Следвайте ни

Жител на Братаница хванал тропическа треска в Кипър

Жител на Братаница е пациентът, при който вчера бе доказана Запададнонилска треска, научи „Марица“. Мъжът е на 48, хванал е заразата по време на гурбет в Кипър, където е бил през целия юли, съобщи д-р Магдалена Стаева от отдел „Надзор над заразните болести“ в РЗИ. Това станало повод и да се прибере на 31-ви. 

Още на летището му станало много лошо, получил световъртеж, отпадналост, вдигнал температура. Вече в Пазарджик е приет първо в Спешно, откъдето веднага е прехвърлен в Инфекциозното отделение на МБАЛ-Пазарджик.

Мъжът не помни кога и къде е бил ухапан, за да се зарази от екзотичната болест. В Кипър е лекуван, по негови данни, с 3-4 антибиотика, но явно – неуспешно.

Добрата новина е, че човекът е бил с лека форма на болестта, вече е излекуван и изписан.

Това е първи за Пазарджишко заразен със Западнонилска треска.

 

Западнонилската треска не се предава от човек на човек и болният не е опасен за живеещите с него лица. Основните мерки за превенция се състоят в намаляване риска от ухапване от комари, които са основните преносители на заразата.

Вирусите от първа подгрупа са по-разпространени и се срещат в Африка, Близкия Изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии. Вирусите от втората подгрупа, циркулиращи в Африка, са внесени напоследък в Европа (Унгария, Румъния, Гърция).

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни. Хората се заразяват основно при ухапване от комар (предимно комари Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв.

Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни.

Според експертите Западнонилската треска обикновено протича леко, или умерено тежко, с грипоподобни симптоми - температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения. При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. По - тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст.

Лечението на заболяването не е специфично, провежда се симптоматична терапия.

Диагнозата на Западнонилска треска се поставя по епидемиологични и клинични данни („вероятен“ случай), както и лабораторно – чрез доказване на специфични антитела в периферната кръв („вероятен“ случай) или чрез вирусна изолация, молекулярни тестове и доказване на антитела в ликвора („потвърден“ случай).

Треска „Западен Нил“ е сезонно заболяване. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител - комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от юли до октомври, с пик през август - септември. През последните години първите случаи на заболяването се съобщават още през месец май, а регистриране на случаи се среща и до месец декември.

Няма ваксина срещу вируса на Западнонилската треска.

Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия и постоянен контрол върху тяхната ефективност.

Мерките, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач. Хората трябва да използват репеленти, както и да са с покрити части на тялото, когато са навън (дълги ръкави и крачоли на панталони). Замрежването на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция също е добра превантивна мярка.Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпна за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение – да се премахват чрез отточване или за засипване.

Дора Цветкова

Редактор

Дора Цветкова е завършила Българска филология в ПУ "П. Хилендарски" през 2000 г. Междувременно работи като учител в различни учебни заведения и специализира "Управление на малка фирма" към Центъра за пазарна икономика в Пловдив. През 2000 г. започва работа в медийния сектор – в. "Новини в цени" и "Знаме". От 2011 г. е в екипа на "Пазарджишка Марица".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?