Таня Чолакова преобрази селско училище в царство на наука и изкуство

Златен плакет на община Баните получи на празника на Общината и минералната вода на Гергьовден инж.Татяна Чолакова-Петрова – за активната й работа като общественик с благотворителна цел.

Стъпала на знанието, книги по пътя на израстването ти, планети на ръка разстояние от главата ти, столова превърната в горска поляна за пикник, библиотека, преобразена в приказна одисея и деца, които рисуват, както поискат, с каквито материали решат и с пълната свобода да изразят себе си. Това е атмосферата в Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в родопското село Давидково.

В повечето села в Родопите училищата отдавна са затворени и представляват руини с разхвърляни пособия и скелети на някогашния кипящ в тях живот. В Давидково обаче много държат на училището си. Цялата общност, кой както може, го поддържа с дарения, та дори и стипендии на най-добрите ученици, за които се събират средства в касички от местните всяка година. 

В пълен феномен училището обаче се превръща, след като директорката Роза Кънчева гласува доверие на вечно бунтовната и креативна Татяна Чолакова да го преобрази така, че децата да учат с радост и да разпознаят талантите си, да ги научат какво е красиво и да знаят, че всичко е възможно, ако си повярват.

В това е убедена Таня, която иначе е машинен инженер, завършила е в университета по хранителни технологии в Пловдив За много от местните тя е странен човек, тъй като освен стотиците благотворителни инициативи, в които непрестанно има ключова роля години наред, отглежда сама различни домашни животинки и растения с кауза за натурално земеделие – без изкуствени торове, без химична обработка и със запазване на старите местни семена нехибридни. Таня всъщност е в постоянно търсене на призванието си. Сега например работи като фризьор, имайки смелостта да отвори фризьорски салон на село. През годините е правила етно ревю на мегдана в Давидково, претворявайки талантливо в паметен спектакъл на открито обредите, митологията и фолклора с уникални дрехи и атмосфера. След това самодивите й превзеха и изложбената зала в Държавен архив – Смолян, с ревю и снимките на фотографа Сашо Сарандалиев. Благотворително е събирала средства за редица проекти за облагородяване на обществените пространства в селото, има издадена поезия, подготвяла е години наред куп събития, за някои от които е правила и сценичните декори, събирала е петиции, организирала е протести и какво ли не. Вярваща, тя е убедена, че духовната отдаденост помага да даваш на себе си и другите вътрешна свобода и да създаваш с другите среда на съзидателност и отговорност към общото благо.

За патронния празник на училището на 24 май тази година тя подготвя с учениците си уникална изложба от над 100 техни творби, направени в часовете с нея в последните три години. Нямали възможност в пандемията да покажат какво са сътворили, но сега ще разкажат с картини за себе си и това как дори в селско училище можеш да имаш свободата да рисуваш, както ти е на душа, дори авангардно.

"Много от хората може да смятат някои от творбите за пръски и мацаници, но само така детето открива талантите си. Повечето деца в началото се страхуваха да не се изцапат, да не се изложат, но след като се отпуснаха, всяко откри с кои материали има талант да работи и как най-добре може да изрази себе си", казва Таня.

Децата са на възраст от 7 до 14 години и са работили в различни жанрове – живопис, карикатура, графика, апликации, декупаж и др. „Директорката ми гласува доверие да работя с децата по проект „Работа в група – занимания по интереси“.  Не всички деца има изявена дарба, но рисуването им помага за развитие на личността, развива мозъка, обогатява светогледа. Не ги карам да работят по програма, а ги оставям да са уверени в себе си. При мен не покриват норматив, а творят по свой начин. В изкуството няма граници, един рисува едно добре, друг борави добре с цветове. В крайна сметка дори една грешка може да бъде красива. А всяко дете, като работи с различни материали, разкрива какво може. В учебния процес влизат в норма, която им налага, според изискванията, да бъдат оценени дали могат или не, докато в рисуването всяко дете може да покаже в какво е силно. Когато има свободата да твори, се оказва, че всяко дете има добра фина моторика, тъй като то избира как да се изрази и не са му поставени граници. Учебната програма бълва хора с едно и също мислене. Аз се опитвам да преподавам по такъв начин, че да е извън матрицата, давам им сила да бъдат креативни, самобитни и да изявят уникалното в себе си. Трябва да се довериш на децата - когато се чувстват значими, те се отпускат. Когато са освободени от правила, те се учат на композиция. Всичките им творби са изложени в училището, няма добри и лоши, няма награди и няма първенци“, казва Таня.

