя различни роли. Така е по-интересно. В крайна сметка, всичко е просто една роля - колкото и да ти харесва, дори и да ти пасва като ръкавица, не може да я играеш до безкрай, освен в театъра, докато публиката я иска. Щастлив съм, че това се получи с мюзикъла „Исус Христос суперзвезда“.  Участвал съм и в предната постановка на Бойко Илиев, пак в ролята на Юда. За мен този герой има доста дълъг път, в който сме заедно. Много бих се радвал дълги години да участвам в тази постановка.

 - Кога започна пътят ти към музиката?  

- Буквално откакто се помня. Леля ми е разказвала как на 2 години съм се качил на някаква пътуваща сцена във Варна, за да пея песнички. Това не си спомням, но откакто се помня, обичам да пея. На 13 години взех китарата на баща ми и се опитвах да свиря. Винаги съм искал да стана певец, актьор и китарист. Китарист не станах, но се опитвам все още. (Смее се.) Много съм щастлив, че си стигнах до реализацията на детските ми мечти, въпреки че вървях по различни пътища.

 - Музикалният ти път е изключително дълъг и богат. И в момента продължава с нови проекти и песни…  

- Бандите са много. Ти каза, че ме помниш от група „Сафо“. Това беше преди 20 години. Станахме "Дебют на годината" на наградите на БГ Радио през 2003 година, след това "Група на годината" през 2004-та. Така че „Сафо“ беше наистина пробив, много як албум направихме, бяхме напът да направим и втори. След това станах част от „Сленг“. Така се стекоха нещата, за съжаление. Загубихме Дими, загубихме и Димо от P.I.F. На мен се падна честта да имам албум със “Сленг“, с тези прекрасни музиканти. Както и да правя концерти  с P.I.F. като гост, за да ги има тези песни. Със „Сленг“ работим и над нови неща. Издадохме и песен тази година - „Изгубен“. С другата ми банда - „Rewind“, имаме албум. На моите концерти, които са част от „The Winner Tour”, ще свирим песни на всички тези четири банди. Никеца ще се включи и ще бъде много интересно. Концертът в Пловдив е на 30 август в Plovdiv Stage Park, на Младежкия хълм. Заповядайте, защото ще бъде много интересно!

 - А остава ли ти време за семейството, за хобита?  

- Наскоро се върнах от почивка със семейството. Бяхме само с най-малкия ни син. Беше много приятно и зареждащо. Много дълго време буквално нямах почивен ден. Позаредили сме батериите и сега се впускаме отново. Но ми липсва това време, липсва ми да сме с големите ни деца заедно. Надявам се, преди да е приключило лятото, да имаме възможност да се видим.

Не ми остава много време за хобита. Комбинирам любовта си към велосипеда с това да се придвижвам с него където трябва. Много обичам някои спортове, до които трудно мога да се добера. Открихме сърф културата с моята съпруга, беше приятно да гребем на хубави залези и разходки по вода. Когато имам време, обичам да пиша, да рисувам. А всички други мои хобита малко или много са свързани с това, с което се занимавам. 

 - А как се чувстваш в Пловдив?

 - Страхотно. Любим град. Винаги ме зарежда, докато се разхождам по цял ден, без да ми омръзне. Обичам хората тук, обичам публиката, атмосферата, нашият колектив на Пловдивската опера е представителна извадка за хората в този град, имам и много приятели тук. Имам си много любими места. Античният театър е едно от тях, другите ще ги запазя за себе си.

- Има ли роля, за която мечтаеш, но все още не си се добрал до нея?  

- Със сигурност. Това са някои литературни персонажи, защото тези, които още не си прочел, няма как да мечтаеш за тях. Винаги има предизвикателства, които да опиташ. Една от последните такива роли беше във филм, в който имахме възможност да участваме с Неда Спасова. Наскоро го заснехме. Става въпрос за българския филм „Защото обичам лошото време“. Това е пълнометражен дебют на Яна Лекарска - много  интересен режисьор и сценарист на историята. Ролята ми беше доста интересна психологически. Нещо, което хем е близо до мен, хем е различно. Надявам се, че филмът ще се получи добре. Ще излезе догодина, чакам го с нетърпение. Друга такава роля, пак в български филм, но този път с международен екип, е в продукцията на Атанас Христосков „Оста на живота“, който е по книга. Там беше много интересно пътешествие - духовно, актьорски и отговорно, защото това е книга, която е позната по цял свят - на духовния учител Свами Тиртха. Много интересна история. Надявам се, че този филм ще излезе скоро по екраните, и то в цял свят.

 - Какво ще пожелаеш на читателите на „Марица“?  

- На първо място - бъдете здрави! Обичайте се, бъдете толерантни един към друг! Подкрепяйте българското изкуство! Имаме нужда от нашата публика, ценим ви, обичаме ви, чакаме ви! До нови срещи!

Оцени новината

Оцени новината
4.3/5 от 11 оценки
4.3/5 от 11 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?