Следвайте ни

Родопчанин спасява занаятите в кораба на Ной

viber icon

„Не мога да се меря с дядо си по веселие, но вярвам в оптимизма му и името му е живо. Искам да се свързва с нещо, което трайно ще помогне за бъдещето на родното ми място и региона“, казва Раденко Велинов от смолянското село Смилян. То е известно като  Столицата на фасула и е едно от малкото многолюдни селища, пръснати по баирите в Родопите.

Смилянчани са известни и с постоянните си авангардни инициативи, затова не е изненада, че най-трудната за осъществяване идея - създаване на център за спасяване и предаване на младото поколение на отмиращи занаяти, започва да се реализира. Двигател на инициативата е Раденко Велинов. За всички в региона е прочуто името и прякорът на дядо му - Мобуту, тъй като е сред най-известните завзеци и чешити, които е раждала планината.

 

„Дядо успяваше да развесели и най-намръщените, беше широко скроен, много помагаше на хората, беше смел в начинанията си и страхотно работлив“, казва внукът му Раденко. 39-годишният наследник на прочутото име се е заел с идеалистичната цел да възроди за живот част от базата на някогашния завод за преработка на картофи. В началото на прехода предприятието фалира, беше закрито,  опустошено от вандали, всичко от него бе нарязано за скрап и накрая разпродадено от ликвидатор. Раденко купува една от периферните сгради на някогашния завод, след като през 2019 г. се завръща от дълъг гурбет в чужбина.

 

„Край тази сграда съм отраснал, тя се намира между къщата и вилата ми, много специално чувство имам към нея, плаче ми се да я гледам празна и опустошена, като знам какъв живот е кипял там“, казва Раденко. Родопчанинът от пълнолетие тръгнал по чужбина. Първо на студентски специализации в Англия и Америка, а след това 8 години в Шотландия, която определила съдбата му - и работата, и разбиранията му.

 

„Шотландците са като родопчаните - сърдечни, дружелюбни. Много са сплотени и това ги води към успех. Тук хората са много смачкани от живота, опитвам се да им вдъхна този оптимизъм на шотландците, тъй като сме задружни в бедата, ала трябва и в развитието да се сплотяваме, а не всеки да се бори да оцелее сам“, казва Раденко. В Шотландия той изкарва колеж за дизайн на мебели, а след това години наред изучава тънкостите в дървообработването. „Това там е уважавана професия и съответно конкуренцията за стажове и обучения при добрите шотландски майстори е огромна“, казва родопчанинът. Той се учи от най-добрите дизайнери на мебели - Ангъс Рос, Пол Бъргиъс, Лео Норис и Макс Маккенс.

За Шотландия заминава със съпругата си българка, ражда му се син. Заради него обаче решава да се върне в България, да учи детето му в родно училище. През 2020 година се включва в предприемаческата програма на Фондация „Америка за България“ - Бизнес академия за стартиращи предприемачи -BASE, заедно с още тридесетина родопчани. Сега с друг предприемач от курса  - Марияна Баракчиева и нейния съпруг, швейцареца Симон, работят по създаването на занаятчийския център в Смилян.

„Първоначално смятах да си направя дърводелската работилница в сградата, но после реших, че това голямо пространство може да се използва от повече занаятчии и че в него може да се обучават младите на занаяти. Старите майстори един по един си отиват от този свят, с тях и сръчностите и инструментите им се разпиляват. А все повече се ценят занаятите в света. Искам да създадем работещ център от занаятчии, който едновременно да им осигурява място за работа и прехрана, но и да дава възможност на младите да се обучават в занаятите“, казва Раденко.

Вече е завършен покривът на сградата и се работи по най-належащите ремонти в  нея. Ентусиастът създава нещо като кораба на Ной, където да спаси от потопа на времето отиващите си занаяти. Местна адвокатка подготвила административните документи безвъзмездно. Приятели и семейството му се включват с идеи, дарения и труд. Намерил е  5-6 съмишленици занаятчии, но базата може да поеме поне двойно повече. Сградата е известна в Смилян като Пречиствателната, тъй като е била пречиствателна база на завода. Няма местен, когото да не го боли за затритото предприятие. Раденко смята да остави името Пречиствателната на базата като символ за пречистване към някогашните ценности на родопчани и възраждането й.

„Вече сме шестима човека в разцвета на силите си. Марияна шие бутикови вълнени дрехи от меринос. Симон е инженер по роботика, занимава се с изработка на дизайнерски предмети. Завършилите Художествената гимназия в Смолян - Искра Донева тъче различни изделия, а Николай Петков се занимава с металообработка и ще отвори ковашка работилница, Костадин Муржев от Габрица шие ръчно кожени изделия, има място и за грънчарска работилница.  Когато този център заработи, мечтая да обучаваме деца, защото всичко могат да видят в интернет, но няма къде да пипнат и да научат от майстор. Това е кауза, няма да е лесно, но всички влагаме в занаятите душа и страст, не е работа от 8 до 17 часа. Вярвам, че занаятчиите ще се обединим. Вдъхновението е заразно“, казва Раденко.

Той се надява след време и творци да ползват базата като резиденции за вдъхновение от планината, така че Пречиствателната да стане център за занаяти и изкуства.

 

Легендата на Смилян Зевзекът, наречен на африкански диктатор

 

Раденко Велинов - дядото на занаятчийския Ной, бил наречен на един от най-известните африкански диктатори Мобуту. Зад стряскащия прякор се криеше дребничък родопчанин с дяволита усмивка и любопитни очи. Той бе и прочут чевермеджия на региона.

Получил прякора си по тоталитарно време, както сам казваше. Шофьор го помолил да закара с камиона си 40 работници от Рудозем до две кърджалийски села. Като приближил Ардино, го спрял милиционер. Попитал го какво кара и шегаджията му отговорил: ГАЗ 58 на Горското стопанство. Униформеният се подразнил и му поискал шофьорска книжка. Раденко заявил, че няма такава, и органът на реда изригнал: „Абе, ти да не си Мобуту от Конго, че да се движиш без правила!“.

Сред култовите му лафове е този, че съпругата му го наричала често хайванин, затова, като го питали кой му е личен лекар, той посочвал ветеринаря.

Преди време имал заведение, но като широка душа натрупал стотици вересии. Един от двамата му синове го видял да къса лист по лист от тетрадката с вересиите и да ги мята в огъня. Попитал го какво прави, а Мобуту заявил: Намалявам ги!

Смилян е известно село с взривни работи с фасула, отскоро и опесъчават с него, казваше култовият зевзек.

 

 

ПОМАГАТ И АНГЛИЧАНИ 

 

Кийт Холстед, пенсиониран учител и видеооператор от Англия и настоящ жител на Смилян, прави видео за възраждането на „Пречиствателната“  и поддържа фейсбук група за проекта.  Помага и Джон Паркър - художник от Лондон и основател на артколектива „Родопис“ от артисти и занаятчии от Средните Родопи. Мариана Баракчиева и Симон Родер от Nanka Creative са верни съратници на занаятчийския Ной.

 

 

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?