Фалшификати на банкноти с Борис ІІІ и Ботев почти докарали до фалит БНБ

В Хасково има 14 представителства на банки след Първата световна война, сред които еврейска и македонска

В публикация от предишния ден разказахме за древните пари. Описахме и какви са били надниците в Рим и Византия. Сега разходката ни из нумизматичния рай, показан в новата експозиционна зала на Регионалния исторически музей (РИМ) в Хасково, продължава с разплащателните средства в Османската империя, в свободна България и как нашенките са ползвали парите за украшения. Експозицията може да бъде разгледана от вторник до неделя, уточниха от РИМ.

След завладяването на българските земи от Турция на територията на сегашна Хасковска област, както и в останалите части на несъществуващото вече наше царство, като разменно средство продължавали да се използват монети от владетелите ни Иван Срацимир и Иван Шишман. Постепенно обаче българските пари били изместени от османските акчета и мангъри. В самия край на ХІV век монетите от последните наши царе и турските пари циркулирали заедно. През 20-те и 30-те години на ХV век в Хасковския край окончателно се наложила османската монетна система. През ХVІІ век в империята била в обращение монета, съответстваща на гроша. Наричала се куруш. Нетурското население в европейските предели на османските владения обаче продължавало да казва „грош”  на тази пара. С това название тя влязла в много художествени произведения и фолклорни творби от онова време. Думата „грош” е употребена и в много документи, които не били написани на турски. Със закон от 1844 г. Османската империя възприела за основна парична единица златната турска лира. Тя се деляла на 5 меджии, а всяка меджия била на стойността на 20 гроша. През 1861 година, по време на управлението на султан Абдул Азис, в монетния двор на Константинопол били отсечени 2.5 млн. златни турски лири. Година по-късно Османската банка пуснала книжните пари. Нарекли ги „каймета”. Всяко от тях било с номинал 200 куруша. Върху банкнотите пишело на френски и турски. През 1873-а били отпечатани банкноти от 1, 5, 10, 20, 50 и 100 куруша. След Освобождението в Хасковско и цяла България се ползвали всякакви монети – руски, турски и западноевропейски. Вероятно по инициатива на княз Дондуков-Корсаков били отсечени първите пробни български медни 10 сантима и сребърен 1 франк. За пощенските нужди на Временното правителство у нас в Русия били отпечатани и първите български марки, чиито стойности също били във франкове и сантими. Интересен е и фактът, че в първите години след Освобождението всички сметки в държавния бюджет и учрежденията се водили във френски франкове. На 20 май 1880 г. в Княжество България със закон за правото за сечене на монети била създадена националната парична единица на държавата ни. Година по-късно били отсечени първите родни медно-никелови монети. През 1882 г. са отсечени сребърни, а на следващата и златни пари. Развитието на Хасково в края на ХІХ и началото на ХХ век било тясно свързано с граничното му местоположение и преминаващия през него Царски път. Още в първите години след Освобождението градът се превърнал във военен административен център. Това стимулирало развитието на стопанския живот и паричното обращение. Присъединяването ни към Латинския монетен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна валута дали сериозен тласък на националната ни икономика, а българите започнали да пътуват и да се образоват в страните от съюза. По това време българските монети се ценели заради съотношението между злато и сребро. Сечени били първоначално в Бирмингам, по-късно в Санкт Петербург, а след това в Австро-Унгария. Гравьорите били французи и австрийци. Те умело изобразявали върху монетите моменти от историята ни. Сред най-разпространените изображения са християнският кръст в различните му варианти и лъвът – символ на могъществото. През управлението на Цар Борис ІІІ върху българските монети се появява и розата. Сред експонатите на Регионалния исторически музей в Хасково е и каса, произведена от прочутата плевенска фирма „Иван Бурджев”. Започнала от малка работилничка  