Рокерът мечтател: Нямаш ли бензин в кръвта, моторът не пали

Ако имах пари за екипировки и тренировки, сега щях да съм Валентино Роси, казва Кристиан Дочев

Кристиан Дочев е от град Стамболийски. Завършва Професионална гимназия по механотехника, специалност двигатели с вътрешно горене. Автомобилите и моторите са тръпката му от малък. Занимава се с всякакви машинарии, с предимство обаче винаги са моторите. До преди няколко месеца работи за автосервиз в чужбина. Учи автотранспортна и земеделска техника в Ямбол. Сега с нетърпение чака 22 март - откриването на мотосезона в Пловдив.

За пръв път се качва на мотор, когато е на 7 години. Яхва мотоциклетчето с педали на дядо му и разбира, че това е неговата страст. Първоначално само го бута из двора, но на третия ден започва и да го пали. В края на седмицата вече го кара по улиците и какичките го заглеждат.

Желанието му да кара мотори обаче се заражда още от времето, когато е бил в детската градина. Баща му притежавал собствен сервиз и возел малкото момче на скутери, триколки и коли. Така израснал сред масло, смазка и дъх на бензин. Оттогава Кристиан не си представя ден, в който да няма мотори покрай себе си.

Като поотраснал, започнал да мечтае да стане състезател по мотокрос. Ала родителите му нямали достатъчно средства, за да му купят скъпите екипировки, да плащат за тренировки и обучения. Така блянът му остава неосъществим. "За да станеш професионален състезател, не трябват само умения и хъс, парите винаги са били проблем. Ако нашите разполагаха с 1000 лева на месец само за мен, сега щях да съм Валентино Роси", усмихва се с тъга момчето.

Когато бил в 4-и клас, тайно се качил на бащиния мотор. Потеглил, правейки едно кръгче до съседския двор, ала дъждът и мокрият шлайфан бетон му изиграли лоша шега. Още твърде неопитен, паднал и си изкълчил ръката. Тогава родителите му забранили да се качва на мотор, заканили му се, че вече дори и на снимка няма да го види. По това време баща му заминал в командировка в чужбина, а Кристиан това и чакал. Още с бинтовете на ръката влязъл в гаража, изчистил карбуратора и отново излетял на двора. 

"Карането е начин на живот. Не си спомням да съм оставал без мотор, ала това не пречи на останалите ми занимания", разказва младежът. 22 март за него не е само Първа пролет, а и символ на новия мотосезон. С нетърпение всяка година очаква рокерския събор. 

Признава, че мотосбирките винаги са вълнуващи не само за рокерите, а и за хората, които ги посещават. Всеки мотоклуб организира свои собствени игри. Първия ден е откриването, което може да включва и празничен водосвет. Провеждат се две-три игри, а вечерта започва веселието. Втория ден домакините правят обиколка на града с моторите. Всички се радват на волните братя - поздравяват ги за празника. До 18 часа има игри, състезания с мотори и след това отново започва веселата част.

Надпиването с бира е ритуал. Всички зажаднели от обиколката с нетърпение чакат момента, в който ще надигнат халбата със студеното пиво. Ловенето на шаран с голи ръце в детски басейн също е вълнуващо предизвикателство. И най-бавно каране на мотор е изпитание, защото това не е като да пазиш равновесие на велосипед, 500-килограмова машина не се крепи лесно. Като дойде време всеки да покаже собствения си мотор, се дава награда за най-добра самоделка. Много рокери разчитат на сглобката от различни мотоциклети. Така всеки избира най-доброто и си прави собствена супер машина.

"Апогеят на игрите е състезанието за най-шумен мотор. Колкото повече реве машината, толкова си по-атрактивен и хващаш окото. Канадската борба обаче е спортът, който ме кефи най-много. Не съм тренирал, нито съм вдигал тежести, ама всеки път им чупя китките", смее се младежът.

До преди няколко години той също участва в игрите на канадска борба. Заема първи и втори места, ала за него те не са важни. Това, което дава преживяването, не може да се сравнява с медал.  

Кристиан се надява, че ще успее да се реализира в професията, която е избрал. Да стане инструктор и да дава възможност на младите мотористи да усетят тръпката от вятъра за него е най-важната цел. "Знае ли човек, един ден и аз мога да изобретя някоя свръхмощна машина. Електрическият мотоциклет звучи доста добре като вариант", казва той.

Съветът му към младите мотористи е: „Умната, по-внимателно и не си надценявайте възможностите. С мотора не се избиват комплекси. С мотора се доставя удоволствие“.

Младежът твърди, че човек не става моторист, той се ражда такъв. "Нямаш ли бензин в кръвта, моторът не може да запали. Когато чуя специфичното ръмжене, душата ми трепва. Това е страст, която не мога да заменя с никоя друга", признава Кристиан. 

Според него книжката не кара мотора, ала всеки трябва да притежава нужната категория. Свидетелството за управление те прави по-малко опасен в движението и е твоят паспорт пред закона, казва младежът.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?