71

Конгрес на BUBSPA в Чепеларе: Дискутират развитието на здравния туризъм и климатолечението

"Нарастващият потенциал на здравния туризъм в българските климатични дестинации“. Това ще бъде темата на Десетия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, обяви на пресконференция в Пампорово д-р Сийка Кацарова – вицепрезидент на Европейската СПА асоциация и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Юбилейният форум ще се проведе на 11 и 12 септември в община Чепеларе.

„Избрахме тази тема, защото тя е изключително подходяща както за България, така и за региона. Здравният туризъм обхваща и онези видове туризъм, чиято основна мотивация е принос към доброто физическо, умствено и/или духовно здраве, чрез използване на природните ресурси (климат, минерални води и лечебни калонаходища/медицински и уелнес дейности, които повишават психофизическия капацитет на човека“, каза Кацарова.

Юбилейният конгрес ще събере експерти от страната и чужбина, представители на бизнеса, местните и държавни власти в модерният конферентен център на х-л Перелик в Пампорово. Гостите ще се запознаят с възможностите за целогодишен здравен туризъм на територията на Общината, като партньорите ни са предвидили програма за посещение на района, свързана с темата на конгреса, каза Кацарова. Тя благодари на кмета на община Чепеларе Боран Хаджиев за поканата за домакинство на конгреса и за дългогодишното партньорство, както и на д-р Илин Димитров за подкрепата и последователната политика на Министерството на туризма. Тя благодари също на партньорите от Европа - Чила Мезоси – генерален секретар на ЕСПА, на Германо-Българската търговско-индустриална камара в лицето на Митко Василев – главен управител, и Кармен Щрук – заместник главен управител, подкрепящи каузата ни България да е качествена целогодишна дестинация за здравен туризъм на пазар Германия. И подчерта, че страната ни е сред първите в Европа по богатство и разнообразие на хидротермални води и биоклиматолечение. България е и сред водещите в Европа по отношение на съществуващи, развити и регистрирани (сертифицирани) ресурси на минерална вода.
Основен и много важен фактор за имиджа на страната ни са климатичните дадености – приятен и здравословен климат през цялата година, както и разнообразният й релеф, обуславят благоприятните климатични условия за развитието на 4-сезонен туризъм.

Кметът на Чепеларе Боран Хаджиев благодари на местната туристическа индустрия, която ежедневно работи за утвърждаване на имиджа на региона като целогодишна и гостоприемна дестинация за туристите от България и чужбина. Общината започва нова инициатива, с която ще награждава хотелиерите, които годишно са посрещнали най-много туристи и са реализирали най-много нощувки. Най-посещаваните обекти ще получават специални плакети.
Той адмирира новостите около летище „Пловдив“, които непрекъснато откриват нови линии, което респективно се отразява на туризма в областта. Всяка сряда и неделя има нови полети Пловдив – Истанбул, от май т.г. стартира и линията Анталия – Пловдив.

„През септември тази година ни предстои да отбележим 90-годишнината на к.к. Пампорово. Чудесно е , че се съчетава и с юбилейният конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА ТУРИЗЪМ, на който Чепеларе ще бъде домакин на 11 и 12- ти септември“, отбеляза кметът.

От "Пампорово" АД отчетоха огромните си усилия за привличането на туристи в безснежната в цяла Европа зима.

„Нито един курорт не беше подготвен за предизвикателствата при липсата на сняг. С огромни усилия от страна на целия екип, ние успяхме да поставим Пампорово на европейската карта, т.е. много хора започнаха да говорят за Пампорово в ситуацията, каквато е този сезон. Пампорово успя да се появи като един от малкото курорти, в които могат да се карат ски. Това във времето ще бъде огромно предимство за всички нас и Пампорово като цяло", каза търговският директор на Пампорово АД Таня Маринова.

Тя сподели, че този зимен сезон е сложен от гледна точка и на туроператори, и на пазари, като динамиката продължава да бъде такава. "Всеки ден ние се борим с нови обстоятелства, свързани с чартърни програми, преместване на резервации, защото когато липсата на сняг е осезаема като цяло, хората по-трудно се доверяват. Полагаме огромни усилия да убеждаваме хората, че тук могат да се карат ски. Ние сме максимално открити и коректни спрямо своите клиенти. Туристите по всяко време могат да влязат в сайта на www.pamporovo.me, да видят дългосрочната прогноза за курорта, да се информират за реалната ситуация през онлайн камерите. Те могат да видят и нашите услуги в перспектива и да се запознаят с лифт картата, която сме дигитализирали и може да бъде закупена онлайн“, каза Маринова. Тя посочи още, че през февруари заетостта на хотелите достига до 90 %.

