Юбилеен вестник бележи век и половина от създаването на "Г. Брегов"

Училищният екип от журналисти избрал ретроцветове за броя

<$BI>Скъпи читатели, в днешния ни брой ви представяме вестника на СОУ "Георги Брегов". Неговият екип участва в надпреварата ни за "Най-добра училищна медия". Досега вие видяхте вестниците, списвани от учениците в СОУ "Нешо Бончев" - Панагюрище, ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в Ивайло, ЕГ "Б. Брехт" - Пазарджик. Припомняме ви, че приемаме кандидатури за участие до края на месеца. В навечерието на 24 май ще обявим и победителя. Голямата награда е екскурзия до Брюксел за екипа отличник. Тя е осигурена от евродепутат Илияна Йотова.<$D>

Традиционно СОУ "Георги Брегов" издава училищния си вестник веднъж годишно. През 2014 г. школото празнува 150-и юбилей и това бе поводът да бъде сформиран специален екип от ученици и преподаватели, които да вземат участие в проекта. Идеята бе изданието, в рамките на своите 12 стр., да пресъздаде миналото, настоящето и бъдещето на едно от най-старите училища в Пазарджик и областта.

Вестникът излезе от печат през тази седмица, а работата по него продължи повече от 4 месеца. По идея на учениците и учителите, които през цялото време работеха в екип, изданието бе отпечатано в три цвята, за да се постигне ретро вариант. Идеята бе да се популяризира и логото на училището по случай юбилея, дело на известния пазарджишки скулптор, който е преподавател по изобразително изкуство в школото, Марин Кузев. Концепцията при разработването на вестника бе в него да намерят място и бивши възпитаници на училището, които вече са успешни личности и с лицата си за живата реклама на учебното заведение.

На първа страница изданието представя уникалните за Пазарджик три пана на известния български художник проф. Теофан Сокеров. И до днес те са разположени в сградата на училището и са дарение от автора. На първа страница намира място и интервюто с директора Добринка Райкова. По идея на учениците втората страница е за профилите "Изобразително изкуство" и "Музика" в лицето на преподавателите Марин Кузев и Величка Терзийска, които също отбелязват съответно 30- и 25-годишнина. Третата страница е за поздравителните адреси, като за първи път пазарджишко училище получава и благослов от Архиерейското наместничество в Пазарджик. Четвъртата страница, отново по идея на учениците, е посветена на най-младия и най-възрастния преподавател Илияна Боева и Янко Цветанов, като целта бе да се направи мост между поколенията - това да си учител преди близо 40 години и днес във 21 век.

Петата страница провокира голям интерес сред читателите. В нея място намериха бивши възпитаници в лицето на Евгени Минчев, светски хроникьор, Мирослав Стоянов, който днес е говорител на пазарджишката полиция, журналистите от bTV и БНР Кристина Баксанова и Георги Марков, както и Лазар Вълчев, известен поп-певец. Интересен бе похватът на екипа двамата пом.-директори в лицето на Лазаринка Дъбова и Таня Щерева да бъдат представени с блицинтервюта.

Ключово място в юбилейния вестник на "Брегов" са 6-а и 7-а страница на вестника, т.н. историческо фолио, озаглавено "Различните лица на историята". В уникални снимки на Георги Брегов, който е първият демократично избран кмет на Пазарджик, екипът прави опит за ретроспекция назад във времето. Осма страница - "Ние сме това, което мислим". Под това мото екипът оформи всички позиции, поздрави, мнения на преподаватели от училището. Място в училищния вестник намериха и родителите в лицето на председателя на Родителското настоятелство Георги Шангалов с едно интервю за връзката родител-дете-учител, 9 стр.

10-а и 11-а страница представят ученически интерпретации - лично творчество, като част от живота на един тийнейджър, както и какво е мястото на българския език в съзнанието на ученика. Темата бе провокирана от мнението на обществото за ниската езикова култура на българина. Учениците разработиха тезите си по зададената от екипа тема "Obi4a6 li balgarskiq e3ik?".

