Следвайте ни

А. Тинков: Новотелът направи Пловдив европейски град

След откриването на панаира Тодор Живков отсядаше тук, за да похапне любимите си сарми и чушки с боб

Атанас Тинков е роден на 3 януари 1947 г. в с. Строево. Завършил е Търговската гимназия в Пловдив, а след това ВИХВП, сега УХТ. Работил е в системата на Балкантурист, заемал е ръководни длъжности в Окръжния комитет на БКП и на Комсомола, както и в „Студентски общежития и столове“. Десет години е бил зам. генерален директор на Новотела, 8 г. партиен лидер и 12 г. общински съветник от квотата на БСП в община „Марица“, а след това общински ръководител на партия АБВ. Заедно с двамата си братя е създал един от най-големите ябълкови масиви в страната - в Строево. След повече от 50 години активна обществена и партийна дейност днес се е отдал на семейството и приятелите си. Преди дни бе промоцията на мемоарите му „Кръстовища“. Ако кандидатства с творбата за ГИНЕС, със сигурност ще спечели, защото всичките <210> 261 страници е написал не на компютър, а на мобилния си телефон.

Г-н Тинков, защо избрахте заглавието „Кръстовища“ и какво е посланието в книгата ви?

Обичам фразата на гениалния актьор Чарли Чаплин: „На най-важните човешки кръстопътища няма никакви пътни знаци“. В живота си човек често е изправен на кръстопът. Аз съм заставал пред няколко, имал съм и успехи, и падения. Не съм спортна, нито медийна, нито политическа, фолклорна или чалга и т.н. звезда и се чудех дали, ако напиша книга, ще се хареса. Бях окуражен от много приятели, между които журналистът Стефан Северин, който я представи блестящо в „Тракарт“, но най-вече от сина ми. Той каза, че трябва да напиша книга за рода ни и за моя живот - от малкото Строево до днес, когато с него си пием уискито в Америка, където той живее над 20 години. Имам един основен девиз: Мога да бъда щастлив само тогава, когато хората около мен са щастливи. От малък съм чувствал и съм проявявал лидерски качества. През целия си живот съм помагал, мотивирал и подкрепял хората, за да бъдат щастливи. Затова и книгата е посветена на най-близките ми хора и на тези, които са работили с мен. Като бях малък, един човек ми каза, че за да бъда  щастлив, трябва за имам едно виртуално огледало. Да се вглеждам в него, за да преценявам какви са ми възможностите. И аз цял живот съм се вглеждал в това огледало и съм работел според възможностите си. А когато започнах да пиша книгата, настроих огледалото за задно виждане - човек винаги трябва да се връща и да знае откъде е тръгнал и какво е постигнал. Смятам се за щастлив човек, родителите ми са живи и здрави на 92 години и ще честваме тяхната коронна сватба ​- 75 г. заедно. Аз създадох много хубаво семейство. С моята жена, която е ученическата ми любов от 9. клас, скоро празнувахме златна сватба. Радваме се на прекрасен син, който завърши в престижния университет в САЩ - „Кларк“, и на чудесен 18-годишен внук. Разбирам се добре с двамата си братя и техните деца. Сега сме 4 поколения Тинкови. Мечтая за правнук и за деня, в който ще се съберем 5 поколения от фамилията.

Някой давал ли ви е съвети, когато сте били на кръстопът?

Може да прозвучи странно и нереално, но през живота си неведнъж съм получавал знаци от моя идол - Апостола на свободата Васил Левски, и то в с​юблимни моменти. Когато бях на първото си житейско кръстовище и трябваше да реша къде да продължа средното си образование след 8. клас, случайно минавах по алеята на Бунарджика, където е неговият паметник. Гледах го в очите и ми се струваше, че той ми се усмихва и ми кима благосклонно с глава. Краката сами ме заведоха пред входа на училището. Погледът ми бе привлечен от една масивна и внушителна сграда - Икономическия техникум „Васил Левски“, сега Търговската гимназия. Честно казано, не знаех нищо за това училище. Приеха ме и го завърших с отличие. Когато след години отново бях изправен пред друго свое кръстовище, пак минах по алеята на Бунарджика с надежда да получа напътствие, знак - бях си внушил, че Левски ще ми помага. И вярвах, и чаках. Една нощ Левски ми се яви насън и ми каза няколко думи: Аз останах завинаги на 36, борих се до последно за народа, за България! Ти си на 36! Бори се за себе си, за правдата, за истината, за идеите си, за семейството си! Ще успееш! Ще вървиш през гора, в тъмнина, но ще стигнеш до светофара. Той ще свети дълго време жълто, чакай търпеливо, ще светне зелено и твоят живот ще се промени коренно. И пак се отбивай, ще те чакам. Събудих се и започнах да тълкувам съня. Какво имаше на негово име в града? Икономически техникум, основно училище, улица. И изведнъж се сетих ​- район „Васил Левски“ - днешният „Северен“ . Там щях да търся пътя и светофара.

