Следвайте ни

Проф. Николова: Родопските говори пазят черти от езика на Кирил и Методий

viber icon

Най-живата и устойчива особеност на родопския говор е т.нар. тройно членуване. 

Диалектите ще ги има, докато има хора, които да ги говорят.

- Как така стана модерно да се говори на родопски диалект и в същото време да го проучват толкова много учени и студенти? 

- Хем стана модерно, хем е много традиционно. Защото още от началото на миналия век родопските говори са привличали вниманието на големите езиковеди. Наистина в последните години се забелязва подем в изследването на диалектите. Българската диалектология преживява своеобразен ренесанс. На конференцията по случай 80-годишнината на проф. Иван Кочев той каза, че докато има родопски говори, ще има и българска диалектология. Това не е пресилена констатация, тъй като за всички езиковеди и изследователи на тези говори е ясно, че те са запазили най-старинните особености на старобългарския език - Кирило-Методиевия език. За това има богат доказателствен материал на всички езикови равнища. В лекция пред докторанти от Пловдивския университет, а после и пред студенти от Софийския университет представих систематизирано основните старинни и уникални особености на родопските говори на фонетично, граматично и лексикално равнище. Да спомена само за т.нар. акавизъм, който е характерен и за редица славянски езици ​- руски, белоруски, словенски и др. Става дума за Атидах, вместо Отид​Ох, кАляно вместо кОляно. Интересни са и граматичните особености - падежни окончания, които все още могат да се чуят при възрастните хора. Като например бубайкА, майцИ.

Но най-живата и устойчива особеност е т.нар. тройно членуване. Има една закачка при обяснението на това уникално диалектно явление ​- че не става дума за едновременна употреба на трите члена, тоест, ако членуваме „жена”, не би трябвало да се получи „жена -са-та-на”. Избира се една от трите членни форми - за близост, за далечност и неутралната, която единствено е останала в книжовния език. В областта на лексиката също има много старинни думи, които са важни за историята на българския език и за славянската филология като цяло. Едни от тях не се срещат в другите говори, но можем да ги открием в някои славянски езици. Други се употребяват в по-архаичен облик в сравнение с книжовните съответствия. 

Виждах в очите на студентите желанието и те да допринесат за съхраняването на това огромно богатство, което като че ли неглижираме в ежедневната залисия. Като студентка съм участвала в три диалектоложки експедиции и сме събирали материал за Българския диалектен атлас, който излезе в няколко тома. Днешните студенти също имат усещането за мисия да допринесат за съхраняването на изчезващите диалекти. За съжаление, няма какво да се лъжем, диалектите ще ги има, докато има хора, които да ги говорят.

- Похвално е, че нашите студенти се интересуват от диалекта, но чак и чужденец да изследва родопските говори. Какво го накара?

- Преди няколко години колежка от Софийския университет ми каза, че един студент, завършил магистратура - Давиде Фанчуло от Италия, проявява интерес към родопските говори, и то конкретно към тройното членуване, което е, така да се каже, моята изследователска територия. Аз му станах научен консултант и го водих два пъти в смолянски села да събираме диалектен материал. Той написа и успешно защити в университета в гр. Мачерата, Италия, дисертация на тема „Темпоралното значение на трите членни форми в родопските говори”. Това е само един от аспектите. В моето изследване на тройното членуване, осъществено преди 13 години, представям цялостен модел с редица семантични признаци. Не става дума само за пространствена или времева близост/отдалеченост ​- ако предметът е близо, например маса, става масаСА, ако е далече - масаНА. Оказва се, че изборът на едната от трите членни морфеми зависи и от емоционално-оценъчното отношение. Хубав пример, който чудесно илюстрира двете значения на членните морфеми, е изразът: София-НА е като гроб, кой-НО иде, са не враща (София е като гроб -който иде, не се връща), където членуването изразява както отдалеченост, така и негативно отношение. Собствените имена в книжовния ни език по принцип не се членуват. Обаче в родопските говори не само те, но и новите думи се членуват със специфичните членни морфеми: лаптопа-С, компютъра-С/компютъра-Н, ДНК-НО, ГМО-СО, козметичка-НА, телефона-С/телефона-Н, секса-С, джипи-НУ, простата-СА и т.н. Трябва да се отчитат и всички комуникативно-ситуационни фактори - с кого, за какво и къде говориш.