Последната, 12-та стр., е мястото на детските усмивки на "Брегов", както и кратко интервю с момчето, което инициира стипендия в училището за ученици с постижения в областта на точните науки. Екипът, който работи по изданието за 150-годишнината на СОУ "Георги Брегов", са учениците Александра Джамова и Николай Филипов (10 клас), Атанаска Василева и Десислава Трънголовска (12 клас), както и преподавателите Жана Цветанова (редактор, Илия Михайлов (фото, логистика, организация), Петя Точкова (отговорен редактор).

Тиражът на вестника е 700 броя, печат "Барич" - Пазарджик.

 

Словото е НАЧАЛО.

Начало на светлината - за да настъпи разсъмване.

Начало на разума - за да бъде Човекът.

Начало на просветата - за да тържествува знанието.

Начало на творчеството - за да има възход.

Словото е дух и сила. А най-удивително въплъщение то намира в литературата, чрез която творците даряват безкористно на бъдещето своите прозрения, опит и надежди.

Понякога обвиняваме младото поколение в немара и безразличие към родното слово. Но ето какво споделят бреговските седмокласници, провокирани от прочетен в интернет пространството въпрос:

Жана Цветанова, Учител по БЕЛ

Obi4a6 li bulgarskiq ezik?

Обичам българския език. Той ни служи да се себеизразяваме - да изказваме мислите и чувствата си, да покажем, че съществуваме, отстоявайки мнението си. А поетите и писателите създават чрез него красота. Родният език ме изпълва с усещането за мое място сред  другите и с увереност, че съм обичана и нужна на своите.

Да обичаш родния си език, е дълг към близките. Наричаме го "майчин", защото отразява най-чистата любов - между майката и детето. Обидите към езика са обиди към човешката ни същност и към свещения образ, в който се сливат майка и родина.

Да обичаш езика си, е проява на себеуважение. Нехайството при употребата му изгражда представа, че не осъзнаваш колко е ценен. Не пожелавам на никого да се почувства толкова глупав под присмеха на околните.

Да се замислим и над друго. При писменото общуване чрез компютъра българските букви не са по-трудни за използване от латинските, но със сигурност са по-красиви, защото ни карат да се чувстваме значими с приноса на народа ни в световната култура.

Нашият живот се измерва с десетилетия, а българският език е на повече от 11 столетия. Той е преживял исторически бури. Земята ни е била под робство, но той е останал като крепост, която никога не е била превземана.

Може ли да не го обичам?     

Теодора Александрова, 7 Б

Obi4a6 li bulgarskiq ezik? Не съм си представяла, че извън монитора съчетанието на български и латински букви с цифри изглежда толкова нелепо. Така изписан, въпросът е провокация към нас. Чувствам го като присмех, като подигравка с азбуката на светите братя Кирил и Методий, като тъжна сатира.

Аз обичам българския език. Той е истина и памет за нашата история. Той е изразителен, притежава мощ и хубост. Звуците му са "сладки", а речта - "гъвкава, звънлива", както пише Вазов. Той е приет за официален език в Европейския съюз. Трудно се изучава от чужденците, но който обича България, може да го научи. Няма кътче от света, където да не живеят българи, затова езикът ни се говори по целия свят. Нека го пазим чист и да не го убиваме със средствата на модерните технологии. Това зависи само от нас.                                     

Петя Бояджиева, 7 Б

Обичам българския език и един от начините да го показвам е, че не пиша на "маймуница" в нета, както е изписан въпросът.

На български общувам с близките и с приятелите си. Той е благозвучен и богат език и може да изразява всякакви мисли и чувства, може да бъде ласка или удар. Древен е. Успели сме да го запазим от много посегателства през вековете и затова сме оцелели като народ. Най-рано от всички славянски езици българският е имал своя писменост и затова е бил бурен културният ни напредък още от времето на цар Симеон.

Чувствата ми към българския език не са по-различни от тези на Иван Вазов. И макар да не умея да ги изказвам така въздействащо, както той в одата "Българският език", любовта и преклонението пред родното слово ще ме съпътстват винаги.                       

