Следвайте ни

Смолянското чудо: Улица "Келеш Саващо"

viber icon

Най-големият родолюбец в Родопите ходел из Инстанбул с мангал на главата, за да привлече вниманието на султана

В Смолян се намира сигурно единствената в света улица, кръстена на келеш. Улица "Келеш Саващо" е в смолянския квартал "Устово". Уникалният образ е местен поборник срещу гръцкото влияние в църквата и за развитието на района, който толкова бил почитан, че като починал, една билкарка го благословила: "Да ти цъфти ръката, Келеш Саващо!". Келеш го нарекли турците, след като на големи събирания се запъвал да не се вдигат данъци на населението.

Келеша всъщност се прочул като "човекът с разжарената глава". Разказват, че минал с мангал на главата по улиците на Цариград, за да покажел как им горят главите на хората в Смолянско. "Един 80-годишен старец е първият двигател за българска народност" пише в книгата "Животът на българите в Средня Родопа", издадена в Пловдив през 1886 година, която описва Келеш Саващо.

За хората, които не са от Устово, е чудно да си кръстиш улица "Келеш" и да се гордееш с това. Според речниците думата келеш е долен, презрян човек, с когото никой не иска да си има работа. А в Устово от десетилетия улица носи името "Келеш Саващо".

"Като си кажа името на улицата в институции, и редовно чиновниците застиват, докато осмислят названието, и след това действаме по въпроса. Много пъти са ме питали из страната, че и дори в Смолян: Как така улица Келеш...", смеят се един през друг от обитателите й. Разказват, че се случвало, като кандидатстват в някой ВУЗ, или се хващат на работа, да обясняват дълго защо улицата носи име такова име.

"Той е бил сербез човек, бил е кмет на Устово, издействал построяването на църквата в квартала, направил е така, че да се служи само на български език, няма човек в Устово да не се гордее с него", казват от квартала. Уличката е едва около 200 метра, тясна, лъкатушеща между къщите по стръмен сокак от наклони и стълби в тих квартал. До нея трудно се докопват автомобили. По нея сега живеят едва около 20-ина души.

Преди да я кръстят на Саващо, била безименна улица. Изградената от Келеш Саващо къща отдавна е на други собственици, които я разширили и променили тотално. А роднини на чешита в Смолянско няма.

"Странен човек е бил, затова му е странно и прозвището", казват възрастните устовци. И разказват легендата: "Отишъл да иска ферман за градеж на църква в Устово от султана и понеже не го приемали, минал цял Цариград с мангал с горящи въглени на главата. Питали го защо, а той рекъл - за да види султана какъв огън ни гори на главите на нас българите в планината". Името му е било Сава, но султанът, като го е видял с мангала на главата, и рекъл: "Пуснете го тоя келеш, пуши му главата", и така му тръгнало прозвището".

Той може и да носи това прозвище, но в нашата махала келеши няма, смеят се местни зевзеци. "Може и да са му викали келеш, но сегашните ни управници и политици не могат да му стъпят на малкия пръст. Сега не можем да се обединим нищо трайно за поколенията да направим, а той е успявал да обедини цялата околия", гордеят се от квартала.

"Келеш Саващо е един от най-големите будители на Родопите", пише в двутомната си история за Устово доц. д-р Христо Гиневски. Истинското му име било Сава Стратев и живял от 1800 до 1893 г. Бил е толкова почитан, че пловдивските вестници тогава пишат за неговата кончина. "Бил е природно надарена личност. Голям майстор бакърджия - художник. Рисувал е изкусно синии, харкуми, кафеничета, една негова синия е в Националния етнографски музей. Той е първият, който дръзва да вдигне глас срещу гръцкото духовно робство, което е било нечувано за времето си", разказва Гиневски.

Прозвището му дошло, след като се противопоставил на гръцкото духовенство за вдигане на данъците. За тази случка е писал и Николай Хайтов. "Владиката не е очаквал такъв бунтар от кроткото родопско население и след като не могъл да го усмири, го анатемосал и му рекъл: Пукни! А Сава отвърнал: Ти пукни! А за това, че отказват да плащат данъци, владиката завел дело в Пловдив, на което представител на населението е Келеш Саващо. И гърците, и българите подкупвали съдиите за изхода от делото, но Саващо успял да получи подкрепата на пловдивския елит и след като печелят делото, повече на грък данък от района не дали.

С подкупи издействал църква.

Съвремениците му разказват, че бил среден на ръст, пъргав, шеговит. Обичал да носи сини потури и синя долама. Оглавявал бакърджийско калайджийския еснаф в околията. Думата му се чувала и успял да обедини почти всички общини в региона за отхвърляне на гръцкия език в църкви и училища и създаване на собствена църковна национална институция. Подписът му стои под първото изложение на местни общини до султана, в което се иска да се служи и преподава на български.Издействането на строеж на църква било свързано с много тичане и подкупи, но подкрепен от местните чорбаджии и богатите занаятчии Келеш Саващо се преборва за строежа на църквата "Света Богородица" в Чобанската махала, където е къщата му. Съвремениците му разказват, че причината да иска втора църква в Устово, е защото чорбаджиите не му давали стол в построената в другата махала. Новата църква е първата в Родопите осветена само от български свещеници.

Организирал първия женски бунт в България

Келеш Саващо организирал и първия женски бунт в България. Ксантийският владика Иларион държал на гръцкото влияние, защото местните овчари, дюлгери и занаятчии плащали богато на църквата в овце и стока.Митрополитът дошъл да служи в околията, и имало бунт срещу него в съседното Райково, който обаче бил усмирен от стражарите. Тогава Келеш Саващо организирал другите първенци в Устово и събрали 50-те си жени и деца. Като дошъл владиката, жените го замяргат с камъни и рогозки и го изгонват, стражарите не знаели как да се отнесат с тях, а мъжете им стоели настрани, оплакал се в писмо самия владика. "Владиката е писал, че жените са хвърляли дървета и боздугани срещу него, но едва ли е вярно", сочи Гиневски. Саващо дълги години бил кмет на Устово и оглавява създаването на местното училище и читалище. Негова снимка обаче няма. Затова когато починал най-видните устовци се събрали и накарали неизвестен художник да нарисува Саващо по спомените им. Художникът рисувал много пъти и хвърлял портретите, докато местните не му приели творбата, която да отразява най-правдиво образа на видния първенец. Освен името на улицата, за местния поборник за свободи напомнят паметна плоча в двора на църквата и барелеф с образа му в центъра на Устово. Саващо имал двама сина Бечо и Георги, но родата му се пръснала по Враца, Кърджали, Шумен, София и в чужбина.

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

въпрос

въпрос

20.09.2020 | 19:39

н е ли редно в памет на видния българин да се прекръсти на СЕРБЕЗ САВА

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?