Оказало се, че рисуването действа релаксиращо. Хлапетата, които били най-притеснени да не се изложат, преодоляват страха от провала, стават като цяло по-уверени в живота. 

Татяна Чолакова е на 43 години и почти целият й живот е в родното си село Давидково. Преди да преподава на децата, тя започна да преобразява училището, което в момента е едно от най-цветните и весели места сред учебните бази в страната. 

По нейна инициатива цялата архитектурна среда на сградата е преобразена – подходът към библиотеката е превърнат в алея на книгата, а в предверието й е направен детски кът за литературно четене. В кабинета по химия и биология стените са изпълнени с табла за двата предмета, представени са растителни и животински видове, а кабинета по астрономия, физика и математика целият е преобразен в Космос с 3 D планети и осеян с куп макети по физика и математика, микроскопи и телескопи, купени по инициатива на ръководството по проекти и с дарения. В кабинета по български език, литература и история има етнографска сбирка и куп табла по двата предмета, а в кабинета по география - голяма сбирка от минерали, географски карти, сред които и много стари.

В училището има две малки спортни зали за малките и големите деца, които се ползват, когато навън е студено. В планината това са повече от шест месеца в годината. И не е чудно, че хлапетата си имат и мажоретен състав, който тренира целогодишно. Имат дори отделна стая по безопасност на движението, като цялата е преобразена в пътно платно, знаци, пътна маркировка, табла с информация. А рисуването е в кабинет по приложни изкуства със стативи с професионални материали за работа. В кабинета по музика има пиано, сцена, музикални инструменти, носии, съблекалня. И двата входа на училището са с променена архитектурна среда. На централния вход се излагат всички изработени от децата неща от учебната програма. Особено внимание е обърнато на столовата, която е обзаведена с изкуствени елхи и с горски фототапет, за да не закусват навън на студа, но да се чувстват, като на пикник.

Всички кабинети са оборудвани и преобразени с дарения от хората от селото и по проекти, но най-вече с всеотдайния труд на Таня.

„Понеже директорът е отворена за всички новости, децата си имат и шкафчета, в които си държат четките и пастите за зъби. Класните стаи също са оцветени в различни нюанси, като са променени така, че да не са скучните стандартни стаи“, казва Таня.

Мотивацията да промени учебната среда тръгва спонтанно от огромната й любов към дъщеря й Саша. Още докато детето е в детската градина Таня променя средата там. "През 2013 г. с приятели освежихме в детската градина, купихме столчета, килими, завеси, стана чудно. Започнахме да организираме допълнителни занимания, освен задължителната програма. Госпожите ме поканиха да рисувам с децата“, разказва Таня. Когато вече Саша влиза през 2016 г. в  училището, Таня спонтанно и постепенно променя и училището, след като директорката й гласува доверие за това. Сега Саша кандидатства в Художествената гимназия в Смолян, но промяната в училището в Давидково дълго ще радва местните, които ревностно го пазят от закриване. 

„Директорът Роза Кънчева ме покани да разведрим класните стаи и в училище - направихме го, изцяло с наличните мебели, предложих й да купим само бои и да вкараме повече настроение - най-евтиният вариант. Получи се страхотно, благодарна съм й страшно много, че ми се довери напълно и ми даде свобода! После като видяхме резултата, решихме да оправим и кабинетите, коридорите, библиотеката, столовата - пак по същия начин. Училището е било добре оборудвано и по складовете си намерих каквото ми е нужно, единствено се купуваше боя. Като започна да се преобразява, започнаха да се включват дарители от групата във Фейсбук - ,,В памет на Митко", бивши учители, давидковци и приятели на Давидково и така вече 7 години не сме спирали. Важно е, че и ръководство на училището е прекрасен стопанин“, казва Таня.