71

В Родопите плащали по 1 грош данък "железница" 

Атанас Куцоглу дал 4 млн. златни лева за построяването на трасето от Пловдив до Асеновград, което се смятало за първи етап от железопътния път до Бяло море. И до днес това остава едно от най-големите частни дарения в полза на държавата 

 

„От никъде взорът надежда не види“. С думите от стих на Иван Вазов коментират възрастните родопчани вечната тема за жп линия, която да се построи към Смолян, след като за пореден път на държавно ниво стана въпрос за това. Докато се говореше последно за жп линия, в първите дни на януари 2022 г., основният път за Смолянска област- Асеновград-Смолян преживя незапомнени километрични тапи, тъй като в тясното платно доставчици на стоки, туристи от Пампорово и къщите за гости в Родопите, с внушителен ръст тази зима, и дошли да видят роднините си в региона се събраха в един участък на двулентовия път и седяха в студа с часове. В единствената област с транспорт само на колела отдавна се говори за разширяване на основния път с трета лента. Това обаче все не става, сега има планове да се разшири пътят с 14 км трета лента. Крайно необходимо е вече, тъй като Родопите се снабдиха на границата и с чисто ново и супер модерно ГКПП Рудозем с четири ленти вход и изход за всички видове транспорт. То е готово от края на миналата година, но трябва и пътищата от него към Пловдив да могат да поемат трафика, а гърците най-накрая да си довършат техния участък, за което нашата държава все настоява, но...

Родопчани са чували какви ли не планове. За затруднения достъп до Родопите и строежа на жп линия, която да отпуши трафика за цялата планина и да направи живота в нея нормален, се говори от повече от век.

За първи път официално в писмен документ въпросът за прокарването на железопътна линия е поставен в началото на 20.  век.

Планът бил тя да свързва Дунав с Егейско море

По страниците на периодичния печат тогава се разгаря сериозна дискусия. Сред най-големите защитници за прокарване на жп линия до Смолян по поречието на река Чая/Чепеларска е известният родопоизследовател Стою Шишков. Той публикува редица статии по темата, в които акцентът е, че това е най-прекият път до Егейско море и икономическият ефект от превоз на руда и дървесина от планината ще е голям за страната. През 1925 година, когато е съществувал закон за железниците, в него също е поставен въпросът за прокарване на железница от Пловдив до Смолян и Беломорието.

Линията Пловдив-Асеновград се е считала за начало на проекта за жп връзка с Гърция. Тя е построена с дарени от родения в Смолян Анастас Куцуглу 4 милиона златни лева. И до днес това е едно от най-крупните частни дарения в историята ни. При откриването <210> през 1928 г. тогавашният премиер Андрей Ляпчев нарича трасето на линията "Беломорски проход".  През 70-те и 80-те години отново е поставен въпросът за продължаването на трасето. Според предпроектното  проучване от Пловдив до Смолян е трябвало да се стига за 1 часа и 22 минути. Според разчетите от 90-те години на миналия век железницата до Смолян щяла да се изплати за 17 години. 

Вторият етап на проучването предвиждал

удължаването на маршрута от Смолян през Златоград за Гърция.

Проектът е приет по време на правителството на Димитър Попов, но и тази идея е изоставена. Проектът предвиждал в тунел, който да мине под връх Рожен, да има подземни асансьори, чрез които туристите за Пампорово да слизат на Рожен, откъдето с друг транспорт да се придвижват до курортния комплекс и останалите курортни ядра.

Държавния архив в Смолян се пазят квитанции и тапии още от Османско време (от 1909 г.), когато от родопчани са събирали по един грош за строежа на железницата Хамидие. Скоро след това в голямата си част Родопите получават свободата си и стават част от българската държава през 1912 г.

Десетилетия след това Стою Шишков неспирно пише пламенно на българските власти, че след като родопчани са откъснати от вековната си връзка с Бяло море с Освобождението и Ньойския договор от 1919 г., нямат и никакъв поминък, тъй като са загубили стадата си, понеже добитъкът не може да се изхранва през зимата край морето, а със стадата е секнал и поминъкът с шивачеството и платовете от вълна и целият регион е замрял в мизерия. Че родопчани ги мори глад, заради който слизат да търсят каквато и да е работа по Пловдив, тъй като за тях брашното, както и всички продукти, доставени в Родопите, са двойно по-скъпи от тези за българите в полето, защото се оскъпяват с тежък пътен транспорт до планината, а железницата би направила прехраната и стоките за родопското население много по-евтина. Шишков поставя въпроса за железница като жизненоважен за цял регион, тъй като заради мизерията хората се хващат на работа по полето наполовина по-евтино от населението в страната. И гурбетът става основен поминък, както е и сега.

