Пещерец участва в съвместното заседание на кабинетите на Израел и България в Ерусалим

Съветникът на вицепремиера Симеон Дянков представи своята книга

Спас Ангелов Ташев е роден на 24 февруари 1967 г. в Пещера. Бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина към МС (1998 - 2003) и пръв
директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие (2006 - 2009). Първи председател на Дружеството за приятелство България - Хондурас.
В момента е съветник на вицепремиера Симеон Дянков по въпросите на българските
общности зад граница. Поддържа активни контакти с нашите сънародници в Македония, Западните покрайнини, Бесарабия, Украйна, Албания, Хондурас, Аржентина, др.


Пещерецът Спас Ташев, съветник на вицепремиера Симеон Дянков, бе част от делегацията, водена от министър-председателя Бойко Борисов в Израел за съвместно заседание на правителствата на двете страни в Ерусалим. Така той получи възможността да представи и защити своята книга "Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието: Факти и митове".


- Г-н Ташев, вие бяхте част от делегацията, водена от премиера Бойко Борисов, която на 11 септември 2012 г. участва в съвместното заседание на кабинетите на Израел и България. Кои бяха основните цели и задачи на посещението?


- Делегацията положи венец и се поклони пред паметта на загиналите в лагерите евреи в мемориала "Яд Вашем" в Ерусалим. При проведените двустранни разговора бяха подписани редица документи за сътрудничество в областта на здравеопазването, науката и образованието и информационните технологии.


- Да се върнем към вашето участие. Какви проблеми трябваше да изяснявате и съгласувате вие?


- Към настоящия момент се разгаря яростна антибългарска кампания. Историята започва още през 1975 г., когато в Скопие сърбинът Душан Станимирович написа статия за ролята и заслугите на СК "Македония" от Скопие в народния отпор срещу "българската окупация". Това е груба фалшификация на историята, това е една абсолютна измислица в духа на злобната антибългарска пропаганда в тези земи. Почти 40 г. по-късно режисьорът Дарко Митревски поема тази фалшифицирана история и я претворява във филм, озаглавен "Трето полувреме". Самият Дарко Митревски е половин етнически сърбин. Ето как нагледно пропагандата на комунистическа Югославия, която някои наричат Сърбославия, днес продължава да се раздухва в съвременна Македония.


- Посочете някои по-характерни детайли?


- Премиерата на "Трето полувреме" се е състояла на 15 септември в Битоля по време на кинофестивала "Братя Манаки". За съдържанието на филма съдим основно от публикациите в пресата. Изчел съм всичките тези публикации и със съжаление трябва да констатираме, че става въпрос за мащабна антибългарска манипулация. Това не са вече познатите ни фалшификации на историята, а е налице пълна размяна на ролите на персонажите. Тук обаче дебело трябва да се изтъкне, че тези днешни манипулации имат своите дълбоки корени в миналото. Голяма грешка е, че ние като българи още на времето не сме реагирали, което не говори добре за външната ни политика.


- Какво конкретно имате предвид?


- На първо место това е историята на футболния клуб "Македония", който е представен като борец срещу българите. Това е пълен абсурд. Именно българската власт след 1941 г. създава ФК "Македония", негов председател е инж. Димитър Чкатров от Прилеп, а член на Управителния съвет е Димитър Гюзелев от Дойран. И двамата са видни дейци на ВМРО, като студенти са членували в Македонската младежка тайна революционна организация, но през 1927 г. са разкрити от сръбските власти. Чкатров е осъден на 10 години затвор, а Гюзелев на 20, от които излежава 5. И двамата, като български патриоти, се включват в създаването на Българските национални акционни комитети през 1941 г. и активно съдействат на българската власт в Македония. Гюзелев дори става директор на радио Скопие, което се явява един от основните лостове на българщината. През 1943 г. техните имена са обсъждани като евентуални министри на правосъдието, или на външните работи в София, и то с оглед на евентуален външнополитически завой на България към сближаване с англо-американците. Заради тяхната родолюбива дейност през 1945 г. те са осъдени на смърт в Титова Югославия. Така че да се приписват някакви антибългарски прояви на ФК "Македония" е гавра с паметта на Чкатров и Гюзелев.
Втората фалшификация е около депортацията на евреите във Вардарска Македония през 1943 г. Треньорът на ФК "Македония" Илеш Шпиц, който е евреин, е трябвало да бъде депортиран. Това обаче не се случва - той е спасен по инициатива на Чкатров и Гюзелев. През 2008 г., когато пребивавах в Скопие, бе публикувана единствената засега статия, която обективно изнася фактите. Авторката Лиляна Дамовска, която добре е познавала Илеш Шпиц, пише, че той "никога не се оплака за това, което му се случи, но имаше искрена и трайна благодарност за скопяни, които му спасиха живота. Спасителят на Шпиц, председателят на клуба Чкатров и членът на Управителния съвет Димитър Гюзелев през 1945 г. били обявени за народни неприятели и били разстреляни". Ето я истината! Противно на нея, в разпространените от самата Р. Македония трейлъри на филма се вижда как български войници разстрелват евреи, или ги депортират с вагони, на които с огромни букви на латиница е изписано BULGARIA. Това е една чудовищна лъжа. Тя дори надхвърля досегашните мащаби на македонистките фалшификации, тя има за цел морално да уязви България, да очерни нашия образ по света и да отнеме огромния капитал на българския народ като спасител на българските евреи. Срещу това трябва да се реагира.


