46

Адриан Николов, икономист от ИПИ: Ако цените в Германия растат, това ще намали износа ни

- Г-н Николов, изследването ви в Института за пазарна икономика показва, че има рекорден ръст на индекса на цените при производител, който обаче още не се отразява на потребителските цени.

- В Германия постигнаха рекорда миналия месец. Те имат ръст на цените при производител около 45% на годишна база. А цените на потребител там не са се вдигнали повече от 8% на годишна база. Този ръст не е толкова голям колкото у нас, но въпреки това е рекорд за новата им история. Имаме голям ръст на индекса на цените при производител и той рано или късно ще се отрази на индекса на потребителските цени. Като цяло това е доста железен закон - че ако цените на производител скочат така, както последните години,

те ще се отразят почти едно към едно и на потребителските. 

Това, което виждаме последните две години, е, че или самите търговци, или самите вериги, които продават, успяха да поемат част от този удар /скок на цените на производител/, защото иначе трябваше да имаме една инфлация от типа на 40-45%, може би дори 50%, на годишна база още от средата на 2021 година. Очевидно това не се случи. Напомням - имахме потребителска инфлация от 5-6% в края на 2021-ва и сега пикът бе през юни-юли - от 16-17%. При нас скокът на цените на потребител са 18%.

- Хем двата индекса обикновено се припокриват едно към едно, хем в момента има една разтворена ножица между тях. Как обясняваме това?

- Така че производители и търговци успяват да орежат част от печалбата си в името на това да опазят някакъв пазарен дял или да облекчават удара, който поемат потребителите. Влияние оказва и това, че у нас има доста вносни стоки на крайния пазар.

- Ако показателите за цените на производител на Германия са такива, как това ще повлияе на останалите й търговски партньори?

- Определено ще повлияе! Трябва да имаме предвид, че голяма част от нашите стоки и завършена продукция отива там. И съответно - ако там има сериозни проблеми с цените, това няма как да не се отрази и на нашите производители. Ако там има свито потребление, това значи, че ние няма да продаваме там толкова големи обеми стоки, въпреки че цените им са по-високи. Но трябва да имаме предвид, че там цените се движат нагоре най-много заради газа. Това е нещото, което играе голямата роля в Германия, защото е  суровина за много бизнеси. Когато е скъп, или по-лошо - когато го няма, то тогава ще видим по-сериозните проблеми. Ако трябва да предсказваме динамиката на цените, трябва да гледаме доколко Германия ще има газ от източници, които не са от Русия, и на каква цена.

- Ако цените в Германия сериозно растат, това значи ли, че износът ни за тази страна има някакви конкурентни преимущества?

- Много зависи от това, какво става с потреблението на една стока. За да очакваме, че ще спечелим от това, че цените там са скочили, означава да очакваме, че потреблението ще остане същото. А това обикновено не е така - когато цените растат както е в момента, това води до свиване на потреблението. Това го виждаме и в България. Друг проблем е, че една немалка част от нашия износ към Германия, е на междинни стоки и свързан с автомобилното производство. Има много фирми, които работят на междинната стъпка между суровите материали и крайния продукт. Германският автосектор, от една страна, страда от кризата с чиповете, която не се очаква скоро да свърши. А благодарение на тази криза се произвеждат много по-малко автомобили в сравнение с предишни години. От друга страна -

самото търсене спада в резултат на влошената икономическа ситуация. 

И при производството на по-малко коли нашите междинни стоки просто не са толкова търсени. Самото производство на коли изисква чипове и когато тях ги няма, съответно българският производител не създава волани, фарове и остава без поръчки за по-големия брой автомобили, които е имал други години.

- Президентът Байдън обяви програма за възраждане на производството на чипове в Щатите за 320 милиарда долара.

- И в Европа има такива идеи. Intel обяви, че ще инвестира в Германия във фабрика за чипове. Но тези неща отнемат години. Не е логично да очакваме, че ще инвестираме във фабрика сега и тя след няколко месеца ще запълни нашия автопазар. Това е нещо, което може да се случи след средата на десетилетието. Тогава ще има реален ефект против тази зависимост, която имаме от Тайван и Китай. Преди да започне ковид кризата, самата идея, че някъде по веригата от Азия може да има стесняване, да спрат доставки, изглеждаше много невероятна. Но в тази „невероятност” мислим и за т. нар. near shoring - преместване на производства наблизо, където много може да се контролира всичко. Важно е и осигуряването източникът да не е само един. Всичко това са решения, които ще отнемат много време - няма как да мислим за тях като отговор на настоящата ситуация.

