Следвайте ни

Три двеста килограмови маймуни за Пловдив извая Антон

На празниците те отпътуват за Пловдив

viber icon

Трите мъдри маймуни "Не знам, не чух, не видях" оживяха в най-огромния си вид направени от дъб. Творението им е почти невероятно, тъй като дъба е най-трудното за скулптура дърво, а всяка от трите маймуни е направена от дървен куб с тегло 400 кг.

За изработката им били нужни 3 месеца къртовски труд. Авторът им, Антон Урдажиев, е известен с огромните си скулптури от метал. За първи път обаче се захваща със скулптури от дърво и то в такива размери. Трите маймуни отпътуват за техния собственик в Пловдив за празниците. Тъй като са от дъб, се очаква животът им да е вечен.

Всички знаят какво символизират трите маймуни, но малко са тези, които са наясно, че те са свързани с будизма и символизират мъдростта на мълчанието.

Трите маймуни на Антон са много талантливо претворена версия на оригинала на композицията на японския автор Дзингоро от 17 век, които красят и до днес храм в японския град Нико. Те са символ на будистка пословица, преосмислена и от Конфуций, която напомня, че да не знаеш онова, което е опасно, е полезно за оцеляването. И почитат контрола отвътре навън - да не гледаш, да не говориш и да не виждаш обратното на благопристойното.

През вековете са ползвани като символ дори и от мафията, но трите мъдри маймунки продължават да носят своя основен смисъл. Имената са им Кика, Ива и Ми.

Всяка от готовите маймуни тежи 200 кг. Това е най-твърдото и плътно дърво, което може да работиш в България. Клиентът искаше да са от широколистен материал, а аз се хвърлих на най-доброто дърво, тъй като е здраво и издръжливо.

Признавам, че не бях много запознат какво ме очаква, и че разбрах после, че това е огромно предизвикателство, на няколко пъти исках да се откажа, защото си беше страдание, дървото е живо, не е като метала и се изискват много допълнителни умения и много търпение, много тежък физически и психически труд. Заедно трите кубчета тежаха тон и 200 кг, много бе трудно за обработка и заради тези размери, помогна ми колега. Учил съм цял живот за това, но си беше приключение с учение“, споделя Антон.

Смее се, че като вземал материала от гатери, дългогодишни дървари го гледали изумено и го питали как смята, че ще издялка от това дърво скулптури. „Това дърво като изсъхне и пирон не можеш да забиеш в него, заради това са правили покривите на къщите с дъбови греди, които издържат векове с товар от 10 тона тикли/каменни плочи/ върху тях.

След тези маймуни започнах много да уважавам дърворезбата, защото не само трябва да обработиш, но и да опитомиш материала“, казва Антон. Дървото обаче прави маймуните още по-уникални с красивите си шарки. Дъбът има едни от най-добрите шарки", казва Антон. На снимката с маймуните си той изглежда като хобит.

Урдажиев нашумя последните години с огромните си метални стилизирани скулптури направени от хиляди парченца арматура и заварки. Скулптурите му са по 150-250 кг. Много от тях вече красят фоайета на обществени сгради и имоти из страната.

Антон е от рудоземското село Елховец и вае в работилница във фамилната къща в селото. Преди няколко години той монтира желязна риба до реката и тя веднага се превърна в атракция на Елховец. Металната пластика служи за стоянка за срещи и за своеобразна указателна табела накъде е работилницата на ефектния творец.

Антон поел пътя на художник от дете. И е "бяла лястовица" в рода, защото няма други художници във фамилията. Родителите му да го насочват към такова образование. Завършил е специалността "Скулптура" в Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" в Пловдив и Художествената академия в София в специалност "Металопластика".

"Харесва ми какво правя. Може би никъде по света няма подобна техника на моята, въпреки че много хора изработват скулптури от метал. След като завърших се прибрах в село, защото тук имам свободата да работя и условия за това. Нямаше да го правя ако не бяха обаче родителите ми, които са ми основните спонсори. Защото това, с което се занимавам е лукс и ако не са те твърдо да вярват в мен, няма да го има", казва художникът.

Семейството има фирма за шофьорски курсове в Пловдив и в нея работят баща му, майка му и брат му. Те финансират творенията на Антон и го подкрепят да ги прави. Започнал да прави метални пластики с идея да красят парково пространство. В работилницата му се "раждат" внушителните му по размер метални пластики на игуана, бухал, пчела с пчелна пита, феникс, омагьосан жабок, хамелеон, 300 кг врабче и др. Скулптурата е уникална, защото няма как да бъде повторена. Казва, че за да стигне до там, че хиляди да харесват творбите му се иска знание, много труд и естетика. "Хората ги харесват, защото ги разбират, докосва ги, кара ги да мислят, да усещат", обяснява си Антон.

Творбите му обаче не са по всеки джоб. Огромните му скулптури са с възможни клиенти от богаташи с големи дворове и политици, които да ги сложат на площади. Но политиците нямат интерес към скулптури. "Добре, че ги има тези богати хора, които са интелигентни да оценят какво дава изкуството, защото без тях нямаше да ги има и нас художниците. Изкуството е интелектуален труд, за да направиш една скулптура ти отнема години подготовка, затова е и скъпо. Затова през вековете са си го позволявали да го имат богати хора. И благодарение на тях са останали за поколенията творбите на Микеланджело, Леонардо", казва Атон.

Неговата огромна пчела с пита краси рецепцията на петзвезден арт хотел във Велинград. Огромните му игуана, хамелеон, бухал и скакалец пък красят двора на частна къща на първа линия до морето в Лозенец. Митологичният му феникс посреща посетителите във фоайето на една от най-големите фирми за продажба на метали - "Метал М" в София. "Всичките ми екстериорни пластики са вдъхновени от природата. Най-добрият източник на изкуство е природата. Желанието ми е градовете и селата да се украсяват по този начин, така че да има неща, които да радват хората, а не само да мислят за проблеми. Да има повече неща, които да предизвикват добри емоции с естетика", казва Антон. Една от ефектните му творби извън металните животни е пластика на земно кълбо от стотици части на ръчни часовници. Направил я е като студент и с нея потърсил мястото си във времето.

Преди броени дни Антон монтира изработената от него нова светеща табела на град Мадан, символизираща основния поминък на града - рудодобива.

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Живко

Живко

28.12.2020 | 13:09

Неуморен производител на едър кич. Много търсен от други почитатели на кича.

Отговори
0 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?