Пътя към Новотела ли намерихте тогава?

Точно така. Винаги съм правил асоциация на дати, събития, цифри. На 18 февруари 1873 г. е обесен Левски. На 18 февруари 1983 г., 110 по-късно, ми съобщиха, че ме утвърждават за зам.-директор на Новотела. Как да не вярва човек на връзката между събития, хора и дати? Стана така, както ми беше казал Апостола в съня. Аз и семейството ми бяхме много щастливи. Там изкарах десет пълноценни и щастливи години, в прекрасен тандем с изпълнителния директор Хрони Хронев.

Кои известни персони са били гости в Новотела по време на вашето управление?

Пловдив имаше нужда от този хотел, като най-древния град на Европа, като панаирен град, с все повече чуждестранни туристи, бизнесмени, държавни и правителствени делегации. С новотела станахме истински европейски град. Няколко са посещенията на Тодор Живков, обикновено след откриването на панаира. Поръчваше от неговите любими чушки с боб, сарми и бяло вино. Беше контактен, весел, голям човек и ръководител. Подписваше много договори за внос и износ. Светът му имаше доверие. Това бяха най-силните години на България, като икономика, здравеопазване, образование, спорт. България беше на челни места в света в много направления. Иначе като негови гости в Новотела са спали Кадафи, Франсоа Митеран и Николае Чаушеску. Най-често делегации водеше Андрей Луканов. Той обичаше жабешки бутчета с водка или бира.

Каква оценка давате за 30-годишния преход на страната ни?

За това мога да напиша втора книга. Истината е, че след 10 ноември 1989 г. настъпиха огромни промени в България и за съжаление разруха на земеделие, икономика, държавност. През 1988 г., в доклад на ООН, България беше посочена на 27-о място по социално-икономическо състояние. С много добро образование, здравеопазване, високо технологично ниво, спорт, медийно среда и т.н. На Олимпиадата в Сеул през 1988 г. България завоюва 35 медала, от които 10 златни, и зае 6-о място в света, а днес трудно влизаме в класацията на стоте. А на последната Олимпиада през 2016 г. в Бразилия имахме само 3 медала - един сребърен и два бронзови. Но аз не бях изненадан от смяната на политическата система в България, което бе неминуемо в исторически аспект. През 1992 г. ме освободиха от Новотела. Три години по-късно по време на кабинета Виденов получих предложение да стана зам.-министър на туризма, но отказах. Вече вървеше раздържавяване и в Новотела участваха приватизационните фондове Петрол и МКС на Мирослав Касев, но държавата държеше мажоритарния дял. По същото време колективът вдигаше стачки, защото не приемаше частниците. Възстановиха ме в Новотела, но като изпълнителен директор заедно с Хрони Хронев. Трябваше да успокояваме страстите, но положението беше неспасяемо. Изкарахме три месеца. Хрони отиде на работа в хотел „Марица“, а аз - в „Санкт Петербург“.

А кога решихте да се занимавате със земеделие?

Първо с братята ми открихме магазин за хранителни стоки. После единият предложи да гледаме ябълки и взехме 20 декара, все пак сме селски чеда, закърмени с любов към земята. Нямахме опит, но се учехме. Постепенно стигнахме до 100 декара - гледахме и най-новите сортове, но и от добре познатите стари. Участвахме по европейски програми. Постепенно купувахме техника, направихме камера за съхранение. Беряхме по 500-600 тона ябълки и давахме хляб на 50 работници. Имахме клиенти от цялата страна. От няколко години аз се оттеглих от бизнеса, който двамата ми братя, заедно с единия ми племенник и съпругата му, продължават да водят успешно. Когато навърших 70 години, приключих и с политическ​ите си ангажименти - първо напуснах БСП, а после и АБВ. Сега имам повече време за близките си и за себе си.

Мария Петрова

Ръководител екип „бизнес“

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?