Четирима професори станаха носители на Чиловата награда

Приз за медицина получи и началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив проф. Федя Николов

В единствената къща-музей на лекар в България в смолянското село Славейно за 21-ви път се проведоха Чилови дни (празници на интернистите). Отбелязани бяха и 120 години от рождението на един от най-знаменитите български лекари-клиницисти - проф. Константин Чилов. 

По традиция се връчва и годишната награда-плакет “Проф. д-р Константин Чилов” за медицина. Наградата се присъжда на изявени лекари за принос в медицинската наука и практика. Тя е учредена в израз на признателност за това, което проф. Чилов е направил за развитието на българската медицина. Тази година наградите се присъдиха от името на здравния министър, от името на председателя на БАН, Национален алианс "Живот за България" и от мое име на четирима професори, каза основателят на честванията и главен редактор на вестник "Български лекар" д-р Тотко Найденов.

Нейни носители станаха проф. Цветалина Танкова  - ръководител на Клиничния център по ендокринология и геронтология при МФ, зам.-декан по научната дейност, началник на Клиника по диабетология към УСБАЛЕ ”Акад. Иван Пенчев” - София. Също така проф. Федя Николов, който е началник на Клиниката по кардиология при УМБАЛ ”Св. Георги” и ръководител на Първа Катедра по вътрешни болести при МУ - Пловдив. Проф. Жанета Георгиева - кардиолог, УМБАЛ “Св. Марина” - Варна, зам.-ректор по университетско-болнична координация и следдипломно обучение на Медицинския университет - Варна, катедра Пропедевтика на вътрешните болести, и кардиолога проф. Евдокия Йорданова от Плевен.

Д-р Найденов припомни в словото си делото на проф. Константин Чилов, който е първият голям лекар на селото, известно като населеното място с най-много доктори на глава от населението в света. Славейно се гордее с 96 медици, като 70 от тях са лекари, 16 са стоматолози, 5  фармацевти, а 3-ма са професорите му с различни специалности и признати от научните среди в чужбина. Селото е дало и десетки медицински сестри и фелдшери, с което броят на медицинските лица се удвоява.

Къщата на първия голям лекар от селото - чл. кор. на БАН, проф. д-р Константин Чилов, бе превърната в музей. Наследниците я дариха на българските лекари за техен дом.

Чилов учи френски колеж в Цариград и Пловдив, завършил е медицина във Виена през 1925 година. Специализира при едни от най-видните клиницисти на своето време - проф. Фолхард в Хале, проф. Епингер във Фрайбург и проф. Хвостек във Виена. Започва работа в София при проф. Киркович. През 1940 г. е директор на Първа вътрешна клиника, през 1946 г. е избран за редовен професор, а през 1948 г. е чл.-кореспондент на БАН. Автор е на 250 научни труда във всички области на вътрешната медицина и е известен в научните среди в Европа. Основател е на българската клинична лаборатория, учен и преподавател, автор на знакови учебници и учебни помагала. Той е един от основоположниците на Института по клинична медицина и е негов зам.-директор до смъртта си през 1955 г. Сам пожелава да бъде погребан в родното си село Славейно.

В негова чест родното му село Славейно е известно от 2005 г. като свещено място на българската медицина. Покрай д-р Константин Чилов в селото тръгва вълна от учащи за медици. Сред славейновските известни лекари са кардиологът проф. Димитър Шишманов, чиито две дъщери също са лекари. Само от фамилия Шишманови има още 10-на души от селото, свързани с медицината.
В селото има огромно пано 4 на 4 метра, съдържащо всички родословни разклонения на родовете от Славейно, проследени три века назад. Според местните историята на родовете на комитско Славейно всъщност е много свързана и с историята на българската медицина. Паното е дело на Никола Чинков, дядо на първата ни ракета в тениса Цвети Пиронкова. 

С честването на Чиловите дни пред гроба на професора в двора на къщата му в Славейно се прекланят много лекари от страната.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?