Зимната ни дестинация Пампорово - Мечи чал е посрещнала 92 979 туристи през 2022 г. Гостите са реализирали 286 090 нощувки. Увеличението е с над 20% спрямо предходната година, когато системата на ЕСТИ (Единната система за туристическа информация) е отчела 223 408 нощувки. През 2021 г. в Пампорово са отседнали 77 287 гости. Новите данни показват, че Пампорово не само се възстановява успешно след двегодишната световна пандемия, но и все повече туристи преоткриват възможностите на региона за ски ваканция заради перфектните писти. Зимната почивка се комбинира успешно със СПА възможностите на хотелите, традиционните кулинарни предложения от Родопската кухня и др. Дестинацията е все по-желана и за събитиен туризъм, посочи Маринова.

От своя страна местата за настаняване в град Чепеларе и съседните села, които посрещат туристи в къщите си за гости и отчитат туристически данък, са реализирали общо 44 953 нощувки за миналата година. По време на големите празници Великден, Коледа, Нова година и други заетостта в къщите за гости достига 100%.

 „През последните две години започнахме сериозно да работим за налагането на Пампорово като целогодишна дестинация чрез климатолечението. Ние направихме специални програми, които са базирани на биоенергията на околната среда през всичките и компоненти и елементи, през движението и възстановяването. Туристите първо преоткриват богатството на природата и това, което Пампорово предлага, а след това здравословното преживяване на почивка, която влияе благотворно върху тяхното здраве. Ние ще продължим да работим в тази посока, правим го с огромно удоволствие и се радвам, че заедно с Община Чепеларе ще продължим да подкрепяме и развиваме тази кауза, тя е нашето бъдеще", заяви Маринова.

Заместник областният управител на Смолян Христо Станчев припомни, че идеята за климатичния туризъм не е нова, не случайно на територията на Смолянска област е имало т.нар. „климатични гимназии“. „Тези училища събираха деца с различни здравословни проблеми от цялата страна и им даваха една много добра подготовка, както образователна, така и здравна. Да се надяваме чрез тази инициатива да бъдат възстановени подобни СПА комплекси, където могат да се лекуват и да използват този климат в нашата област и Родопите“, добави Станчев.

Експертите в бранша отбелязаха, че балнеологията e ноу-хау наследство на Европа и може да се превърне във втория фронт в борбата с CDD (хронична дегенеративна болест), може и да подкрепи фармацевтичната медицина за по-добро и всеобхватно развитие в бъдещето на здравеопазването. 
Европейската СПА асоциация представи конкретни идеи за адаптирана стратегия, насочена към Европейските здравни, в т.ч. климатични курорти, в която е посочена концепция за възстановяване от коронавирус. ЕСПА е уверена, че тези усилия ще бъдат от полза за много пациенти, засегнати от COVID-19.
Чила Мезоси – генерален секретар на ЕСПА, постави акцента върху рехабилитация след коронавирус, промени в начина на живот, превенция и балансиране на имунната система, здравословен начин на живот в европейските здравни курорти и СПА центрове.

От Българския съюз по балнеология и СПА туризъм подчертаха, че България предлага климатолечение на територията на цялата страна – на морския бряг, където водещи са курортите „Св. Св. Константин и Елена“,„Албена“ и др., и богатите възможности във вътрешността на страната като балнеоложките курорти Сандански, Велинград, Белчин баня, Сапарева баня и др., както и в средно-високата планина от 1 000 до 1 800 м.н.м.в. Направените дългогодишни проучвания от Климатичната секция към Научния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация ръководена от проф. Васил Маринов служат за база за развиване на климатотерапията в планински условия и изработване на оздравителни програми в някои наши курорти. Специалисти от кожната клиника на Медицинска академия – София проследяват ефекта на климатолочението при пациенти с атопичен дерматит и алергии. Те установяват изключително благоприятно повлияване на клиничната симптоматика на място и разреждане на обострянията.
Сред добрите примери е Пампорово. Районът на Чепеларската долина е в близост до Беломорието и затова зимата е мека и топла. Продължителността на слънчевото греене е 2 000 часа годишно, като в периода ноември-март тя е по-ниска (около 500 часа), а през април-октомври е над 1 500 часа. Йонизацията на въздуха е от 1200 до 1500 бр. йони/м³ .
„Стратегията „Чепеларе – Зеленото сърце на България” има за цел да възроди региона като център за климатолечение, заради отрицателната йонизация на въздуха. Дестинацията има вековни традиции в климатолечението“, заключи д-р Кацарова.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?