Следвайте ни

Акад. Георги Марков: Пловдив направи саможертва в името на Съединението

viber icon

* Във вестник  „Марица”, наричан "българския „Таймс”, излизат огнени статии за великото дело

* Не може да говориш от името на народа като т. нар. Отровно трио, същото важи и за управляващите

* Дано да дойдат по-млади хора, и от чужбина, но не да проповядват глобализацията, а да са родолюбци

 

- Акад. Марков, кой урок от Съединението би бил най-ценен в днешното бурно време?

- Нужно ни е единение, помирение. Рядко нашият народ е бил единен както по време на Съединението.

Точно това е силата и красотата на празника - единението. Това е и поуката -като народ успяваме само когато сме единни. А когато се разделяме по политически убеждения, съсловни интереси, нямаме успех.

Председател съм на Инициативния комитет за национално помирение и единение. И тази година на 6 септември ще поднесем  венци пред Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни не само антифашисти като Вапцаров, а и хора след 1944 г., както и пред параклиса на жертвите на тоталитаризма.

- Съединението ли е звездният миг в българската история?

- Да, това е звездният миг, защото след Съединението, ако изключим обявяването на независимостта през 1908 г., не се случиха щастливи национални събития с трайни благоприятни последици за бъдещето ни. Съединението е един от малкото моменти в нашата история, в който успяваме, напук на Великите сили.

- Доколко заслугата е наша или просто е въпрос на шанс и благоприятни обстоятелства?

-  6 септември 1885 г. е щастливият ден за България. Княз Александър I прави дипломатическа обиколка през лятото на 1885 г., защото вижда, че европейският концерт от шестте Велики сили е за спазването на Берлинския договор. Князът е бил под силно напрежение, бил е наясно, че неговият братовчед - руският император  Александър Трети, е желаел дори да го махне от българския престол. Всъщност Съединението и Сръбско-българската война оставят Александър Първи като достоен владетел.  

В дипломатическите документи някои наричат Съединението „румелийския преврат”. Но безспорно заслугата на българите е значима. Захари Стоянов и част от съратниците му, които са в основата на организиране на Съединението, са наследили делото на Васил Левски, тактиката му на комитетските мрежи. Заслугата е в това, че те започнаха Съединението от Източна Румелия,  надигнаха глас, че не може да има две български държави от двете страни на Балкана.

А освен ролята на комитетите, на  Българския таен централен революционен комитет да не забравяме ролята и на войската, на дружините от милициите, начело тогава с майор Данаил Николаев, по-късно патриарх на българското войнство. Те са решаващата военна сила.

Да кажем добри думи и за Гаврил Кръстевич - вместо да извика османската войска, както е неговото право според Берлинския договор като главен управител на Източна Румелия до Съединението, казва: "И аз съм българин, милея за доброто на българския народ!". Така че Кръстевич също има заслуга за липсата на очаквано при подобни обстоятелства кръвопролитие. Така жертви на Съединението са само майор Райчо Николов и още двама души. 

- Имат ли основание критиките, че отлагане на Съединението би дало шанс да присъединим Македония и Одринска Тракия?

- Съединението е един разумен компромис с оглед на международните отношения, с оглед на европейския концерт. В Съединението участват доста македонски българи - Андрей Ляпчев, Никола Генадиев, тогава  още ученик в Пловдивската гимназия. Не бива да сме максималисти. Докато Източна Румелия е автономна област, макар под сюзеренството на султана, Македония и Одринска Тракия имат друг статут - те са част от Османската империя. Така че нито Османската империя щеше да допусне решаването на македонския въпрос, нито съседите щяха да го позволят - България щеше да бъде нападната както през 1913 г. от Гърция, Сърбия, Румъния. Ламтежът за присъединяване на всяка цена на Македония и Одринска Тракия е максимализъм, който и след това вреди на българската външна политика.

-  Губи ли Пловдив или печели от Съединението, след което от цветущ град, най-многолюдния в България, столица на Източна Румелия, се оказва в провинцията?

- Да, има саможертва. Дейците на Съединението са си давали сметка, че Пловдив ще бъде пожертван в името на по-голямата идея. Тези хора са пренебрегнали локалния патриотизъм, извисили са националния идеал. По време на Съединението в Пловдив излиза авторитетният вестник „Марица”, наричан "българския „Таймс”, в който излизат огнени статии за великото дело.