„Неотложно е и без всякакво колебание и бързо на всяка цена построяване на средищната презродопска железница от Асеновград (Станимака) - Хвойна - Чепеларе- Устово - Рудозем, която по законодателен ред от 1924 година е вписана в общата държавна железопътна мрежа. Само тая линия има всичките условия да приобщи тоя със 150 км дължина планински наш южен край с вътрешността на държавата, да го свърже с житната Маричина низина и да внесе на първо време едно облекчение най-малко с 40- 50% в живота на планинското население“, пише в специално Изложение до Министър Председателя и до всички министри Стою Шишков. Изложението е отпечатано и в Родопска културна дружба в Пловдив. Пратено е на 1 февруари 1935 г. и е подписано както от Стою Шишков – краевед, писател, общественик, така и от Георги Чичовски, адвокат в Чепеларе и Пловдив, завършил в Брюксел, д-р Г. Ташев и подполк. Н. Попкоев.

От документите запазени в Държавен архив – Смолян е видно също, че заедно с голямото проучване за построяването на ЖП линия до Смолян правено през 1924 г. (от което резултат е пуснатата линия от Крумово до Асеновград на  1 ноември 1928 г.), са правени проучвания за ЖП линии и по трасетата Кричим - Девин - Смолян и от Кърджали за Смолян по поречието на р. Арда.

В Държавен архив – Смолян се пазят и предварителни технически изследвания за възможността от изграждане на ЖП линия „Крумово - Асеновград - Смолян“ на Министерство на транспорта от март 1985 г. Подробните данни в него сочат, че през 1984 г. по трасето Смолян- Пловдив са превозени 258300 тона товари, а ако се заложи 4 % нарастване на товарооборота на година пътя става пренатоварен още преди 2000 г. Специалистите тогава посочват, че по направлението може да се проектира едно единствено жп трасе – по поречието на реките Чепеларска и Бяла река, с дължина 75 км, със 7 гари, 27 тунела с обща дължина 12960 м, 5 естакади, 11 моста, 1 надлез, 4 подлеза и 4 подпорни стени. Направени са сметки за отчуждаването на имоти, както и нужните капиталовложения. Изчисленията тогава сочат, че са нужни 234 000 000 лв. за построяването на железницата, като единичната цена за 1 км ЖП линия възлиза на около 3 205 000 лв. Срокът за изпълнение е предвиден за 10 години.

Пловдивски депутат попита: Ще има ли влак в Родопите?

За строежа на ЖП линия постави въпроса наскоро пловдивският депутат от партия „Възраждане“ Ангел Георгиев. Той бе задал на транспортния министър Николай Събев въпрос дали е правено актуално проучване и възможно ли е да се изгради железопътна линия, която да свързва Смолян с вътрешността на страната, тъй като е единствен областен град в България без ЖП транспорт. „Правителството се опитва да въведе „зелена сделка“, като се затворят ТЕЦ-овете, а в същото време не се предприемат действия да се изгради ЖП линия до един от областните центрове, след като е доказано, че ЖП транспортът е най-екологичен. Обещават се 4 нови моста над Дунав, 2 големи тунела, нови магистрали и пътища, но не и разширяване на железопътните линии. Да разбираме ли, че ЖП транспортът не е приоритет на новото правителство (както и на другите преди него)?“, пита Георгиев. Според него, с изграждането на линията ще се облекчи автомобилният трафик по пътя Асеновград-Смолян, ще се намалят вредните емисии, по-ефективна ще е работата на Български пощи и по-добра свързаността и безопасността при пътуване в зимните месеци, когато автомобилният транспорт в региона е затруднен. Полза може да има и за развитието на туризма в цялата област Смолян. „Мислено ли е в перспектива за изграждане на трета ЖП връзка с Гърция? Това може да стане при Гара Бук (дн. Паранести – б.р.)“, завършва питането си народният представител. 33-годишният Ангел Георгиев е избран за народен представител в сегашния парламент от област Пловдив. Той е областен координатор на партия „Възраждане“ за Пловдив и Смолян. Завършил е право във Великотърновския университет.

