1553

Милка от Хвойна смени Гинес с градеж на параклис и музей

"Не е важна косата, а чистите мисли и дела. Ценността не е във външния блясък, а в душата. Животът няма смисъл, без да сториш поне едно добро на ден".

Това са думи на Милка Кърнева - дългокосата родопчанка от рядката порода възрожденци, със здрав корен и дух от райското село Хвойна. 

Доскоро Милка

държеше рекорда за българката с най-дълга коса

и беше на крачка от Гинес. Телевизиите бяха полудели да снимат буйните й самодивски къдри. Коса като вода, казвала баба й Мария, от която е наследила този божи дар. Такава е старата родопска традиция за хубост -  момата нагоре трябва да е като ела, надолу - като вода. Баба Мария живяла 90 лета, за дългите й руси плитки още се носят легенди. 

Снимка Петя Гайдарова

Милка не е от страхливите. Отрязала си косата след сериозно изпитание - счупила крак. Не се стреснала от прокобите, че в косата й била силата. Дори се почувствала подмладена. А и генът си е ген - косата й отново израснала буйна и гъста, не още до петите като преди, но вече пада под кръста. При това с естествена хубост, мита само със сапун, а не със скъпи шампоани и балсами.

 А отрязаната дебела 155-сантиметра плитка се пази като скъпа семейна реликва за внучката Мария. Тя е петокласничка и продължава фамилната традиция  на дългите коси.

Уютният дом на Милка и Здравко в Хвойна се слави с гостоприемството си. Идват им приятели от цяла България - и вратите, и душите на стопаните са отворени за гости, хубава музика, сладка дума. Здравко разпъва акордеона и запява - знае над 300 песни, десетилетия е изкарвал хляба си със свирня. Не пропуска любимата Милкина „Дощерьо моя майчина, оти ти плачат очинки, пък ти се смее лицено“. После „Излел е Дельо хайдутин“, „Бела съм, бела, юначе“, и още омайващи мелодии.  

Милка пък е царица на родопските специалитети - качамак, тутманици, баници.

А вкусът на катмите й по стара семейна рецепта е невероятен   

Освен съдбата, пръст в любовната им история със Здравко имат и музиката, и плитката. На сватбата на сестра й Здравко бил омагьосан от къдрите на Милка, събрани в царствени плетеници. Тя пък се прехласнала по медения му глас, от който и до днес й пърха сърцето. След десетилетия брак двамата продължават да пеят и играят в пълен синхрон. Случва се дори сутрин в 5 да тропнат ръченица, докато слушат „По първи петли” по радиото.

Най-важният стожер на човека е коренът, убедена е Милка. За нея опазването на фамилната история в музей е кауза. Идеята да възкреси достолепието на миналото дошла, когато в зид на къщата им в Хвойна Здравко открил писмо в бутилка от 1892 г. В него било завещанието на тогавашните собственици - Спас и Гина Груеви.

Ценният документ пази историята на селото. През 1898-1899 г. в къщата се е помещавал първият таен пункт на Македоно-Одринското революционно движение в Средните Родопи. Посланието завършва с думите: “Потомци! Четете и спомняйте, че и у нас е имало чувства, благородни цели и дела!”.  Днес писмото, поставено в рамка на стената, е

най-ценна реликва на семейство Кърневи. 

Това послание амбицирало Милка за най-голямата й битка. Вече четвърт век родопчанката неуморно събира автентични народни песни, снимки, старовремски предмети, за да осъществи мечтата си - да отвори етнографски музей в Хвойна. “Музей Милкана”, гласи надпис с шишарки върху специалната пристройка край семейния дом.

Вътре попадаш на невероятна съкровищница от над 500 предмета от родопския бит: нощви, рудан, вървилник за бебе, бъклици, кош за роене на пчели, стан, самар, менци, 100-годишно гърне за боб и сарми, та дори цяла писана каручка, цели три стана - хоризонтален и вертикални. 

