Ренета Камберова: Чувствам се като човек с мисия

Бабата на шефката на спорта в Пазарджик е готвила на Тодор Живков, но тя ползва рецепти от Гугъл за гастро експериментите си

Ренета Камберова е родена на 12 септември 1990 г. в град Пазарджик. Започва да се занимава с художествена гимнастика от 7-годишна. Част е от новите Златни момичета на България с ансамбъла. 81 медала с ансамбъла по художествена гимнастика, европейска и двукратна световна шампионка, бронзова медалистка от Олимпиадата в Рио 2016.

Днес тя е пенсионерка, а е едва навършила 29 години. Ренета и другите от ансамбъла дадоха път на другите момичета - това е животът. Преди две години пое управлението на спорта в родния си Пазарджик.

Ето Ренета Камберова в целия и блясък пред читателита на "Марица":

Как се вижда Пазарджик от Рио де Жанейро?

- В Рио де Жанейро почти не си мислех за Пазарджик, честно казано. Това беше една сбъдната мечта. Знаехме, че след тази олимпиада нашият отбор наистина приключва спортния си път, и се стараех максимално да съм прецизна, за да оставим някаква, макар и малка следа в нашия спорт. Доста след Рио започнах да гледам към Пазарджик. Исках да се ориентирам към това какво всъщност искам да правя оттук нататък.

Да загърбим всички медали и купи, които си печелила. Какво ти отне спортът? 

- Отнема свободно време​, това да си със семейството. Точно по тази причина, откакто приех работата в Пазарджик, прекарвам повече време с близките си и наваксвам пропуснатото.

Много деца биха се "зарибили" за гимнастиката, следвайки твоя пример. Разкажи ни за твоето начало.

- Пътят е доста дълъг. Бях на 7 години, когато започнах да тренирам. Гледах по телевизията и ми хареса. Бяха запленена от художествената гимнастика и фигурното пързаляне. Даже си представях как се пързалям с една лента по леда. Впоследствие разбрах, че това няма как да се случи. Като бях в предучилищна, една госпожа ме покани на тренировка в залата. Признавам си, че в началото не ми хареса изобщо. Пазарях се постоянно с мама и не исках да ходя. Всеки ден за мен беше последен в залата. И така изкарах 20 години там. Много се радвам, че тя ме подкрепи и не даде да се откажа.

-Отскоро оглавяваш спорта в Пазарджик. Това е ново амплоа за теб, трудно ли е? Още повече че ти си завършила НСА и си магистър по спортна журналистика. 

- Мотивира ме самото предложение. То доста ме изкуши, тъй като ще се занимавам с много спортове, не само художествена гимнастика. Искам да направя нещо хубаво по въпроса и да оставя следа след себе си за Пазарджик. Затова се съгласих да оглавя спорта в Пазарджик. Признавам, че в началото бях много притеснена. Това е моят роден град, но не го познавах много добре. Бързо ми се наложи да разбера какво се случва в него, за да реша откъде може да започне промяната към нещо хубаво. Разбира се, много благодаря на общината. Кметът г-н Попов ми каза, че спортът му е приоритет, и това го знаех, преди да се съглася да започна тази работа. Той удържа на думата си. Спортът в Пазарджик е наистина приоритет и това се вижда по резултатите.

Мислила ли си си, че може да бъдеш използвана като лице и успехи, или наистина вярваш, че това, което си започнала да правиш, ще промени нещо в града?

- В добрия смисъл аз използвам името си и това, че съм разпознаваема за хората. Името ми помага да достигам по-лесно до хората. Обожавам децата. Любовта ми към тях ме изстрелва напред и това ми отваря врати.

Кои са приоритетите в работата ти?

- Бяхме си поставили ясни цели - ​да оптимизира​ме работата на спортните клубове, да създадем условия за масов спорт и съответно да подобрим базите. Това са трите ни приоритета. Смятам, че спортът, масовият, доста живна. Миналата година включихме в инициативите си много хора, които не се занимават професионално със спорт. От друга страна, исках децата, които спортуват, да не се отказват. Започнах да каня известни спортисти в града. За мен е много важно млади хора да мотивират млади хора. Тази година съм се ​заела с това да популяризираме спорта за хора с двигателни и умствени затруднения. Организирам две много хубави инициативи. Опитвам се всяка година да има нещо ново.