Боряна Димова, 7 В

В днешно време азбуката ни се пренебрегва от доста българи, най-вече от по-младите. Латиницата започва да превзема бързо интернет пространството, както и мобилната комуникация. Някои даже заменят буквите с цифри: Ч с 4, Ш с 6…

Не съм съгласна с това! Трябва всеки българин да владее правилата на езика си и да пише с родните букви! Кирилицата е нашата азбука и аз се гордея, че я имаме. Тя е уникална и съвършена. Хареса ми метафората, която прочетох за нашите букви в едно стихотворение:

…тридесет златни пендара навързани

украсяват снагата българска.                                       

Екатерина Джомпалова, 7 Б

Гордея се, че съм българин. Гордея се с българския си език. Първите нежни майчини думи съм чул, изречени на него. Не мога и не искам да повярвам, че някога той може да изчезне. Аз знам, че много наши сънародници търсят щастие по света и децата им понякога не разбират  и двайсет думи на български. Знам, че и тук хората, говорещи на други езици, стават все повече. Но имам надежда, че ще останем верни на традициите си. Имам вяра, че няма да предадем езика си, защото сме потомци на велики предци, които са бранели с живота си българското. И децата ни, и техните деца ще говорят на нашия най-звучен и красив език.

Затова отговарям на въпроса с български букви: Обичам българския език. И вярвам, че винаги ще го има.                                                                                                                      

Иван Иванов, 7 В

Обичта ми към българския език е от ония чувства, които не мога да обясня. Тя е като обичта към родителите и към родното място. Това е неостаряваща обич до края на живота ни.

Но както в минали времена, така и сега има българи, които не уважават езика. Учат усилено чужди езици, а пренебрегват своя. Неуважението към него те показват с неграмотността си или с употреба на цинизми, които го омърсяват. Или пък със смесицата от чужди букви и цифри, с които пишат в интернет.

Аз искам това да се промени. Да, ще бъдем европейци, но не като унищожаваме родното, а като обогатяваме с него нашия общ нов свят.                                                  

Нелина Тончева, 7 А

Като че ли сме забравили въпроса на Паисий "О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?"

Тъжно е, че опетняваме нашия език, като използваме чужди букви и чужди думи, без дори да сме се научили да ги изговаряме и да ги пишем правилно. Смятаме, че сме модерни. Но мода ли е да погубваш езика? А народ без език какво е?                        

Радослав Кабаджов, 7 Г

Много момичета и момчета отиват в езикови гимназии и посещават школи, за да учат чужди езици. Това е невероятно богатство – да владееш много езици и да познаваш много култури. Но не означава, че трябва да пренебрегваш своя език. Не може да забравяме корените си. Не бива да се отнасяме с неуважение към уникалните ни букви, сякаш се срамуваме да сме българи.

Аз се гордея, когато говоря и пиша правилно на чист книжовен български език.  

Бриджит  Манкузо, 7 Г

Език на красотата и доброто

Изкуствата помагат на хората да изразят  по красив начин своите мисли и емоции. Те са тези, които ни свързват и ни правят единни, защото езикът на красотата и радостта е общ за цялото човечество. Всички можем да творим, независимо дали рисуваме, пеем или танцуваме. Всеки  има някакъв талант, дори още да не го е открил. И най-важното - всеки от нас може да има принос чрез  изкуство светът да стане по-добър. Това е уникално - хората да се разбират помежду си чрез хармонията на цветовете, формите или звуците.

Да вземем например танца. Той не е съставен просто от последователни стъпки. За се получи хубав танц, трябва да покажем емоцията, която изпитваме, докато го изпълняваме. Танцът е чувство, което се изразява чрез движението на тялото. И дори без думи  танцьорът и неговата публика сякаш разговарят и  заедно изживяват радостта от това, което се представя на сцената.

Ако погледнем една красива картина, даже и да не знаем нищо за художника, ние можем  да се досетим какво е чувствал, защото картината ни говори с гласа на цветовете и формите.

 Музиката също няма граници. С нея може да се покаже това, което човек усеща в душата си - обич, радост или тъга. Вярвам, че музиката може да ни помогне да постигнем всичко на този свят. Тя е едно от цветята в градината на живота, което никога няма да увехне и от което всеки ден поемам аромат. Музиката  живее в сърцата ни, прави ни по-добри и премахва всякакви граници и разстояния.

Изкуството е невидим, но вечен мост между хората от всички страни и мисля, че  ще станем по-добри и ще живеем по-щастливо, ако умеем да разбираме неговия език на красотата.

Дарина Гъркова

ЗА СНИМКИТЕ С РИСУНКИ:

Ванеса Тонова, 5а клас

Здравко Бобов, 7а клас

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?