Баба Зюмбюла потресе Фейсбук, но има ли такава жена?

В кметството на Мокрище валят предложения за помощ, включително от организации

Трагедията на бедната баба Зюмбюла от пазарджишкото село Мокрище докосна сърцата на хиляди потребители в социалните мрежи. Накратко - 86-годишна вдовица, учителка с 40-годишен стаж, получаваща пенсия от 130 лева, които не стигали за нищо, затова по два пъти в седмицата ходела да проси пари за лекарства, храна и сметки на жълтите павета в София.

Историята, споделяна десетки пъти, пръв разпространява Юлиан Николов. Човекът, явно дълбоко трогнат от разказа на жената, призовава хората да се лишат от едно кафе или дрешка в мола и да купят храна на нуждаещи се. Тъжният разказ хвърля в потрес стотици хора, сред които пазарджишкият музикант Тома Здравков и съпругата му, както и техни приятели. Всички имат желание да помогнат, затова ни изпращат постинга с молба да открием жената.
В търсене на истината 

Но красивата част от историята, изпълнена с човешко състрадание, май свършва дотук. Нататък следват основателни съмнения, че някой за пореден път се опитва да се подиграе с милосърдието на българина.

„Име Зюмбюла не се среща в регистрите на жителите ни нито сега, нито в миналото - каза за „Марица“ кметицата на Мокрище Лиляна Хаджиева. Имаме пенсионирани учителски семейства, но те не са изпаднали в нищета, децата им се грижат за тях. А и никоя от жените в тези семейства не се казва така.“ 

Хаджиева казва, че са имали обаждания по повод на баба Зюмбюла. Жена предложила да изпрати 100 лева, за да ги предадат. Мъж пък се представил от името на организация и искал да открие банкова сметка на бедната просякиня. Дали желанието му е било безкористно, е друг въпрос.

„Вярно, че в страната ни има бедстващи хора, но е добре да имаме едно наум, че някои злоупотребяват с добрината на благодетелите“, подсеща кметицата. Тя допълва, че продължава да търси въпросната баба, но вече е почти сигурна, че такава жена не съществува в Мокрище.

Колкото до изпадналите в крайна бедност в селото, те са няколко семейства и служителите на кметството си ги знаят поименно. Подпомагат ги с всичко, предвидено по закон - хранителни помощи, ваучери за отопление и т.н.

Като в типичен сценарий за измама

Хората, които са горе-долу наясно с нещата в страната, още от първи прочит на историята на баба Зюмбюла би трябвало да се усъмнят в някои факти, поне както са представени в социалните мрежи. Изключително рядко може да има учител с 40-годишен стаж - те имат право на ранно пенсиониране и повечето се възползват от тази възможност. Освен това при навършени стаж и възраст пенсията не би трябвало да е 130 лева. Социалната пенсия за старост е 125 лева, а тя се дава на възрастни без достатъчно отработени години.

От коментарите под публикацията става ясно, че желаещи да помогнат са се обаждали в кметството на Мокрище и са разбрали, че няма такава жена. Въпреки това повечето са готови да помагат. Проучили са, че всеки ден - не два пъти в седмицата - тя е пред Съдебната палата в София, на излизане от метростанция „Сердика“ към бул. „Витоша“. А дали подаянията от храна и пари са най-подходящата помощ, всеки сам решава.

Ето и историята, публикувана от Юлиан Николов:

Сгушена на един ъгъл на "жълтите павета", потръпваща от поривите на студения есенен вятър, прикриваща лицето си с шалче, над което плахо поглеждаха ясни сини очи - така видях днес баба Зюмбюла, на 86 години, от с. Мокрище край Пазарджик. Учителка с 40-годишен стаж. С пенсия от 130 лв. "Лекарствата ми струват 160 лв. на месец, чедо. Пазарувам на вересия, няма как иначе да си купувам хляб и кисело мляко. Всичко вече е много скъпо."... Призна с тъга, че два пъти в седмицата взима влака и пътува до София, за да "събере някой и друг лев за храна и сметки. Срам ме е, чедо, но няма какво друго да правя". Живее сама, съпругът починал преди 20 години, а синът отдавна е в чужбина и се връща в България рядко - веднъж на няколко години...Телефон няма, ползва понякога този на съседите, ако се наложи. "Никой вече си нямам, чедо, само едно куче и това е"... Хора, знам, че този пост ви натоварва и натъжава, че ще предпочете да го забравите, сърфирайки из социалните мрежи! Но ви моля да се замислите - това там, на този ъгъл в студения ден, можеше да са вашите баба или дядо, вашите родители или дори вие самите! Не подминавайте тези тъжни души, отвръщайки поглед, и не се оправдавайте с думи като: "От мен нищо не зависи, такава ни е тъпата държава" и т.н. Напротив, зависи от вас! Един малък жест на внимание и помощ за тези хора има огромно значение! Не е важно, че бързате, помощта е помощ, когато е в правилния, а не - в удобния момент! Лишете се от поредното кафе или дрешка в мола и купете на нуждаещите се храна - жестът ще е безценен! Дайте добър пример на децата си, научете ги да уважават другите и да им помагат. Така, когато днешните дечица управляват като възрастни тази страна един ден, в държавата ни най-накрая ще има прогрес!!!

Всъщност жълтите павета никога не са стигали до Съдебната палата в София. Но  пък винаги са подходящ декор за градска легенда...

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?