- Родопският диалект обаче става модерен сред младите. В социалните мрежи си говорят на диалект, без да се срамуват, напротив...

- Давиде казва, че никъде в родната му страна не се срамуват да говорят диалекта си. През последните години в социалните мрежи у нас се наблюдава стремеж да се съживят диалектите. Използването на родопския в групата „Аз говоря на родопски диалект“, която има над 30 000 членове, отразихме в съвместния ни доклад за употребата на тройното членуване в интернет пространството. Той беше представен на конференция на тема „Интернет поколението” в Риека, Хърватска. Да, има съживяване на диалекта, но не на автентичното говорене, а по-скоро като инсценировка, изкуствено. Похвален е обаче стремежът на младите да го съживят. Макар че много безразборно използват тройното членуване и често съвсем нелогично съчетават отделните форми. В проучването бяха анкетирани мъже и жени на възраст от 27 и 51 години, предимно с висше образование. Повечето от тях са родени и живеят в Смолян. Анкетираните бяха разделени на две групи - до и над 36 години. Резултатите показаха, че групата на по-младите е срещнала повече трудности при избора на точната форма и е дала значително повече грешни отговори, което потвърди очакванията ни.

- През годините изследвахте много мащабно и имената на селищата в Родопите...

- Всичките ми изследвания са свързани с родопската проблематика. Три от тях са въз основа на двете ми дисертации и хабилитацията, другите са плод на изследвания, пак свързани с родопските говори и именната система. Изследването на имената наистина бе мащабно и много трудоемко. Осъществихме го с колеги по два проекта. Единият бе изследване на личните имена в четири родопски общини. За първи път в речник бе представена честотата на личните собствени имена от един географски и административен район за период от сто години, като към всяко име (освен общият брой) се дава конкретна информация за честотата му по общини и десетилетия. Това позволява да се правят съпоставки по десетилетия, за да може да се види кога се е появило дадено име, кога е отмряло и се е заменило с друго. Следващото изследване бе на селищните имена в три смолянски общини. След което сама продължих да проучвам селищните имена в Ксантийско и Гюмюрджинско. Успях да анализирам 163 стари имена на села и махали в Северна Гърция. Голяма част от тях са славянобългарски. Изводите, които бяхме направили за селищните имена в Смолянско, се потвърдиха при изследването на селищните имена в Ксантийско. Тоест това е една езикова територия с общи особености и в диалекта, и при селищните имена.

- Защо в Родопите са съхранени най-много архаични форми на езика?

- Това не е само мое мнение, а становище на много изследователи. Изтъкнатият славист В. Ягич посочва родината на Кирило-Методиевия език на юг от Ахъчелебийско (Смолянско), тоест от Средните Родопи (на юг от Смолян) към Беломорието. Географското разположение, както и консервативността на тези говори, относителната им затвореност са основните причини те да се съхранят добре. Благ​одат е сега да изследваш диалекта в селата край границата със Златоград в Северна Гърция - Лъджа (Термес), Шахин (Ехинос), Мустафчово (Мики). Защото при нашите говори все пак чрез медиите книжовният език влияе много силно, както и училището. А в гръцките села тези фактори са изключени. Те не знаят българския книжовен език, те си говорят диалекта, а в училище децата учат гръцки и турски език. В много отношения родопските говори са по-богати от книжовния език, защото има цели синонимни редове от диалектни думи, на които много трудно може да се намери точно съответствие в книжовния език. Налага се описателно да обясняваш думата и пак не можеш да предадеш всички нюанси.

- Говорим, че е модерно да се използват архаични думи и изрази от диалектите в Родопите, а в същото време преводачка „осъвремени” „Под игото”, за да махне остарелите думи. Да пазим или не архаичните и остарели думи?

- За съжаление, на учениците им е много трудно да разберат текст, в който има архаични и остарели думи, но тук е ролята на учителя или пък на редактора под линия да обясни какво е точното им значение. Това е едно богатство, което не бива да се пренебрегва и губи, а трябва да се съхранява и предава на следващите поколения. 

Елена Каневска-Николова е родом от смолянското село Момчиловци. Професор, доктор на филологическите науки. Преподава съвременен български език във Филиала на ПУ „Паисий Хилендарски” в Смолян. Автор е на 7 книги, учебници за средното и висшето образование и над 120 научни статии, публикувани в България и чужбина. Научните й интереси са в областта на диалектологията, социолингвистиката и ономастиката.

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?