Следвайте ни

Съседи колективно варят лютеница

Сговорната дружина си организира екскурзии за събори из Родопите

viber icon

За гостите от екипа на банката, както и на рекламната агенция, било непривично посрещането, което им устроили съседите от ул. “Димчо Дебелянов” 19. Още с пристигането на групата домакините се втурнали като мравки и за кратко време била наредена тежка трапеза. Всеки донесъл по две-три блюда от дома си. На вдигнатите от учудване вежди хората от блока обяснили, че криза има, но тя не бива да се допуска в отношенията. Всеки е добре дошъл, трапезата е един от обединителите на сговорната им дружина.
Столичаните били още по-изненадани, когато героите в рекламата заразказвали пред камерата за хубавите моменти от общото си битие. “Ние заедно варим лютеница, например, сочи за пример Сийка Вълчева, една от обитателките на блока. Събираме пари, имаме човек, който ни доставя на място продуктите, организираме бригада и пред входа става комбинат “Марица”. Всеки си знае задълженията и си ги върши. Не че не може това да се направи и от трима или дори от двама души, но няма да е същото. Освен че си набавяме част от зимнината, ние през цялото време се забавляваме. Защото сме заедно, а това за всички ни е приятно. Черпим се, хапваме си, пийваме си, разказваме си майтапи - по най-естествения начин караме времето да минава бързо и емоционално. Акцията обикновено продължава два дена. В процеса на работа си правим и снимки, качваме ги във Фейсбук, следим харесванията от приятели, радваме се на рейтинга им. Изобщо - правим всичко, което ни харесва.
За Коледа пък си колим и прасе - винаги и задължително всички заедно. На същия принцип - събираме пари и купуваме едно общо, вече отгледано и голямо, за да стигне за всички. Свинското “погребение” е не по-малък купон. На трапезата си каним и свещеник, да ни я благослови, за да сме здрави и да се разбираме, както е било и досега. Това е! Ние така схващаме съседския живот - комшията да ти е близък, колкото родителите и децата ти. А ако взема да изброявам малките неща, които ни сплотяват - край няма да има. Рождени дни празнуваме заедно, именни дни, семейни празници и годишнини. Когато двама са родени в един и същи месец, вдигат общ купон за всички. Аз самата съм родена на голяма дата - на 14 февруари - и ден на любовта, и ден на виното, та за капак - и аз, като главен виновник за празнуване. Една от съседките пък е на 12 февруари. С нея винаги се коалираме и организираме общо празненство. За да е по-интересно, последния път се предрешихме в народни носии. Аз се направих на мъж, тя - на жена. Разигравахме пред останалите разни импровизирани комедии... Направихме пита, с мед посрещахме гостите. Имаме си китарист в блока. Интересното е, че другите, “нормалните” съкооператори, ни възприемат като различни. А ние сме си най-нормалните хора, къде по-нормално от това?!”, казва Сийка.
Тя признава, че една от причините да се разбират добре е, че са по-малко семейства - само дванайсет. Но пък в другите входове и толкова не могат да се съберат, за да направят дори нещо елементарно - например да почистят, да си насадят цветя, да поддържат градинка. Цветната леха пред входа на сплотените съседи от “Димчо Дебелянов” 19 е образцова, също като тях. Преди време заради нея те получиха специалната награда на Община Пазарджик за най-добре поддържано междублоково пространство. Нещо повече - сега замислят да си оградят градинката, за да не им я цапат хулигани, да сложат врати с чип-карти, които само обитателите да могат да отварят, за да си остане чиста. В съседни входове и блокове част от обитателите имат идеи нещо да се направи, за да е по-добре на всички, но винаги се намира някой, който да не е съгласен и да постави пръчка в спиците на колелото. Или има много необитаеми апартаменти, за които никой не иска да дава пари за поддръжка. Затова и кварталите са пълни с кърлежи и бълхи - никой не се сеща да окоси тревата край блока или къщата си и чака общината да му свърши работата.
Един от най-емоционалните момента на съседите от първия за Пазарджик саниран блок са екскурзиите из Родопите. Сийка и съпругът й са родом от Златоград. Там тя е пяла със самодейна група за стари градски песни и не пропуска да участва в традиционните изяви на колегите си. Така миналата година Сийка предложила и съседите й да направят с нея обиколка по интересни кътчето около родния є град - Перперикон, Татул, а накрая и самия Златоград. Там по това време на годината бил организиран традиционният Пазарен ден от близкото минало, който връща времето с един век назад. Възстановката включва сергии от едно време, хора в носии, моми, ергени, които ги дърпат за плитките, бозаджии с помпи и кюпове, семкаджии с фунийки в ръце, деца с търкала, кокошки в кошници, подковаване на коне, войници в стари униформи - също като в разказа “Панаир” на Чудомир. За капак на всичко и десетките телевизионни камери наоколо направо взели акъла на пазарджиклии. После се търсили в кадрите от репортажите. В Родопите те си имат дори любимо заведение, в което отсядат при всяка такава екскурзия.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?