Следвайте ни

Адриана Гюзелева: От баща ми се научих на смирение

- Как се чувствате в България? Какво Ви харесва най-мното тук? Кое я прави Вашето място? 

- След 10 години в България се чувствам съвършено различно, отколкото в самото начало. Не мога да определя с „добре” или „зле”. Като цяло се чувствам добре, защото изграждам живота и пътя си, както ми допада на мен. Мисля, че това е много важен фактор. Не е толкова важно мястото, където решаваш да живееш, а по-скоро всички други обстоятелства, фактори и хора. Със сигурност съм градско момиче. Винаги съм живяла в големи градове и ме привличат много. Още не ми е дошло времето за спокойния извънградски живот, въпреки че понякога има нужда и от това. След 10 години тук вече съм свалила розовите си очила и виждам нещата доста по-обективно, влияят ми някак си, но се старая да не се задълбочават. Мисля, че съм реалистичен оптимист. Преди бях само оптимист с голяма доза наивност. В България ми харесва, че има доста пространство и възможности за нови неща, стига човек да има мотивация, желание и въображение. Разбира се, ми харесва и красотата й, която е добре да се стремим всички да опазваме и промотираме.

- Защо избрахте да се върнете тук след толкова години, прекарани в Италия, и възможности за реализация там? Много Ваши връстници правят всичко възможно, за да избягат на Запад. 

- Трудно е да се съпоставят различните хора, с различни истории и стартове в живота. Всичко е много относително. Едно със сигурност не разбирам, когато си мислят, че отивайки в чужбина, ще е по-лесно. Да, и тук не е лесно, ако искаш да изградиш нещо собствено, бизнес или каквото и да било. Всяка монета си има две страни. Не мога да застана на тяхно място, защото аз съм израснала в чужбина, целият ми несъзнателен и част о съзнателния ми живот е бил в Италия. Моята гледна точка и усещане са други. Всеки иска каквото няма. Човеци сме. Не знам докога ще се задържа в България. Може след 10 години да съм другаде. Няма правила за това. Естествено, ще започна да го мисля, когато стана родител и когато детето доближи училищна възраст. Ако няма промяна в цялостната ни система тук, може би ще се замисля за други места. Много голяма тема е това. Дори и не знам къде ще ме откарат моите занимания, интереси и проекти, в които се впускам. Надявам се да ме въвличат в много пътувания, защото в това е най-разумно да се влагат средства.

- Липсва ли Ви нещо от Италия?

- Липсва ми духът на Италия и на народа. Липсва ми газираното настроение. Липсва ми културният, кулинарният, артистичният дух, липсва ми, че ги няма тук. Но иначе не ми липсва за живеене, ходя, когато мога, и се шегувам, казвайки, че съм турист у дома.

- Добрата храна наистина е изкуство, но защо избрахте точно нея, а не сцената, киното, където имате успешен опит?

- Не съм я избрала, тя си дойде при мен. Съвсем естествено и не планирано. Странно ми звучи и на мен, имайки предвид, че съм минала през всички други начинания и направления - от балет до пиано, до пеене и кино и театър. Само с рисуване не съм се занимавала. Киното е нещо, което си ме влече винаги, и ако се представи отново възможността някой ден за готина роля, би било много забавно. Израснала съм в Италия и по света между ресторанти, театри, снимачни площадки и хотели. Кулинарен номад. Храната е била винаги част от мен, без да осъзнавам. Явно това семенце е растяло в мен през всички тези години и просто по естествен начин са се развили впоследствие събитията, без да съм го търсила целенасочено.

- Къде е тайната на успеха на блога Ви In Food Veritas.

- Мога да кажа, че блогът е началото на пътя ми в тази посока. Направих го за развлечение и за да споделям мои рецепти, както и от цял свят. Всичко започна през лятото на 2015-а, след като вече работех и за няколко ресторанта като маркетинг и връзка с клиенти. От самото начало това, на което залагам, е истинско, автентично, мое си. И в днешна дата то е регистриран бранд, чрез който извършвам и различен тип дейности, като организация на събития, вечери, сътруднича си с ресторанти, винени места, с големи кулинарни и винени събития. Пиша за пътуванията и хубавите места из България и по света, имам раздел с интервюта, които аз провеждам с интересни хора и не само свързани с храната.

- Коя е любимата Ви храна?

- Вкусната. Всичко ям, обичам да опитвам нови неща, нови съчетания, дръзки решения и вкусове. Не мога да кажа, че имам една любима храна. Разбира се, италианската кухня ми е любима и ми е страст. Като по-малка казвах, че мога да ям паста за закуска, за обяд и за вечеря. Все още важи, но все пак не искам да се лишавам от всички чудни храни, които има по света. Много обичам арабски и азиатски вкусове.

- Как гледате на модерните правила за здравословно хранене - био, еко? Крайност ли е веганството?  

