Храната е вкусният език, на който всички говорят

Село Куртово Конаре е сред малкото места в България, където отглеждането на домати все още е поминък за местните жители. През далечната 1858 г. Александър Димитров пренася едни от първите сортове ранни домати в България. Според разказите на жители от селото го направил, като скрил семена в бастуна си. 

Близо 170 години по-късно, Куртово Конаре продължава да е мястото, в което именно през храната и кулинарните традиции си дават среща минало и настояще, българи и хора от цял свят. Това се случва на Куртово Конаре Фест – традиционен фестивал с разнообразие от местни храни, музика, занаяти, работилници, изложби, конкурси и интересни срещи. Част от фестивала е и проектът на читалище „Любен Каравелов - 1897“ – „Мултикултурен диалог чрез изкуство", реализиран с финансиране от най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“. Благодарение на средствата по проекта е закупено оборудване, гостуват групите YSRA /Унгария/ и "Основно ветрове” /България/, провеждат се срещи с чужденци и местни хора, фотоизложба и арт-работилници, една от които включва плетене на кошници и фигури.                 

Мултикултурен диалог чрез изкуство

 „Този утвърден фестивал е самостоятелен жив организъм, който живее своя щастлив живот. Иска ми се усилията на такива хора да будят възхита, защото именно те поддържат вътъка на нашето общество здрав“, споделя Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за Балканите, по повод 16-ото издание на Куртово Конаре Фест. 

В рамките на проекта „Мултикултурен диалог чрез изкуство" са организирани вечери, на които се представят характерни ястия от различни страни – Англия, Гърция, Куба, Италия, Украйна, Русия. В селото живеят хора от 10 националности, които допреди това не са включени активно в общностния живот. Представяйки своите традиции, кулинарни рецепти и музика, връзката между тези различни групи става по естествен начин. Именно това е идеята на "Мултикултурен диалог чрез изкуство". А освен срещите за представяне на кулинарни умения, е организирана и Лятна академия с децата, озаглавена „Седмица на приятелството“. 

Именно през храната Атанасиос Ризвас - грък, заживял в Куртово Конаре, успява да се сближи с местните, а те да опознаят повече самия него и страната, от която идва. Кулинарният му опит е голям и точно затова може да посочи какви са разликите между българската и гръцката кухня. Оказва се, че това не е само мусаката. В Гърция киселото зеле, което българите харесваме, не било никак на почит. Там предпочитат прясно зеле… с лимонтузу. 

Ирма Гладис Кардоса или Ирма Кубинката, както всички я наричат, също е почитател на киселото зеле с месо, което се приготвя в България. Но за съпруга си Георги и всички приятели в селото често готви традиционна кубинска манджа с ориз и боб. Тя вече е възрастна, но продължава да посещава фестивала, като се придвижва с инвалидната си количка. 

Чужденецът, който казва - в Куртово Конаре е моето сърце!

Проектът „Мултикултурен диалог чрез изкуство", реализиран със съдействието на  инициативата на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, прави и нещо друго – превръща се в машина на времето. И отново стигаме до онзи сорт ранни домати, появили се като семена през 1858 г.

Скот Ламбурн е от Англия. Още когато е на 32-годишна възраст си купува къща в Куртово Конаре. Установява се в селото, а същото след години правят и родителите му. В Англия Скот не ядял плодове и зеленчуци. В Куртово Конаре за пръв път опитва розов домат. Спомня си, че едва го накарали да пробва. Тогава разбрал, че плодовете и зеленчуците в Българи имат друг вкус, много по-различен от този в Англия и това му харесало.

През 2017 г. Скот участва на фестивала със своя лютеница, но хората не я одобрили. Опитал всички други предложения и установил, че в неговата липсва сол. На следващото си участие на фестивала той печели титлата „Цар на лютеницата“. Научава се да приготвя още оцет от краставички и вино от дюли. А в дебелата си тетрадка с рисунки на плодове и зеленчуци, срещу всяка от тях е сложил пликче със семена.

Скот вече има много приятели в селото и обожава да слуша историите на възрастните хора. „В Куртово Конаре е моето сърце. Оставам тук завинаги!“ – категоричен е той. 

За Скот и другите чужденци в Куртово Конаре, малкото бурканче с лютеница всъщност се оказва голяма работа. Защото докато се научават да я приготвят, създават приятелства и се свързват с невидими нишки с местната общност и традициите ѝ. А каква по-успешна рецепта за едно по-добро утре?