С каяк по Янтра след Геша Вю и Торбалъжите

Със семейство и приятели тръгваме от родния град под тепетата към източната част на Дунавската равнина, или по-точно село Беляново, което се намира на десния бряг на река Янтра. Скътано е под красивите меандри на реката, сред обширни поляни и причудливи скални образувания.

 


Няма да споменавам за основните градове, през които минава маршрутът ни. По-интересни са ми множеството малки населени места с причудливи, дори странни имена като Руйчовци, Моровеците, Костадините, Баланите, Златарите, Русевци, Шарани, Джумриите, Попари, Старилковци, Торбалъжите и личния ми фаворит - Геша Вю. Няма как да не си зададем въпроса „На кого са му хрумнали и как?“.

 


След няколко часа път най-накрая достигаме крайната си дестинация - Беляново. Оказва се, че селото е почти обезлюдено - голямо в миналото училище е изцяло порутено, а дворът е обрасъл с буйна растителност. Старите къщи са потънали в гъста зеленина; навсякъде има черничеви дървета. Обясниха ни, че районът е бил център на бубарство в миналото. Наоколо цари спокойна обстановка с красива природа, чийто покой е нарушаван единствено от отдалечения лай на кучета и свободно движещи се наоколо полупитомни овце. Настаняваме се в къщата на приятели, леко обезпокоени от липсата на каквото и да е покритие на телефоните. Скоро обаче се примиряваме с този факт и дори се радваме на още по-голямото спокойствие.

 


Нашите домакини, които всъщност са и инструкторите ни следващия ден, са впечатляващи хора, които са обиколили света и има какво да разкажат. Събират отпадъците си разделно и се опитват да вредят възможно най-малко на околната среда.

 


Рано на другата сутрин ставаме, за да потеглим към брега на Янтра, където ни очакват каяците ни. Започваме гребането по течението на реката. Срещаме се с останалите от групата, които са прекарали нощта в палатки до брега. Тук бреговете са удобни за къмпинг, а природата е невероятно красива. Всичко беше подготвено от организаторите и водачите ни, а за тези, които не се бяха качвали на каяк досега, бяха дадени подробни инструкции относно техниката на гребане и необходимите мерки в случай на обърната лодка.

 


Реката беше бавна и спокойна, само с няколко бързея основно под мостовете, под които минахме, затова и цялото плаване беше лежерно и релаксиращо. Погребеш, погребеш, а като се умориш, се излягаш в лодката да те погрее слънцето с бира в ръка. През втората половина от похода реката навлиза във впечатляваща каньонообразна долина. Бреговете <210> са отвесни скали, извисяващи над самата вода. На места височината им достига до няколко десетки метра. Скалните ниши са обитавани от различни птици - няколко вида чапли, скални лястовици и много други. По бреговете има и много рибари. Вторият ден крайната ни цел беше да достигнем Дунав и да погребем и в него. Наложи се да се потрудим повечко, тъй като течението на реката бе много слабо, преди да се влее в Дунава. Минахме под средновековна монашеска обител в естествена ниша в скалите, до която може да се стигне по въжени стъпала. Обясниха ни, че тук са живели монасите исихасти - последователи на идеите от времето на ранното християнство, които са се стремили към единение между човек и Бог чрез безмълвие, смирение, пост и молитва. Искахме да се качим да разгледаме, но водачът ни каза, че прочутият български алпинист Боян Петров, също и зоолог, е помолил приживе да се избягва влизането, защото пещерата е дом на колония от прилепи.

 


Река Дунав беше наистина величествена. Отляво на нас беше румънският бряг. След 1-2 километра пътуването ни приключи. Направихме снимки за спомен и потеглихме обратно към Пловдив, пълни с впечатления и емоции. От време на време е добре човек да се откъсне от монотонното си ежедневие, да прекара малко време далеч от цивилизацията и звуците на града, за да отпочине и да се върне към задълженията си по-свеж отпреди.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?