Трябва да имаме предвид, че преди Съединението, по време на  т.нар. Режим на пълномощията, много видни  български политици и творци пребивават в Пловдив - Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Иван Вазов, Константин Величков, братовчедите Иван Евстратиев Гешев и Иван Стефанов Гешев. Това превръща града под тепетата в интелектуален център по това време.

По онова време София е център на санджак. Фактът, че там няма нито една възрожденска къща, е красноречив, докато Старият Пловдив е цял уникален комплекс, доказващ какъв център е бил градът по време на Възраждането. Пловдив е столицата на Санстефанска България, неслучайно точно там е седалището на княз Александър Дондуков, комисар на Временното руско управление след Освобождението. Военното училище се открива в Пловдив, после се премества в София.

Наистина след Съединението Пловдив губи като град, защото в столицата София се хвърлят вече средства за благоустрояване, европеизиране и постепенно тя става главен град на Княжеството, по-късно и на Царство България. Новата столица се изпълва с видни българи от всички краища на страната, включително от Пловдив.

Пловдив обаче си остава любимият град на княз Фердинанд, идвал често, искал да си построи дворец. Неслучайно в града под тепетата е създаден Пловдивският панаир - през 1892 г., време на икономически подем. Цар Борис Трети си прави дворец в Кричим, близо до Пловдив.

И днес Пловдив запазва възрожденската си атмосфера, каквато София няма. 

- Защо 135 г. след Съединението нацията ни остава разединена и гневна?

- Има натрупване на недоволство. Казваме, че сме търпелив народ, но има изригване. В тия 30 години има периодично изригване на народното недоволство и част от народа е на улицата. Наскоро издадох книгата „Душесловие на историята” (душесловие е възрожденската дума за психология - б. р.), където казвам, че тълпата не е народ. Без да обиждам хората на улицата, се дразня, когато някой говори от името на народа. Включително т.нар. Отровно трио, те всеки ден говорят от името на народа - никой не ги е упълномощил да го правят, могат да говорят от името на хората на площада. Същото важи и за управляващите.

За съжаление, народът ни е разделен. Да, хората имат право да се борят за правата си, но без да нарушават тези на другите.

Предложих още на кмета Стефан Софиянски да обяви Южния парк за място за изразяване на мнения, по подобие на Хайд парк в Лондон. В британската столица не можеш да затваряш улици пред парламента - отиваш в Хайд парк и говориш. Можеш да ругаеш дори премиера, но не и кралицата.

- За какво протестират искрено гневните хора на улицата?

- Най-вече за справедливост. Обществото ни много се разслои - някои едва свързват двата края, други си купуват яхти и частни самолети. С пари, изкарани на гърба на сънародниците им. Един политик от 1990-те с яхта и вила в Синеморец ми казва: "Няма за всички! Така е било и ще бъде - има богати и бедни!". Защо обаче не казаха това пред хората, приветстващи промяната, на милионния митинг на Орлов мост на 7 юни 1990 г.?!  

- Честен политик днес! Илюзия ли е?

- Непостижимо е. Много пъти са ме канили в политиката, в различни политически партии. Отказвам. Знам, че влезе ли човек в партия, вече не може да гласува по съвест. Има партийна дисциплина, интерес на определено малцинство, които превръщат политиката в средство за собствено преуспяване. Дано да дойдат по-млади хора, и от чужбина, но не да проповядват глобализацията, а да са родолюбци. Трябват ни хора, които знаят, че не са граждани на света, а първо са синове и дъщери на майка България.

Визитка

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив, внук на герой от Първата световна война. Специализира в Института за европейска история в Майнц. Дългогодишен директор на Института по история към БАН.

Автор на десетки трудове и книги, сред които „Българското крушение 1913“, „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния Съюз 1919-1936", „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919".

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Пловдивчанин

Пловдивчанин

06.09.2020 | 11:04

Саможертва? Че не се е превърнал в това, което е София? Ами сравнете само актуалните днес протести в столицата и в Пловдив, как изглеждат протестиращите там и тук, как се държат, какво оставят след себе си. Вижте как изглежда съсипаният им център, разбитите тротоари, надрасканите фасади, вижте хората най-сетне. Саможертва, хайде де!

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?