Следвайте ни

На Гергьовден в Пазарджишко: Стопани пазели нивите от голи ездачки

Момите миели косите със селим - за да са здрави и хубави през годината

viber icon
Александра МУСИЕВСКА

Навред в България денят на свети Георги е наситен с богати обичаи и обреди. Навсякъде в Пазарджишко Гергьовден е "тежък" празник, почитат се овцете и овчарите, плодородието на нивите, от него започва новата животновъдна и селскостопанска година. На този ден някога се подновявали договорите между калфи, чираци и майстори, между пастири и стопани. 

Обичаите са свързани преди всичко с традицията на овцевъдството по нашите земи. За този ден пазарджиклии и до днес се стягат с радост и вълнение. Някога още преди да пукне зората младите жени, момите и малките момиченца тръгвали да берат гергьовски цветя и билки. От тях те си изплитали венци - един за овцата, която първа ще бъде издоена, друг за агнето и трети - за кошарата. Портите на къщите се окичвали със "зеленко", а котлето, в което се дояло млякото - със здравец, млечок и мартеничка. В Пазарджик дървените порти се закичвали със зелен селим. На този ден момите измивали косите с вода, в която топели растението. Поверието гласяло, че така ще бъдат здрави и хубави през годината. Със стремежа да се придобие живителната сила на пролетната зеленина е свързан и обичаят да се пие вода, мляко и вино през кухото стъбло на селима.

С китка от млечок, здравец и слива се закичвали дървените съдове в селата Синитево, Мирянци, Юнаците и Добровница. Това се правело, за да са млечни и плодородни овцете. Навсякъде добитъкът бил подкарван със зелена пръчка. 

От древни времена е запазен обичаят в Пазарджик и региона стопанинът да обиколи преди изгрева на слънцето нивите си, за да ги предпази от лоши магически действия за открадване на плодородието им. Според народните вярвания те се извършват най-често от гола жена, която езди. От магии за отнемане на млечността на този ден били застрашени и животните, затова стопаните взимали предпазни мерки.

Обичаите и вярванията, свързани с приготвянето на курбана - кръвна жертва за светеца покровител, каквито са заколването и опичането на агнето, имат и до днес символичен и магически характер. В Пазарджишко е разпространен обичаят кръвта от закланото агне да капе в тепсия върху "зеленко". Тази кръв се изхвърля в реката, за да се точи млякото като по вода. Зеленината с полепналата кръв се изсушава за лекарство. В Гелеменово стопанката на дома гребвала речен пясък в тепсията и го хвърляла в кошарата с пожелание: "Колкото пясък - толкова агънца". 

В повечето селища агнешките кости се хвърляли в реката. В Добровница с тях се баело против заушки, а в Смилец, Гелеменово и Цар Асен се заравяли в мравуняк - да се плодят овцете като мравките. Строго се спазвала и забраната да се коли агне и яде мляко преди Гергьовден. Най-напред се раздавало от месото, гергьовския хляб, млякото и зеления лук на съседите, а след това опитвали от гозбите и стопаните. За здравето на хората, за душите на умрелите и плодовитостта на животните, жените раздавали сварено мляко с ориз на махленските деца, които го изсърбвали на улицата. За овчарите се приготвял и гергьовски кравай. 

На зелените ливади край всяко село се събирали всички жители на обща трапеза, отрупана с печени агнета, топли погачи, прясно сирене и кисело мляко. Връзвали се гергьовските люлки, момите се люлеели, а събраните около тях ергени ги жилели с коприва по краката, за да кажат коя им е на сърцето. Тогава ставали най-веселите задевки между младите.

Интересен е и празникът Ранополия, който се празнувал в Черногорово на следващия ден. Още по тъмно, моми и възрастни жени тръгвали към Луда Яна. Те хвърляли във водите зеленина с кръвта и костите на празничните агнета, за да имат овцете агнета и мляко. На връщане те пеели по целия път до селото, а след това отново подхващали празнични хора.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай