Следвайте ни

Бивш командир в Графа: Нарязаха МиГ 23, защото ...

Британският и американският военен аташе брояха самолетите ни с бинокли от храстите, спомня си Светослав Славов

България вече близо 15 години избира основен изтребител за авиацията ни. През това време последните ни модерни изтребители МиГ 29 от 22 броя паднаха на 15, като официално само 8 от тях летят. Инж. подполковник Светослав Славов е бил четири години командир на базата в Граф Игнатиево. Той не е кадрови пилот -завършил е артилерийско инструментално разузнаване в Маврудово.

През 1989 година авиацията ни има 90 самолета МиГ 23. По мнението на военните инженери те са много по-добри от МиГ 21 и почти толкова добри, колкото МиГ 29. Защо в момента няма нито един такъв самолет? Според подполк. Славов тези самолети са имали техническите способности да носят освен всичко друго и атомни бомби. „Помня как, като ги внасяхме от заводите в Ростов на Дон, те летяха на свой ход дотук. Американските и британските военни аташета се криеха в шубраците край летищата в Доброславци и Чешнегирово и с бинокли брояха колко машини кацат у нас”, спомня си подполковникът.

Според него точно заради „атомната опция” този самолет е разрязан по искане на НАТО. А според спомените на инж. полковник Петър Цветков пред aeropress-bg.com, дебатът в началото на хилядолетието е бил този невероятен изтребител да отиде за скрап, и вместо него да остане само морално остарелият МиГ 21 и сравнително модерният МиГ 29. Критиците му във военното министерство казвали, че гори по 3 тона керосин на полет срещу 1,5 тона при МиГ 21. Само че този самолет изпълнява задачи колкото три изтребителя от конкурентния евтин модел, припомнят специалистите. Така 90 невероятни самолета се превръщат в кенове за кока-кола и бира. Три от тях са запазени като музейни експонати - единият е в Пловдивския авиомузей. Другият е пред отбивката за Чешнегирово. Третият в Доброславци. „Либийците имаха много самолети от този тип. В нашия авиоремонтен завод постоянно поправяхме и либийски самолети”, казва подполковникът.

Подполк. Славов е завършил школата в Маврудово. След това е преподавател по радиолокатор за сляпо кацане на самолети във Военната академия.

„С тези локатори самолетите денем и нощем можеха да кацат при прости и сложни условия. Сляпото кацане са два радиолокатора, единият показват самолетът под какъв ъгъл да кацне на пистата”, разказа подполковникът. По това време България има 14 военни летища. След академията му предлагали да работи в Божурище, във Военното училище или в Пловдив. Като всеки умен мъж инж. подполк. Славов послушал жена си. Тя казала твърдо: Пловдив!

Така специалистът по локатори попада в базата в Графа. Там изкарал седем години като началник щаб - от 1977 до 1984 година. След това станал неин командир. „Тогава това бе 19 изтребителен авиационен полк и 19 свързочен батальон. Реално бях командир 2 години, но изпълнявах длъжността още 2, защото титулярят беше все в болнични”, разказва Славов.

Семействата на летците живеели в 14 нови блокчета. Началник-щаб Славов бил на третия етаж в апартамент с парно и всички удобства. Имало и строеви стол за семействата. „Единственият голям проблем в онези години бяха комарите. Но пък какъв живот имаше там - всички празници като Бабин ден, Нова година, Иванов, Йордановден правехме заедно”, спомни си бившият командир.

Жените на военните се разбирали добре. „Защото авиаторските булки по-малко работят”, казва сериозно подполковникът. След работата в база Граф Игнатиево го изпратили в щаба на корпуса. И дошъл „светлият ден” 1 септември 1992 година, когато в кабинета му влязъл кадровикът и казал кратко - отивайте си, дотук сте! „Колегата не му стигаха 6 месеца, за да направи 20 години. А това щеше да се отрази на пенсионирането му. Не се смилиха и за миг! Димитър Луджев беше министър, той реши, че всички висшисти над 45 години трябва да си отидат. Просто направиха чистка. Старшината дядо Благо бе на възрастта на майка ми, остана да работи и след мен”, разказва подполк. Славчев.

Според него с това лошо отношение към състава на армията сме стигнали дотук. „В момента има 8 самолета - от тях две спарки и 6 изтребителя. Сега не ни пускат в базата, защото те са от НАТО, а ние сме били от Варшавския договор. Дори като ветерани не ни пускат. Веднъж опитах да отида до библиотеката при познати и един старшина дойде: Комендантът каза да напуснеш веднага поделението! Знаеше кой съм. Проверяваха ми и чантичката за оръжие. Един отзад се обади -Той знае всяка тръба под земята тук”, разказва бившият командир.

По щат в Графа по негово време имало 20 самолета МиГ 21. Те били в две ескадрили - едната била с модела МиГ 21 Бис. Имаше радиолокационна система за близка навигация. Той може да си изпълни задачата почти без намеса на пилота. „Тогава се летеше много. Имахме по три смени - през деня - първа смяна, втора смяна, нощни полети. Един пилот веднъж каза: Днес издухахме 180 тона керосин! А сега самолетите ни горят по 20 тона за цял месец”, подчертава Светослав Славов.

Пречупени крила

В началото на 1989 година в състава на българските ВВС има 224 истребителя МиГ 21, 90 МиГ 23, 4 МиГ 25, 22 МиГ 29, 23 Су 22 и 31 Су 25. В състава на авиацията ни има 44 "летящи танка" Ми 24 и 18 Ми 8. Това прави 460 бойни машини, които магат да се изправят срещу всяка една от съседните страни и да ни защитят достойно, казва подполковникът.

Гърция и Турция имаха бойна авиация с подобен размер. След 25 години безспирен упадък ВВС са сведени до:
8 самолета МиГ 29, 3 учебно-бойни МиГ29 УБ, 14 Су-25 /половината не летят/, 10 тренировъчни L-39, 6 учебни РС 9, един Ан 30 и 3 Спартан-а. 

От хеликоптерите имаме 3 възстановени Ми 24, 12 Кугър-а, 2 AS565. От 5-е Ми 17, единственият летящ бе загубен през лятото на тази година.

От 15 години се спори за закупуването на 8 изтребителя, които не могат да сформират дори една еска

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?