Милка е амбицирана да усвои и тънкия занаят на тъкачеството. Обикаля съседните на Хвойна села, издирва  баби, които да я научат. Сред най-скъпите съкровища в колекцията са сребърни пафти за лилковска носия и цели две хвойненски носии. 

Засега обаче завършването на музея все удря на камък. Пробвала по европейски проекти към Община Чепеларе, не станало. Парите все ни прескачат, вместо в селските райони отиват в големите градове, споделя Милка.

Но не губи надежда. За миналия й рожден ден на 29 декември приятели я изненадали с везан граовски костюм, за какъвто отдавна мечтаела. Приела жеста като знак, че музеят ще стане. А и е зодия Козирог, науми ли си нещо, няма отказване.

Трябва да си пазим корена, все повтаря родопчанката. Осъществена мечта на Милка е възстановеният параклис „Света Петка“ край родното й село Лилково. На уникално място, където преди векове е имало старо тракийско светилище. Градежът, осъществен с дарения, отнел 25 години. Хората давали кой колкото може - кой по левче, кой по сто.

Но си струвало усилията - параклисът е завършен, парите на хората са оползотворени до стотинка. Олекна ми, огромен товар ми падна от плещите, казва Милка. В малкия храм днес всеки може да влезе, да запали свещ, да се помоли, да получи сили от светицата. Остава да бъде поставена само иконата с гълъб, символ на Светия дух. 

Мечта на  Милка си остава да създаде в Хвойна и стая, която да възпроизвежда обстановката в местното килийно училище. В църквата „Свети Георги“ в Златоград видяла осъществена идеята си - килийно училище с пясък, с чинове, с дълга пръчка за обуздаване на непослушните ученици.

Упоритата родопчанка не може да се примири, че днешните деца ровят само в Гугъл, не си дават сметка

колко безценно е наследството от предците ни.

Не могат да усетят силата на древните букви на глаголицата, в които се крие лечебна сила. 

Затова не се отказва от идеята за музея, който ще даде корени на младите.    

И в Библията е казано: Искай и ще ти бъде дадено. Поискам ли нещо много силно, то се сбъдва, сякаш ангел отгоре бди над мен, споделя Милка.  

Вярата й е помагала в  много житейски битки. Ценни уроци й е дал и отишлият си наскоро на 95 години селски мъдрец свещеник Атанас Аролски. Бил светецът на Хвойна, а днес - небесен застъпник и покровител на селото. 

Живеем в трудно време, няма да се справим, ако не сме обединени. Някога хората строяха заедно къщи, сплотени, във верига. Днес сме забравили смисъла на думата заедно, затова сме слаби, лутаме се, казва Милка.

Вяра в бъдещето й дава младата смяна. Местно момиче, върнало се в България с италианска диплома по архитектура, се амбицирало да възстанови училището в Хвойна. Създало и фондация за възстановяване на стари сгради в Родопите.

Искрата е запалена. Има надежда със старините да възкръсне българският дух. Новото възраждане ще тръгне от Родопите, Божия сила бди над чистите мисли и добрите дела, убедена е Милка Кърнева от Хвойна. 

 

От Персенк до Олимп  

От величествената панорама на Персенците над родното й Лилково Милка е закърмена с любов към високото. Изкачила е върховете на Родопите, Рила, Пирин. Била е и при боговете на  връх Олимп в Гърция. Снимала се с разпусната коса като русалка на брега на Бялото море. Изкачила е и върхове в Алпите. Стъпила и върху ледник, усетила магията на най-високата планина в Европа. Първенеца Монблан обаче още не е качила - останал й една от неосъществените мечти.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
ДОК

ДОК

27.11.2022 | 06:38

Поклон, пред Милка! И "корените" и!

Отговори
12 0
Хвойна

Хвойна

27.11.2022 | 14:03

Дано!Майчиното ми село!Дано остане живо!

Отговори
3 0

Анкета

Кой да стане кмет на Пловдив, ако Здравко Димитров хвърли оставка?