Следвайте ни

Николай Нанков: Промените в климата налагат изграждане на нови водоеми

Редица обстоятелства налагат удължаване на сроковете за изпълнение на язовир "Луда Яна" край Панагюрище

Поне 500 000 лв. ще струва почистването на боклуците под 120 моста, коментира в интервю пред "Монитор" зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството

 


- Г-н Нанков, на какво се дължат проблемите във водоснабдяването?


- Проблемите с водоснабдяването се дължат най-вече на амортизираната инфраструктура и на засушаването вследствие на промените в климата, които все по-осезателно се усещат. В този смисъл няма напълно защитени райони на страната. Затова в следващите години ще стане изключително важно да се инвестира в ефективност и устойчивост на системите, за да се гарантира по-голяма надеждност на водоснабдяването. В момента в редица населени места има недостиг на вода във водоснабдителните системи, като една от причините за това е и нерагламентираното използване чрез незаконни сградни отклонения и незаплащане на питейна вода, с която се поливат градини.

- В колко селища има въведен режим, заради засушаването?


- По данни, подадени от ВиК дружества в МРРБ, към момента има нарушаване на водоподаването към отделни части на 4 града и 140 села. Съгласно действащото законодателство, при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците ВиК операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане на режим на водопотребление. Режим на водоснабдяването се въвежда със заповед на кмета на съответното населено място.

- Кои области в страната останаха без консолидация на ВиК дружествата?

- В 6 от 28 области в страната не е постигната пълна консолидация. Това означава, че в тях не всички общини са станали членове на областната асоциация по ВиК. В 3 от областите - Кюстендил, Монтана и Ловеч, има само по една община, която не членува в асоциацията и е пречка пред консолидацията на цялата област. Другите 3 територии са Благоевград, Пазарджик и Разград. Липсата на окрупняване лишава тези области от възможността да използват средства от Европейския съюз за подмяна и доизграждане на ВиК системите в населените места.


- Какви средства от еврофондовете се очаква да бъдат инвестирани в сектора до края на програмния период?


- Две оперативни програми финансират изграждане на ВиК инфраструктура. Това са ОП „Околна среда 2014 - 2020“, управлявана от екоминистерството, и Програма за развитие на селските райони, управлявана от земеделското министерство. Бенефициенти на ОПОС за изграждане на инфраструктура са общини и ВиК дружества, а МРРБ е бенефициент по 2 проекта, свързани с регионалното инвестиционно планиране и с повишаването на ефективността в отрасъла.

14 ВиК дружества с държавно участие в капитала подадоха проектни предложения, изготвени на базата на регионални прединвестиционни проучвания, по ОП „Околна среда 2014 - 2020“ на стойност приблизително 1,7 млрд. лева. Това са операторите в областите Бургас, Сливен, Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Стара Загора, Перник, Видин и Враца. През миналия програмен период пилотно бе изготвено регионално прединвестиционно проучване за област Смолян и областният ВиК оператор също получи финансиране на проекта от настоящата оперативна програма, като изпълнението му вече е в ход.

Получихме покана и вече подадохме проект по ОПОС 2014-2020 за изготвяне на такива проучвания и за шестте новоконсолидирани области - Велико Търново, Габрово, Плевен, Софийска област, Търговище и Хасково. Това ще даде възможност на ВиК дружествата в тях впоследствие също да кандидатстват за финансиране на мерки за подобряване на състоянието на ВиК инфраструктурата.

- Пред завършване е ремонтът на яз. „Студена“. Предвиждат ли се скоро ремонти и на други големи водоеми?

- Това е въпрос, който касае не само МРРБ. Собственици или оператори на язовири са също общините, Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", Напоителни системи ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“, ВиК дружествата и т. н.

Със заем от Световна банка и със средства от държавния бюджет МРРБ изпълнява няколко проекта. За първи път през тази година - след повече от 30 години, в експлоатация бе въведен нов язовир - „Пловдивци“. Отново от СБ се финансира строителството на яз. „Луда Яна“. Реконструира се и стената на язовир „Студена“, където са изпълнени над 87% от предвидените работи, като част от нея се извършва от водолази без прекъсване на нормалната експлоатация на язовира, предвид това, че е основен водоизточник за Перник.

В началото на тази година завърши реконструкцията на надстройката на язовирната стена на яз. „Христо Смирненски“ край Габрово, която бе финансирана от държавния бюджет.

- Докъде стигна изграждането на яз. „Луда Яна“ край Панагюрище?


- Язовир „Луда Яна“ е комплексен обект, в рамките на който има 8 подобекта. Изграждат се язовирната стена, пречиствателна станция за питейни води, помпени станции, водопроводи, електропроводи и др. Работата по тях е в ход, но технологичното време, необходимо за изпълнението на съоръженията, и редица обективни обстоятелства налагат удължаване на сроковете за изпълнение на проекта. Затова ще проведем и преговори със Световната банка за удължаване на срока на заемното споразумение, с което се финансира строителството. Целта ни е да изпълним качествено изграждането на язовира.

- Предвижда ли се след 2020 г. строеж на нови язовири в страната?


- В условията на засушаване и изменение на климата ще се увеличава нуждата от изграждане на язовири за питейни води. България обаче трябва да отговори и на изискванията за качество на питейната вода, за изграденост на канализационните мрежи на населените места и пречистване на отпадъчните води съобразно европейските директиви и ангажиментите в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Така че при ограниченията на финансовите ресурси, с които разполагаме, ще е необходима приоритизация на инвестициите в тези направления.

- След пожара под моста на АМ „Струма“ при Дупница ще трябва ли според вас да се въведат някакви допълнителни забрани за всякаква дейност под мостовете по пътищата и близките зони около тях?

- Извършването на каквиото и да било дейности под съоръженията на републиканската пътна мрежа, извън урбанизираните територии, не е позволено и категорично не трябва да има. Затова и АПИ направи на всички мостови съоръжения, след пожара на АМ „Струма“, при 120 от инспектираните 3808 съоръжения са установени отпадъци и по предварителни оценки почистването на подмостовите пространства ще струва около половин милион лева. Това са основно битови и строителни отпадъци, гуми, складиране на сено и отглеждане на животни през летните месеци. Голяма част от установените нарушения са под съоръжения, които са в населените места или в непосредствена близост до тях. Работата на експертите продължава и предстои на установените нарушители, съвместно с компетентните органи - РИОСВ и общините, да се съставят актове по Закона за административните нарушения и наказания. Санкцията за физическите лица е от 200 до 500 лв., а за юридическите от 1000 до 3000 лв. Там, където нарушителите не могат да бъдат открити, ще премахнем неправомерно струпаните отпадъци за сметка на бюджета на АПИ.

Размерът на средствата за почистването на боклуците се уточнява и се изготвят допълнителни задания към пътните управления. Прогнозата е, че за целта ще са необходими не по-малко от 500 000 лв. Средствата, които ще отидат за събиране на изхвърлени гуми или непотребни вещи, представляват повече от половината от бюджета на едно областно пътно управление в страната, с който цяла година се поддържат всички републикански пътища на територията му. Толкова са също и парите, нужни за цялостната рехабилитация на километър път, който не е основно ремонтиран от построяването му.

Най-важното е гражданите и организациите да променят самосъзнанието си и да не изхвърлят безразборно, където им хрумне, непотребните гуми, битови отпадъци и какво ли още не. Това е големият и сериозен проблем, защото сега ще изразходваме не малка сума за изчистване на отпадъците.

Ще предявим регресен иск към собственика на фирмата, която беше складирала материалите си под моста на АМ „Струма“, за възстановяване на съоръжението след пожара.

- Кога най-рано може да завърши ремонтът на обгорелия мост?

- Аварийното възстановяване на съоръжението при 62-рия километър на АМ „Струма“ започна. Стойността му е 1,8 млн. лв. с ДДС. Срокът за изпълнение е 4 месеца. Това обаче не означава, че движението в платното за Кулата по съоръжението ще бъде ограничено 4 месеца. Възможно е трафикът да бъде пуснат много по-рано, а работата по укрепването на колоните да продължава без това да пречи на придвижването. На 23 август извършихме тестове на носимоспособността на съоръжението при 62-рия километър и въз основа на резултатите, след като беше възстановено движението на леките коли, пътуващи към Кулата в участъка от АМ „Струма“ край Дупница. По-големи са щетите в платното посока Кулата и поради това движението в него не се пуска.

 

ВИЗИТКА:

Роден 19 декември 1983 г. в гр. Априлци

До 2009 г. - експерт по разработване и управление на европроекти

2009 г. - 2011 г. - областен управител на Ловеч

2011 г. - 2013 г. - зам.-министър в МРРБ

2013 г. - 2014 г. - народен представител в 42-ото и 43-ото Народно събрание от 11 МИР-Ловеч

2014 г. – 2017 г. - зам.-министър в МРРБ

Избран за народен представител в 44-то Народно събрание от 11 МИР-Ловеч

Министър на регионалното развитие и благоустройството от 4 май 2017 г. до 20 септември 2018 г., след което отново е народен представител в 44-то Народно събрание.

От 10 октомври 2018 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

https://www.monitor.bg

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?