Подай сигнал

Роди се СДС и надежда за България

Желю Желев бе избран за първи лидер на съюза в мазето на БАН

България

от Дончо Донев 411 прегледа 0

На 7 декември 1989 г. в мазето на Института по социология към БАН бе създаден Съюзът на демократичните сили (СДС)

На 7 декември 1989 г. в мазето на Института по социология към БАН бе създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) с председател д-р Желю Желев. С основаването на тази партия милиони българи свързваха надеждите за бързо демонтиране на тоталитарната система и изграждане на по-добро бъдеще. Това стана, но само донякъде и само за някои. Впоследствие се оказа, че много от т. нар. демократи са обикновени сладкопойни чучулиги в хора на Държавна сигурност. И само излъгаха истинския порив на народа.


Учредители на СДС станаха: Клубът за гласност и демокрация, сдружението „Екогласност”, независимата федерация на труда „Подкрепа”, независимото дружество за правата на човека, комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, клубът на незаконно репресираните след 1945 г., независимото студентско дружество, движението „Гражданска инициатива”, възстановените стари политически партии БРСДП (о) и БЗНС „Никола Петков”. Малко по-късно към СДС се присъединиха възстановените Радикалдемократическа партия (РДП) и Демократическа партия (ДП), както и новосформираните Зелена партия, Нова социалдемократическа партия (НСДП) и Обединеният демократичен център (ОДЦ).

Първата победа на СДС бе извоюваният президентски пост на Желю Желев въпреки загубата на изборите срещу БСП.
На изборите през есента на 1991 г. СДС печели със 110 народни представители срещу 106 на БСП от всичко 240. Сините успяха да съставят правителство на малцинството с подкрепата на (тогава все още) антикомунистическото Движение за права и свободи (ДПС) на Ахмед Доган, което разполагаше с 24 народни представители.

Въпреки огромните политически трудности и напрегнатата обстановка вътре в СДС, дясноцентристкото правителство на Филип Димитров (8.11.1991-30.12.1992) стартира изключително амбициозно и с подкрепата на парламентарното мнозинство на СДС и ДПС направи твърде важни положителни стъпки в икономическата и политическата област, както и в международната дейност.

На 24 септември 1992 г. Стефан Савов бе свален от председателския пост в парламента, а през 1994-та и изгонен от СДС. През лятото на тази толкова динамична 1992 г., след прочутата президентска пресконференция „Боянските ливади” на 30 август, започна и жестокият конфликт между президента Желев и СДС, продължил и през цялата 1993 г. и придобил зловещи и уродливи форми. Всичко това, съчетано със сериозни конфликти на интереси в правителството и парламентарната група и традиционното за СДС неумение да работи с партньори, в случая тези от ДПС, доведе в крайна сметка до (само)свалянето на правителството на СДС в края на 1992 г. За много кратко време СДС успя да загуби властта, а страната като цяло - надеждите за един бърз и ефективен преход и най-вече международния си авторитет.

След катастрофалната загуба на парламентарните избори през 1994 г. и избора на Иван Костов за председател трансформирането на СДС в единна политическа партия продължи вече с ускорен ход и приключи на деветата национална конференция на 15-16 февруари 1997-а. 4 месеца преди това кандидатът на СДС Петър Стоянов спечели президентските избори, което отвори вратите на сините към цялата власт в държавата.
Новата синя партия СДС бе съдебно регистрирана на 28 февруари същата година, с което партиите вътре в СДС на практика прекратиха съществуването си.
Междувременно Костов и партията бяха успели да оглавят всенародните протести, довели до падането на правителството на БСП и Жан Виденов. През юни 1997 г. доминираната от СДС коалиция ОДС спечели с огромно мнозинство изборите, а Иван Костов като премиер изкара пълен четиригодишен мандат, през който бе извършена приватизацията.


През юни 2001 г. СДС изненадващо загуби изборите от създаденото от Симеон Сакскобургготски НДСВ и оттук започна разпадът. Костов създаде ДСБ, а дори бившият президент Петър Стоянов начело на партията не успя да я върне като основен играч на политическата сцена.

Коментари