Съборът - новият пристан на българщината
От празник на свети Пенталеймон Рожен стана място, където си дават среща 280 000 нашенци от цял свят
- 17:15, 31.08.2019
- 1078
- 0
От столетия народните събори са неписана институция. Не успяха да ги спрат ни османци, ни комунисти. Във времената, когато не е имало платени годишни отпуски, това са дните, през които хората са можели да се видят, да разпуснат, да играят хоро, да хапнат и пийнат. Сега, когато 2,5 милиона българи се пръснаха по света, съборите не само се възродиха с пълна сила, а и придобиха една нова функция. На тях пристигат обхванатите от носталгия нашенци от всички краища на света. Веселят се, радват им се, слагат лайкове в социалните мрежи и отнасят със себе си скъпи спомени до следващия събор.
Съборът е едно от малкото събития, което всеки харесва по своему. И всеки търси нещо, което пасва само на неговата душевност. Едни ходят по събори за да си пийнат, други да се наядат, а трети да се напрегръщат или сбият с някого. Най-блестящият от всички български събори е този на Роженските поляни. Идеята за него дава преди 121 години свещеникът от село Соколовци Ангел Инджов. Той предлага на легендарните поляни да се прави общ събор в деня на свети Панталеймон.
Тогава се почитат и светиите от всички параклиси в района. И се събират десетки хиляди от двете страни на границата - от турско и българско. Комунистите така и не правят опит да спрат събора. През 1961 година съборът става за надпяване, където си дават среща именити певци и гайдари от Родопите. През 1972 година на поляните излизат 300 гайдари. Властта тогава вижда в инициативата начин да изпъкне родопската култура.
Рожен премина кратка забрава и скандали. През 2001 година софийска фирма взе 1,7 милиона лева и построи стотици дървени сергии. Тогава президентът Петър Стоянов искаше това да стане общобългарски събор. Скандалът около парите, усвоени от софиянци, помрачиха прекрасното събитие. През 2015-а след 9-годишно прекъсване съборът се възроди.
Тази година той посрещна 280 хиляди души. Още в началото на юли около него избухна скандал. Опозицията на смолянския кмет Никола Мелемов обяви, че го „организира на тъмно” съвместно с частното сдружение „Рожен - наследство на бъдещето”. В него влизат Симеон Караколев, Румяна Цинцарска и Ана Гергинова. За трети път „иновативното” събитие /така се нарича в документите на община Смолян/ се прави по схемата „частник-община”. Симеон Караколев не е случаен човек - той е взел дългосрочно под наем прочутите ливади.
Подписаният от кмета Николай Мелемов и изпълнителният директор на Сдружение „Рожен - наследство в бъдещето“ документ бе наречен „договор за сътрудничество“. С него Община Смолян се задължи да организира и проведе фолклорната част на събора и да осигури озвучаване, осветление. Тя вика екипи за пожарно-аварийната безопасност, регулирането на автомобилния трафик и прави временен медицински пункт. Общината поема хонорарите и командировъчните разходи за журито, организационни екипи за провеждането на фолклорния конкурс. Тя доставя и каменна фракция и насипването <210> на подходите към събора. Общината организира и сметоизвозването по време на събора.
Сдружението от своя страна осигурява и плаща наема на собствениците на ливадите. То осигурява електрозахранването и водоподаването, както и инсталирането на 90 мобилни тоалетни. От сдружението правят изложение и пазар на животни и панаир на биопродукти. Те поемат и занаятчийското представяне, атракциите и палатковия лагер. Тяхно задължение е охраната на паркингите и заведенията.
Общината обясни на критиците си, че за събора, посрещнал 280 000 души, ще плати само 80 хиляди лева.
Към тях се добавят и 15 000 лева за полицейско присъствие. В годините, когато сама е организирала събитието, е давала по над 400 000 лева за събор.
Съборите в момента не са просто място за събиране на весели хора. Сега не може да се разреши такова голямо събитие, без на него да има медицински и полицейски екипи. Покрай тези празници в страната се създаде голяма гилдия от търговци, който живеят от събор до събор. Това са неизменните продавачи на дрънкулки, майсторите на захарен памук и подвижни кебапчийници.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни