Рейнджър от Ирак прелетя 200 км с парапланер

Излитал съм от Добростан, струва си рискът да видиш от птичи поглед Родопите, казва пловдивчанинът Георги Димов

Пловдивчанинът Георги Димов е бивш военен, завърнал се след рискова мисия в Ирак. Той е посветил последните 15 години от живота си на едно екстремно хоби -парапланеризма. „Летенето е приключение, авантюра, но и спорт”, казва  смелчакът след стотици километра във въздуха.

Георги се е занимавал и с други екстремни спортове - обича да се катери по скали, да кара колело или пък да се гмурка, за да изследва водните дълбини. „Тези спортове ми дадоха основата, за да вляза в крос кънтри летенето. В България има 100-150 човека, които го практикуват. И само 20-30, които го правят с повече страст”, заявява той. 



България е едно от най-красивите кътчета по света, над които можеш да летиш, казва Георги Димов. И показва колоритните места, които е заснел - Златица, Сопот, кътчета от Стара планина и Родопите.

Често се лети по 5-6 часа, а това изисква страхотна концентрация - и психическа, и физическа. „Изминавал съм близо 200 км, но рекордът в България е 350 км, постигна го Ясен Савов, най-добрият ни парапланерист”, разказва Георги.

Самият той се запалил по парашутизма още в казармата. После открива парапланеризма. „Общото между тях е, че си във въздуха. Има няколко различни дисциплини в този спорт, най-атрактивната за мен е крос кънтри летенето, при което се преминават по-дълги разстояния. Друг вид е акролетенето - това са онези акробатични фигури, които се изпълняват във въздуха”, добавя парапланеристът. И обобщава, че парапланеризмът е уникално и опасно занимание. „Още по-интересно е, когато се справиш с трудна ситуация, тогава удовлетворението е голямо. Само че всеки, решил да опита, трябва да знае, че всичко в този спорт става бавно и методично”, предупреждава летецът.

Опасността обаче си струвала само за да видиш отвисоко прекрасните масиви на Средна гора, Стара планина и Лудогорието. Според Георги най-добрите дестинации за крос кънтри летене си остават Сопот и Шумен. В първата нещата са организирани добре, във втората се лети равнинно. „Летенето над равнината ти позволява за по-кратко време да изминеш по-големи разстояния. Разбира се, за това решаваща е и прогнозата за времето. Нашата работа е в пряка връзка с метеорологичните условия - скорост, посока и сила на вятъра, както и възможностите на самата екипировка”, обяснява той.

 Летенето с парапланер обаче има и други тънкости - първо, стартът трябва да е достъпен. „Има много привлекателни места, но един капризен терен не става за летене. На това му казваме „микрометеорологията" на района. Другият момент е каква е перспективата на старта. Някои места са затворени, в смисъл по-гористи, и излитането от тях се случва по-рядко”, казва Георги.

Имал и няколко старта в Родопите, в село Добростан и Брестовица.  

Интересното било, че при всеки полет се запознавал с нови хора. Летял, минавал десетки километри, а когато кацнел незнайно къде, и започвал да търси начин да се прибере у дома, обикновено предпочитал на автостоп. Георги разказва една любопитна случка: „Бях на крос кънтри състезание в Шумен преди две години. Последния ден от състезанието кацнах в Чирпан, обадих се на жена ми, тя ме взе с колата и се прибрахме в Пловдив. Но моята кола остана в Шумен, където бяхме базирани за състезанието заедно с приятеля ми Христо Пецанов. Той в същото време каца някъде около Сливен. По-късно се чухме и се разбрахме, че  тръгва към Шумен. Стопирал един тир, разприказвали се с шофьора и от дума на дума се оказало, че е бивш парашутист. Припомнили си много забавни случки и докато пътували, оня му казал: „Ето, аз карам плодове, минавам през Ришки проход, после през Шумен и отивам до Варна. Там разтоварвам и на сутринта се връщам. Мога да те взема от Шумен и да пътуваме заедно до Пловдив”. Само че на нас с Христо и двете ни коли са в Шумен. Обаче взели кардинално решение - просто натоварват и двата автомобила в празния тир. И така си взех колата направо от борсата в Първенец, където пристигнаха успешно”.

Парапланеризмът развива доста ценни качества, твърди пловдивчанинът. Прави те издръжлив физически, засилва концентрацията и ориентацията в пространството, а и чувството за преценка. „Само че винаги си на ръба, стоиш на една граница и рискът да се нараниш е съвсем реален. Травмите при падане засягат най-често гръбнака. Незащитени са и крайниците, може и да загинеш", изброява парапланеристът.

Кое тогава го стимулира да продължи с летенето? Според него във въздуха има много енергия, изглежда прозрачен, но благодарение на топлите течения успява да прелети големи разстояния. 

А колкото до риска и опасностите - те никога не ставали случайно. "Случайност има при шофирането, където зависиш от другия. Докато при летенето ти попадаш в различни измерения. Там може да разчиташ единствено на своята бърза мисъл, опит и правилна преценка на ситуацията. Затова е толкова важно да си концентриран, иначе евентуална грешка може да бъде фатална”, заявява той.

Семеен пристан

Тихият пристан за Георги е семейството - съпругата му Олимпия, 16-годишният  син Александър и Анна, на 7 г. „Вероятно им е трудно да се справят с моя интензивен начин на живот. Първо с риска на летенето, после с татуировките, които всеки ден ме срещат в десетки хора и нося емоциите им у дома", казва той.  Опитва да компенсира тези свои отсъствия през зимата, когато семейството е в планината, където практикуват зимни спортове.

Татуси и птици

„Пловдивчани са суетни хора, вероятно затова обичат да се татуират”, казва Георги. Извън парапланеризма ежедневието му е посветено на трайните рисунки по кожата. А в студиото му в центъра на Пловдив се отбиват хора от всякакви възрасти и професии. Екстравагантният знак издавал скритите ни страсти. 

„Парапланеризмът и татуировките всъщност не са нещо противоположно. И двете изискват висока концентрация и трезви решения”, казва майсторът.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?