Подай сигнал

Родопчанин спасява от глад децата на Африка

Ходят голи и боси, но се радват на живота и не си завиждат като нас, казва Даниел Делибашев от Црънча

Регион

от Петя Гайдарова 1122 прегледа 0

От родопското село Црънча в София и оттам... в Африка. Такава е съдбата на 37-годишния Даниел Делибашев. Вместо като повечето от жителите на община Доспат, които търсят щастието в гурбети из богатите страни на Запад, Даниел го намира на юг, при най-бедните жители на планетата. Той е завършил Финанси в УНСС и магистратура по Банков мениджмънт в Нов български университет. 10 години работил в банки в София. Сега поема рискове с нови бизнес възможности заедно с партньори, за да помага на нуждаещи се. Бягайки от образа на "суховатия" банков чиновник, Даниел обикаля по света, опознавайки много хора и култури. А преди две години решава да отиде като доброволец в сиропиталище в Африка.

Към Африка ме поведе както собственият ми глад и жажда за приключения, така и гладът и жаждата на сирачетата там, казва Даниел. В Гана видял жестокия контраст и осъзнал какво означава щастието за гладно африканче и какво - за средностатистическо европейче. Сблъсъкът с горчивата съдба на децата в сиропиталището го подтикнал да им помага, без да калкулира колко енергия влага в тази дейност. Гладните, ала винаги усмихнати хлапета го карат да основе фондацията си "Усмивка за Африка". С нея се заема да събира и изпраща помощи на изоставени деца на само в Гана, но и в Уганда.

"За пръв път отидох в Гана през март 2017 г. - в сиропиталище в близост до селцето Туту, което е на 40 километра северно от столицата Акра. Няма да забравя посрещането от децата, които изведнъж бяха навсякъде около мен и върху мен - усмихнати и искрени още от първите дни. А иначе ежедневието им е изпълнено с глад, жажда, беднотия, болести, затова и най-ценното там са храната и лекарствата“, казва родопчанинът.

Един европеец никога не би могъл да си представи колко труден е животът на децата там. И въпреки това сирачетата го изумили, дарявайки го с най-широките и искрени усмивки. Учуден е как хлапетата работят без хленч и драми от 3-4-годишни, без да им мине през главата, че са нещастни.

В сиропиталището за децата се грижат местни жени. Там живеят постоянно 15 хлапета. През деня то се превръща и в училище, като в него пристигат още около 80 деца на възраст от 3 до 15 години, а в грижите се включват и няколко местни учители. "Ако някой си мисли, че щом са гладни и жадни и едва оцеляват, не учат, много се лъже. Точно защото им е труден животът, имат желание - учат се да четат, пишат, смятат. И въпреки че нямат почти нищо, започват всеки ден с молитва и благодарност за това, което имат. Защото ценят и въздуха, и водата", разказва Даниел.

Сирачетата пък са накрак още в 4 часа сутринта, носят и топлят вода, с която да се къпят, перат, мият съдовете, готвят... Всяка сутрин в задълженията им влиза и чистене не само на стаите, а и на целия двор.

"Едно 14-годишно момче, след като си изпра неговите дрехи, поиска да ми помогне да изпере и моите. Питам го: Защо? Ами обичам да пера, ми каза той", спомня си родопчанинът.

Разказва, че масово децата на 12-14 години се грижат като майки за по-малките - перат, чистят, къпят хлапетата, хранят ги. Отговорни са, а могат много повече неща, отколкото повечето жени у нас, които са по на 25 години, казва Даниел.

Бил впечатлен, че хлапетата се къпят всеки ден, нищо че е направо на двора.

Господарят там обаче бил гладът. Срещу купичка ориз от селото идвали жени да помагат в сиропиталището, след като не са яли няколко дни.

Родопчанинът няколко пъти събира и изпраща пари, за да купят храна и лекарства. "Те ходят полуголи и боси, ала дрехите са им последната грижа, въпреки че е в планината и нощите са студени", разказва Даниел.

"Искрени са, доста по-трудно живеят от нас, но са много по-доволни от живота и много по-щастливи. Нямат нашето материално мислене, нито завист кой какви дрехи има, каква кола кара, колко му е голяма къщата. За тях тези неща не са задължителни. Ако ги имат - им се радват, но не ги търсят непременно. А у нас децата не могат да си преброят якетата, панталоните, обувките, искат най-скъпи телефони“, казва Делибашев.

Израснал в доспатското село Црънча, той разказва, че детството му е било трудно и може би затова разбира африканчетата. "До 8. клас учих в Црънча. В 5 часа ставахме и започвахме работа на тютюна и картофите, по цял ден работехме наравно с големите, нямаше глезотии. Сега обаче все сме нещастни, че не ни е добър животът. А в Африка подобни мисли нямат в главите", казва Даниел.

Родопчанинът участвал и в дарителски кампании за българчета, ала след като видял живота на хлапетата в Африка, решил, че приоритет ще му е да спасява от глад малчуганите там. Даниел изпраща и учебни пособия - тетрадки, моливи, учебници.

За благородната му инициатива все повече се разчува в социалните мрежи. Връзката с Даниел Делибашев става и чрез сайта на "Усмивка за Африка" - www.smileforafrica.eu.


Коментари