Американски зет в Раковски търси петрол по фосили

Половин България е била под вода, открити са кости от динозаври, казва палеонтологът Майкъл Санди

Проф. д-р Майкъл Санди е роден и израснал в Лондон, но над 30 години живее в Америка в щата Охайо. В родината си получава бакалавърска степен по геология със специалност „Палеонтология“. Установява се в Щатите, след като печели конкурс за преподавател по геология в Университета в Дейтън, щата Охайо. Той е български зет, а съпругата му е от Раковски.

Д-р Санди бе специален гост на Центъра за върхови постижения в областта на растителната системна биология и биотехнология, разположен в Института по зеленчукови култури „Марица“, Пловдив. В Нощта на учените, която се проведе там в края на септември, той изненада аудиторията с интересни данни за открити останки от динозаври и различни вкаменелости, които са обитавали нашите земи преди появата на човека.



Проф. д-р Майкъл Санди разказва, че преди милиони години част от територията на днешна Северозападна България е била под вода, а районът - дъно на воден басейн. На същото място сушата е била разрушена поради много силна ерозия. Предполага се, че по време на мезозойската ера там са живели динозаври. Данни за тях се появяват в научни статии едва през 2010 г. Първият описан фосил е с дължина под 10 см и представлява бедрена кост. Той е част от колекция от 1985 г. и е открит в пещерата „Лабиринта“ в района около Враца. Първоначално колекцията не е разпозната като динозавърска, което е разбираемо предвид наличието на седиментни скали, които били във вода. Предполага се, че костите са отнесени във водата или трупът се е озовал по някакъв начин във водния басейн. Кости на гръбначни и безгръбначни като мозазавър и акула са намерени и описани в друга статия през 2006 г. Към безгръбначните спада и цефалоподът, който е от същото семейство на днешните октоподи и сепии.

Първият открит роднина на динозавъра в България е орнитомимозавър. Той е описан на базата на една кост, намерена на 200 метра в пещерата „Лабиринта“. Това е дало основание да се направят изводи, че дължината им е варирала от 1 до няколко метра, а  животните били всеядни. В същата пещера са открити кости и от друг братовчед на динозавъра - хадрозавър.

Първоначално фосилите в пещерата са били само на морски животни. Намерени са между 1981 и 1985 г., но са описани от учени едва през 2006-а. Находките били от мозазавър (морски гущер), зъб от акула и амонит (мекотело). Най-големият амонит в България е намерен около Шумен и е с диаметър 1.44 м. Той е експониран в Националния природонаучен музей в София, докато този, намерен в Лабиринта, е едва 2 см. По време на мезозойската ера, когато е бил разцветът на динозаврите, амонитите са били хищниците в морета.

От камъни и вкаменелости д-р Майкъл Санди бил впечатлен от малък. Интересът му обаче е към гръбначните вкаменелости от мезозойската ера. Научната му дейност е фокусирана върху брахиоподите, както и върху черупковите фосили, живели през юра - втория период на мезозойската ера. Ученият обясни, че специално брахиоподите му служат да изследва какви са били разстоянията между отделните континенти.

Работата на палеонтолога е в колаборация с негов колега, който изучава геохимията на черупката, която „подсказва“ каква е била преди милиони години температурата на водата.

В момента научните изследвания на Майкъл Санди са насочени към изследване на условията за образуване на петрол по света - в  Румъния, както и в американските щати Аляска и Орегон. Смята да проучи също имало ли е подобни условия за образуване на петролни залежи и в България, в частност във Варна. Откритите към момента вкаменелости давали знак, че там може да има петрол на голяма морска дълбочина. В тази връзка американци са публикували хипотетични научни разработки за добив на нефт в морската ни столица. Проучването е извършено с участието на български експерти с подводница още през 70-те години на ХХ век.

Проф. Санди коментира, че като цяло в Световния океан са открити районите, където не е прониквала светлина. И тук идва въпросът как тези вкаменелости са живели, без да извършват фотосинтеза? Изследванията показват, че брахиоподите, които палеонтологът изучава, са съществували при тези условия заедно с други организми. Влизайки с подводниците във водата, се разбирало, че под морето е имало части, където изригва топла вода, т.е. там е имало вулканична дейност. Близо до топлите води имало и студени, както и следи от варовикови скали, които също давали знак за наличие на петрол.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?