Транспортният министър отговори, че към момента няма направено актуално проучване относно възможностите за построяване на железопътна линия, която да свърже Асеновград и Смолян. “Теренът в южната част на Родопите е изключително тежък. Практиката от работата по проекти в други планински райони на страната показва, че изграждането на нова инфраструктура (особено железопътна) с европейски стандарти през толкова тежък планински релеф предполага огромни инвестиции, които трудно биха могли да бъдат обосновани в анализите „разходи-ползи“ и да се осигурят от наличните източници на финансиране, на фона на значителната нужда от средства за модернизиране на съществуващата жп мрежа и поддържането й“, казва в отговора си министърът на транспорта Николай Събев. Отбелязва също, че в одобреното коалиционно споразумение е залегнал приоритет „Анализ с предложение за подобряване на пътната връзка Пловдив-Смолян“.

Пътното трасе Пловдив - Асеновград - Смолян - Рудозем е част от разширената Трансевропейска пътна мрежа. „Като страна-членка на ЕС, България има ангажимент да изгради Трансевропейската транспортна мрежа на българска територия, съгласно стандартите и сроковете на Регламент 1315/2013 г. В този смисъл усилията ни трябва да бъдат насочени към завършването, в максимално възможна степен, на основната Трансевропейска железопътна мрежа, чийто срок за изпълнение е 2030 г. Това е и мрежата, за изграждането на която могат да се използват европейски средства. За периода 2021 - 2027 г. по европейските фондове са предложени за финансиране проекти по направленията: българо-сръбска граница - София - Пловдив (с което да се доизгради жп коридор от турската до сръбската граница), София - Радомир - Гюешево - граница със Северна Македония и Карнобат - Синдел (доизграждане на съоръженията). Планират се и проекти за внедряване на Европейската система за управление на железопътния трафик. Към момента обсъжданията с ЕК са на финален етап“, допълва Събев. След преценка на възможностите на държавния бюджет и при отпускане на допълнително национално финансиране за изграждане на железопътна инфраструктура, щели да се вземат решения и за изграждане на други линии.

 

И преди век за ЖП линия до Смолян министрите отсекли: Скъпо е!

„Чува се мнение, не знаем с каква цел и от къде, земните, тъй наричаните теренни условия за построяване на железница по течението на Чепеларска река били мъчни, току-речи труднопреодолими. Борущенската линия, тая в източните Родопи от Раковски до Момчилград, другата в западните Родопи по Ели –дере – Чепино за Неврокоп през по-удобни земни и др. условия ли са построени и съществуват? Но най- много се държи на тежкото финансово състояние на държавата, което я прави да не може за сега да предприема и построява каквато и да е било железопътна линия. Това никой не оспорва. Обаче, от 10 години насам държавата, въпреки тежкото си финансово положение, намери средства, и то без никакви върховни и належащи нужди, да изразходва 30-ина милиона лева само в Родопската област за досущ в тоя момент нито производителни, нито с какво и да било някакво икономическо и др. значение постройки, без каквито можеше да мине. Това са модерен затвор и окръжна палата в Кърджали, митница в Рудозем, казарма и млекарница в Смолян …. Ако тези 30-ина милиона лева бяха употребени за построяване на железницата, при това всяка година се отделяха и други 3-5 милиона лева за целта от държавния бюджет, налагаше се връхнина на общинските бюджети в селищата по тая линия, съкратяха се някои служби, както е днес, от окръжните в Смолян, заличаха се митарствените пунктове и стража по границата в тоя край.., още повече че никакво преминаване на движение на стоки от мирните договори насам тук не стават, прибави се пътна повинност на населението .. то сигурно днес локомотивът щеше да свири от Пловдив до южната ни граница и щеше да измени и подобри коренно живота, поминъка и обществения ред в тези дивни инак планински дебри. Между другите възражения най-много се напира и на това, че предвидената в общата железопътна мрежа презродопска железница щяла да бъде много скъпа и че ще има слаб, малък превоз, следователно не ще дава достатъчен доход,.. И тук има преувеличен страх и слабо, ако не и никак, непознаване не само истинското на страната състояние, но и нужната предвидливост и съобразителност за утрешния ден липсват..“ Така критикува управляващите през 1935 година в изложението Стою Шишков.

 

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Дедо Шишарко

Дедо Шишарко

23.01.2022 | 19:08

Докато направят ЖП линия,Родопите ще се обезлюдят!Трета лента Асеновград Смолян е достатъчно,но и това е мираж. Справка,8 км.между Белица и Загражден кога ще бъде довършен????

Отговори
2 0
Селчо Костов

Селчо Костов

22.01.2022 | 21:36

Докато е направят тази линия вече ще има коли таксита които ше летят във въздуха като във филма петият елемент

Отговори
1 0

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?