- Наскоро издадохте документална книга за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Какво ново разкривате в нея?


- Да, написах подобна книга. Съвсем наскоро тя бе издадена и на английски език благодарение на евродепутата Станимир Илчев. В Мексико и Аржентина бе издадена на испански. Така бях включен в правителствената делегация, която посети Израел. На 11 септември бяхме в Яд вашем в Ерусалим. След официалната церемония аз и още двама членове от делегацията останахме в Яд вашем и водихме дълъг разговор за историята на еврейската общност в България и за нейното спасяване в годините на Холокоста, което е уникално явление в европейската история. По време на тази среща представих и подарих екземпляри от моята книга. Излишно е да казвам, че интересът към тематиката за депортацията и смъртта на повече от 11 хиляди македонски и беломорски евреи бе огромен. Изтъкнах няколко основни факта. През 1941 г. Югославия и Гърция са победени и окупирани от Германия. В тези военни действия България не участва. Впоследствие Германия отстъпва на България част от правата си, по силата на подписаната капитулация. Но съгласно протокола за това отстъпване, статутът на тези земи ще бъде уреден след края на войната. Затова официалният термин, който германците използват по отношение на българското присъствие в Македония, е администриране. В същото време големите стопански предприятия остават германска собственост, а през цялото време там пребивават германски войски. Това са рамките, които определят правния статус на външните евреи. Поради тези причини те не стават български поданици, а остават югославски (респективно гръцки) т.е. на практика германски военнопленници. Действително, през март 1943 г. български полицаи участват при вдигането на македонските и беломорските евреи и транспортирането им до транзитните лагери в Лом и Скопие. Документите обаче са повече от категорични. В тези два града германската полиция официално поема контрола над евреите. В Скопие са натоварени на три германски влака, в Лом са качени на три югославски и един австрийски кораб. Охраната на тези транспорти е германска. Германци поемат депортираните в лагерите на смъртта, нацисти извършват и самите убийства. По време на тези събития няма македонски или беломорски евреи, убити от българи. Тези факти са безусловно установени както с документи, така и с фотографии и дори документални киноленти. Въпреки че водихме подробни разговори, никой от присъстващите на срещата не възрази срещу моите доводи. Тук искам да добавя и нещо много важно. Документите говорят, че български войници не са участвали пряко във вдигането на евреите от домовете им. В "Трето полувреме" обаче са показани именно български войници да депортират или дори да разстрелват евреите. С оглед на фактите, на македонските пропагандни твърдения срещу България трудно ще повярват по света, но това не означава, че ние трябва да мълчим срещу тези извращения. България трябва официално да реагира.


- Г-н Ташев, как в чужбина възприемат филма "Трето полувреме"?


- Към настоящия момент малко хора са го гледали. Аз разговарях с мои бивши колеги от други дипломатически мисии в Скопие, които са били на единствената за сега официална прожекция. Не съм кинокритик, но тук ще си позволя да повторя думите на един от тях: "филмът е треторазряден" и ако не е била раздуханата в медиите интрига, едва ли някой би му обърнал сериозно внимание. Има обаче и едно друго мнение на мой колега от филмовата индустрия в Македония, което заслужава да бъде проучено. Според него много елементи в "Трето полувреме" са взаимствани, или направо плагиатствани, от един стар сръбски филм "Монтевидео", който има подобен футболен сюжет, този път между България и Сърбия, но в който все пак побеждава спортната етика. Надявам се, че кинокритиката ще обърне внимание на това твърдение и ако то се окаже истина, нека филмът да получи и съответната професионална оценка.


- Какви предизвикателства стоят пред България по този въпрос?


- Догодина се навършват 70 години от спасяването на българските евреи. Акцентът трябва да бъде поставен именно върху това събитие, защото е единственото по своите мащаби в света. Големи европейски нации с дълбоки демократични традиции не направиха това, което направи българският народ за своите съграждани евреи. Разбира се, това българо-еврейско приятелство се корени дълбоко назад във времето, защото евреи са помагали на Левски, укривали са наши революционери, евреи са били членове на ВМРО, почти 1000 евреи са загинали във войните на България за нейното национално обединение. Така в окопите се е родило братство, което издържа изпитанията на времето. Популяризирането на тези факти у нас и по света само ще издигне образа на България и със сигурност ще бъде предпоставка за бъдещи национални успехи и гордост.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?