през 1883-а година. През 20-те години на миналия век фирмата се разраснала до фабрика със 100 работни места. Касите „Бурджев” били прочути, печелили награди от международните изложения в Париж и Лондон. С тях обзавели всички сгради на БНБ, общинските управления, застрахователни дружества, военните поделения, железниците и пощите. Тези каси притежавали най-модерните за времето секретни брави, които трудно преодолявали дори и най-изпечените разбивачи-обирджии. В началото на ХХ век БНБ отпечатала банкноти по проект на Иван Орлов. Те станали известни като „орловки”. Били „златни” с хоризонтален формат и „сребърни” – с вертикален, по 20, 50 и 100 лева. С циркулирането на тези банкноти е свързан най-големият възход в стопанския и политическия живот на България след Освобождението. През 1924 г. у нас за пръв път били отпечатани книжни пари. Това станало под строга охрана в Държавната печатница. Заради следвоенната инфлация емисията включвала банкноти с номинал 200, 500, 1000 и 5000 лева. На банкнотата с толкова голям номинал странно съжителствали ликовете на Цар Борис ІІІ и Христо Ботев. Това обаче е банкнотата, на която за първи път е отпечатан български национален герой. С нея станала и най-голямата фалшификация на родни пари, която през 1925 г. едва не довела БНБ до фалит. Банковото дело в края на ХІХ и началото на ХХ век било важна част и от стопанския живот в Хасково. До 1885 г. кредитирането на населението в региона се извършвало само от Земеделската каса, Отоманската банка и най-вече от лихварите. През 1903 г. Земеделската каса станала клон на Българската земеделска банка (БЗБ), а през 1911-а представителството на БНБ станало банков клон. На 7 април 1914 г. в Хасково се учредила Популярна банка „Доверие”, която през годините се включила активно в селищното благоустрояване. След Първата световна война в Хасково били разкрити 14 представителства на банки. Сред тях била и „Економия”, известна като Еврейската банка. Нейните учредители, капитали и вложители били основно на евреите в града. Тук имало и клон на Македонската банка, създадената по-късно „Кредитна банка” и „Българската земеделска кооперативна банка”. В експозицията "Парите през вековете. От древността до наши дни" в Регионалния исторически музей не е забравено и времето на соца. Показани са и две емисии на банкноти по 500 лв. с лика на Георги Димитров, отпечатани в София през 1948 г. и в московския ГОЗНАК през 1951 г. По някакви причини тези емисии обаче не влизат в обращение. До края на 1951 г. пък монетите ни са сечени в различни европейски страни. През следващата година е създаден Български монетен двор. Там са отсечени първите бронзови 1, 3 и 5 стотинки, а също 10 и 20 стотинки от медно-никелова сплав. През 1965-а пък са отсечени първите възпоменателни монети у нас. Те са посветени на 1100-годишнината от създаването на славянската писменост и на Георги Димитров. Оттогава до 1989 г. са отсечени 60 емисии възпоменателни монети. През 1981-а е специалната серия за 1300-годишнината на България. 

Бижутата от монети показвали възрастта и семейното положение на жената Накитите внасят разнообразие и колорит в

българския народен костюм. Те не са само украшения и свързващи елементи към различните части на облеклото. Наред с практическото и декоративното си предназначение, бижутата били и белег за възрастта и семейното положение на жената, която ги носи. Показвали материалните възможности и социалната й принадлежност. В народните вярвания металните накити имали и магическо предназначение да предпазват притежателя си от уроки и прокоби. Според разположението си бижутата са два основни вида. Единият е за украса на главата, а другият – на тялото. Изработките са богати и красиви, с художествен ефект. Изработвали ги и майстори златари, и чевръсти моми. Към плат те пришивали турски, австрийски, френски, руски, български и други монети от злато и сребро. muzei_pari_nakiti.JPG: Бижутата били и белег за възрастта и семейното положение на жената. Показвали материалните възможности и социалната й принадлежност./Марица

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?