71

Готова е кулата за новия телескоп в Рожен

Приключиха дейностите по изграждането на кулата за новия 1.5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен към Института по астрономия на БАН. На 25 ноември беше монтиран 6-метровият купол и в момента се извършват довършителните работи по вътрешната изолация на кулата, прокарва се електрозахранване и оптичен кабел за интернет връзка. Поради настъпването на зимата в Родопите и образувалата се в района снежна покривка, монтажът на самия телескоп ще бъде отложено за пролетта на 2023 година, съобщават от ИА на БАН.

През последните месеци в НАО Рожен се извършваха дейности по подготовката на площадката на телескопа. В края на 2021 г. бе осъществено геоложкото проучване и геодезично замерване на мястото, избрано за разполагане на телескопа. След изготвянето на архитектурен и конструктивен проект на кулата на телескопа и осигурения строителен надзор на обекта, проектът бе съгласуван с електропреносното дружество EVN и с Районната инспекция по опазване на околната среда в Смолян, а община Чепеларе издаде необходимото разрешение за строежа.

През пролетта и лятото на 2022 година бе довършен бетонният фундамент за кулата и телескопа. През октомври започна монтажът на самата кула от специалисти от италианската фирма Gambato S.a.s., която отговаря за тази дейност като подизпълнител на австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH – производител на новото наблюдателно съоръжение. То е финансирано по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г., която се координира от Министерството на образованието и науката.

Телескопът, който се очаква да заработи през пролетта на 2023 г., е изцяло роботизиран и дистанционно управляем и ще изпълнява зададени програми за астрономически наблюдения без човешка намеса. Основна задача на най-новата придобивка на НАО Рожен ще бъдат наблюденията на бързо променливи обекти, участие в международни кампании за изследване на източниците на гама-избухвания, наблюдения на нови и свръхнови звезди, бързо променливи звездни обекти, квазари и ядра на активни галактики. Ще бъдат продължени и традиционните за българската астрономия изследвания на астрономически обекти като: катаклизмични и симбиотични звезди, компактни обекти, звезди в процес на формиране, звезди с акреция от околозвездни дискове, звезден вятър и колимирни изхърляния на материя.

 

Снимка – ИА с НАО – БАН

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой да стане кмет на Пловдив, ако Здравко Димитров хвърли оставка?