Би ли ни казала нещо повече за инициативата, която е на 16 март в Пазарджик?

- Това ще е страхотен празник за деца, които имат проблеми в развитието си. Много бих искала да ги запозная с художествената гимнастика. Казвам деца, но нямаме възрастови ограничения, инициативата е със свободен достъп за всеки.  Ще я организираме в зала "Младост" (б.а. - залата на гимнастичките). Ще донеса мои медали, уреди, трика. Ще има деца от двата клуба, които ще презентират съчетанията си. Всички ще имат възможност да се докоснат до уредите и кухнята на този спорт. Идеята ми е това да даде началото на спортни празници във всички спортове, при това не само в Пазарджик. 

А за какво мечтае сега една бивша гимнастичка?

- Не съм си сложила граници. Не знам животът какви врати ще ми отвори. Знам, че всичко ще е много хубаво, но не знам докъде ще стигна в работата си. Сигурна съм обаче, че ще правя само хубави неща. Засега съм се фокусирала над това, което правя в Пазарджик. 

Виждам, че в Instagram имаш над 14 000 последователи. Много ли е важно това за теб?

- Не. На фона на хората с милион последователи съм почти анонимна. За мен е важно да показвам на хората, правилните хора, работите, които правя.

Хубаво ли е на Бали? И кое е по-важно - с кого си там или да си там?

- Хубаво е, и там е важно в каква компания си.

Толкова ли е лоша треньорската професия, че си я игнорирала от приоритетите си? И да чакаме ли появата на новата Илиана Раева в твое лице?

- Не. Много от момичетата станаха треньорки. Те всички остават, те имат какво да дадат. Аз реших да дам силите си на децата, които няма да станат шампиони, но искат да спортуват. Защото спортът калява характери и изгражда качества, които са нужни в живота. Хубаво е децата да се научат да преследват мечтите си, пък били те и не спортни. Защо Илиана Раева? Аз може да стана новият Красен Кралев например.

Как мирише властта?

- Вижте, аз не се чувствам човек на властта, а човек с мисия, която трябва да достигне до повече хора.

Каза, че си завършила спортна журналистика. Сега ако правиш интервю с момичетата от ансамбъла, кой е първият въпрос, който би им задала?

- Често си говорим с тях. Говорим си за това как се промени животът ни след спорта. Треньорите ни казваха, че залата е най-лесна.  Но сега е малко по-лесно. Затова няма да им задавам въпроси, свързани със спорта. За нас всеки ден е различен.

Как протича живот​ът на един спортен шеф?

- С много ангажименти. Половината от времето съм в София, другата - в Пазарджик. Ходя на много места. Моите дни са много различни. За да ми вървят нещата в Пазарджик, комуникирам с хора в София.

Харесваш ли сорбе?

- Да, разбрах въпроса ти. Харесвам и манго, любим плод ми е. Иначе питаш за салона ми за красота, който държим с една моя приятелка. Това е моето място, в което мога да се отпусна. Доста често отивам и се чувствам по-скоро като клиент. Там си почивам, говоря си с хората. С хората там не се разпростираме много за маникюр и фризури, а за гимнастика. За моя огромна радост винаги съм усещала радостта на хората към мен, дори и в салона за красота.

- Готвиш ли?

- Да, напоследък готвя много. Явно го имам генетично заложено. Скоро разбрах, че баба ми е била пет години готвачка на Тодор Живков. Майка ми също е завършила кулинарни курсове. Но повече разчитам на Гугъл, ако трябва да бъда точна.

Докъде стигна идеята ти за твоя спортна линия?

- Имам толкова много идеи, че понякога едвам се възпирам. Не мога да смогна. Това не е нещо, което се прави в свободното време.

Как поддържаш форма, като не влизаш в залата?

- Веднъж в седмицата се опитвам да тренирам. Ходя на различни неща - хот йога, на групови занимания в Пазарджик, на стадиона. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?