- В много отношения не обичам крайности, а за съжаление в хранителната индустрия, както и в много други, често се стига до крайности. Веганството не мисля, че е крайност, а по-скоро отношението и начинът на налагане на част от веганите по света. И у нас има крайна група хора, които наричат себе си вегани. Както и цялата история с диетите, те са крайности, измислени, за да се взимат пари на хората, в последствие за да се посещават доктори и медицински лица, които също да ти вземат пари, защото си си унищожил имунната система с диетите. Крайности са също да налагаш някакви неща, защото са модерни, защото някой някога е казал, че е много важно и много полезно. Крайност е да не се интересуваш и да не търсиш информация, когато е смляна и лесна за намиране. Крайност е да се лишаваш от някои неща, защото е вредно. Всичко може да навреди, ако се прекалява. Не знаем докога ще живеем, нека не си отнемаме удоволствията!

- Тежи ли известната фамилия или Ви помага? 

- Не бих казала, че тежи. Но няма да крия, че е имало моменти на несигурност и дразнение и неразбиране от моя страна. С годините и с опита почнах да разбирам, че това е голям позитив и предимство всъщност. Помага, разбира се, понякога обаче усещам и наблюдавам как хората си променят отношението, когато разберат, което изобщо не ми допада. Но пък е добре да има и такива случки. Разбираш много неща за хората, които седят срещу теб. Помага с уважението, което хората придобиват още само от репутацията на името, след което почват да опознават и Адриана. И вече си градя моето собствено име, защото се занимавам със съвършено различни неща от изкуството на баща ми, на майка ми и на братята ми. Така че съм поела по едно друго разклонение, което води и до друга съдба, до друг начин на живот, до абсолютна индивидуалност.

- Кой е най-хубавият спомен с баща Ви? Кое е най-важното, което научихте от него? 

- Спомените са много и различни. Имаме заедно немалко пътувания - с него посетих Япония в далечната 1999-а, Москва през 2006-а, били сме на нашето Черноморие няколко години подред, откъдето имаме доста забавни спомени и където се запознахме с много близки днес приятели. Имаме много прекрасни спомени тук в София, у дома, където беше традиция да събираме приятели и близки за различни празненства и поводи, както и без поводи, разбира се. Бохемският ми дух е от него, няма съмнения в това. Най-важното, на което съм се научила от него, е на един вид смирение и правилна преценка за себе си, и то по естествен начин, имайки разговори, обсъждайки живота, виждайки го в действие.

- Любимата храна, която обичаше да му приготвяте?

- Най-обичаше да му приготвям паста и кафето сутрин.

- Докъде стигнаха нещата с документалния филм за Никола Гюзелев?

- Заснели сме го, общо взето, с доста трудности, защото тук в България институциите не пожелаха да го подкрепят. Не искам да изпадам в подробности и неприятни заключения. Но имаме помощ от частни лица, както и от Италия и Франция, където тези личности са истински оценени.

- Защо ние, българите, не ценим своите таланти и гении? 

- Нямам отговор на този въпрос. Опитвам се да разбера този наш манталитет, който се изразява в тази ненаказаност, безхаберие, свръхиндивидуализъм и незачитане на авторитет и на всеки, който е успял. Общо взето, манталитетът „к’ъв си ти, че ми казваш на мен“. Много ми е любимо направо! Но нямам обяснение, наистина!

- Успявате ли да прекарвате поне известно време с майка Ви? Какво обичате най-много да правите заедно? 

- Успяваме, и то вече времето заедно е много по-ценно и изпълнено с много емоции, защото гледаме да наваксваме и да си разказваме всички случки в живота ни. Защото и двете не се спираме, а аз лично винаги предпочитам да говоря на живо с хората, отколкото по телефона. Когато можем да отидем някъде заедно, дори за два дни, това е най-хубавото нещо, което можем да направим. Иначе обичам да я водя по моите любими места в София, нови заведения и т.н.

- Вкусен ли е семейният живот? Открихте ли своята половинка? 

- Вкусен е. То си зависи от нас самите. Както си го направим. Ние живеем заедно от втория ден, общо взето, гледаме винаги да правим каквото харесваме. Всеки си има личното пространство, разнообразяваме се, учим се един от друг. 

- Обичате да пътешествате. Коя беше последната дестинация, която зареди сетивата Ви с красота и енергия? 

- Последните няколко години много пътувам наистина. Тази година отидох за трети път в Ню Йорк, което ми изпълва всички сетива по много начини. Там е живот, кипи постоянно, няма скука, бърз, млад, международен. Страхотен наистина! Ненаситно ми е там. Винаги има нещо, винаги е различно. След това ходих за пръв път в Грузия, където бях по покана на грузинското посолство, заедно с още няколко души - винени експерти и журналисти. Бяхме и сме все още във възторг от гостоприемството, храната, силата и гордостта на хората, виното. Великолепно пътуване, истинска наслада за всички сетива.

- Тръпката Пловдив за Вас? Имате ли в града ни любим спомен, място, заведение? 

- О, обичам Пловдив. Имаме много приятели там, опитваме се поне един път в месеца да отидем дори само за един ден. Много спомени имам в Пловдив, много приятни моменти, много смях и много емоции. Харесва ми да го разглеждам, да откривам нови неща и места. Имам няколко любими заведения, в „Капана” особено почти всичките са ми любими. Наскоро открих италианския ресторант Osteria Rosmarino, очаквам при следващото ми ходене да посетя още няколко нови заведения. Също любимо място е бирарията Jagerhof.

 

 

 

 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?