- Западът взе ли стратегическото решение да не разчита на такова важно производство в район, където и може да има война след няколко години?

- За съжаление не се наблюдава този процес толкова ясно, колкото аз бих искал да го видя. България е доста добре позиционирана да се конкурира в тази сфера, но в този политически хаос в момента ние нямаме това обединение - да направим всичко възможно тук да се появят фирмите, които да развият тези технологии у нас. Има опити от страна на големите фирми, но в крайна сметка винаги се търси най-евтината стока и най-евтиното производство. И това продължава да е тайванско, китайско или корейско. И ще е така в следващите 10-15 години.

- Как се стигна до положение тайванската компания TSMC да е с години пред най-близките си конкуренти?

- Те имат технологични процеси, които дори Intel в голямата си фабрика в Израел не могат да я репликират още. Те са хиперфокусирани в тази технология, развиват я и това е тяхното нещо.

- Каква годишна инфлация да чакаме?

- Трудно е да се каже, защото зимата е отворен период. Това, което е положително от месец, месец и нещо, са цените на горивата. Те се надявам да се отразят на всички потребителски стоки, защото, в момента в който стоката се качи на камион, кораб и т. н., в крайната <210> цена влизат горивата. Традиционно в летния период голяма част от храните са на своето дъно. В този смисъл ще е наистина интересно да проследим цените на храните в следващите няколко месеца и да проследим какво става с отоплението. В големите градове те са доста зависим от цената на газа. Цените на ток и газ може да повлияят доста негативно на общата кошница. Не очаквам повече от 20% инфлация. Това е, ако трябва да прогнозираме поне горната граница.

- Колко силни инструменти има едно правителство срещу висока инфлация, която зависи от външни фактори?

- Като цяло нашето правителство няма кой знае колко инструменти да влияе върху цените. Видяхме какво направи предишният кабинет - въведоха таван на някои стоки /електроенергията/ и намалиха някои данъци. Общо взето, това са двете неща, с които можем да си играем. Другото е повишаване на основния лихвен процент, но това зависи от Европейската централна банка. Там имаме много малко лостове да влияем. За наше щастие ЕЦБ очевидно е поизтрезняла и е установила, че няма как да поддържа отрицателни лихви в ситуация на толкова бърз ръст на потребителски цени в цяла Европа. Иначе липсата на правителство ни спира пред много други проблеми. Дори и на изборите да има да има мнозинство, то вероятно ще се пише бюджет през януари. От друга страна - не можем да приемем редица закони, които ни трябват, за да усвоим парите от Плана за възстановяване и устойчивост. Това са неща, които просто пречат на нормалното ежедневие на държавата.

- Какво решение ще е, ако Европейският съюз приеме пределни цени за нефта и газа?

- По-скоро въпросът е дали ЕС изобщо иска да преговаря с Русия като източник на енергийни суровини и помоему едни тавани са само временна мярка. От началото на война, а и преди това, установяваме, че руските доставчици и „Газпром” не са пазарен играч, а по-скоро политическа маша. И това не води да желания резултат - да има енергийни доставки и те да са на добри цени. Желаната и хубава цел е диверсификация максимално бързо на национално ниво. В този смисъл ми беше интересно това, което се случи в Кавказ преди няколко дни - Армения и Азербайджан се хванаха за гушите за Нагорни Карабах. Но за нас Баку е една от сериозните алтернативи - оттам чакаме една трета от газа си. И аз се питам - дали от един диктаторски режим не се обвързваме с друг? Дали не скачаме от един трън на друг? Азербайджан поне няма някакви свръхмегаломански политически амбиции.

Визитка 

Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Бил е международен репортер в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика. Преди няколко дни публикува анализа „Бедността се задържа, но структурните проблеми остават”.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
dimitar

dimitar

07.10.2022 | 15:16

Индустриалното земеделско финансиране е лично за всеки Аз съм маркетинг мениджър в международна финансова институция, специализирана в международни заеми. Ние предлагаме услуги от 5 000 евро до сума от 1 000 000 евро при 2,5% годишно за вашите нужди, свържете се с нас на имейл: [email protected]

Отговори
0 0
dimitar

dimitar

07.10.2022 | 15:13

Индустриалното земеделско финансиране е лично за всеки Аз съм маркетинг мениджър в международна финансова институция, специализирана в международни заеми. Ние предлагаме услуги от 5 000 евро до сума от 1 000 000 евро при 2,5% годишно за вашите нужди, свържете се с нас на имейл: [email protected]

Отговори
0 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?