Загиналият треньор на "Хебър" спасил живот минута преди смъртта си

Денят, в който футболният треньор Иван Ранчев почина, ударен от мълния, бил кошмар за приятеля му Стоян Иванов. Той е пряк свидетел на инцидента и според него неслучайно Иван го извадил от играта минута преди да го удари гръм. Той е убеден, че това му е спасило живота.

Преди ужасяващата трагедия обаче денят подсказва, че ще завърши фатално.

В неделя, 29 август, Иванов отива на почивка в Доспат със семейството си. Когато пристигнал, той разговарял с Иван, който му казал, че е на детски турнир в Пещера.

„Разбрахме се да ме вземе от вкъщи, когато се прибера, и да пием кафе преди мача - разказва Стоян Иванов пред „168 часа“. - Тогава се обадих на майка си, за да й кажа, че сме пристигнали, но тя ми каза, че мой приятел е починал и че погребението е в понеделник. Стана ми неприятно".

За последния ден на 41-годишния треньор и бивш футболист на „Хебър“ разказва неговият дългогодишен приятел и колега Йордан Чолов.

„Бяхме заедно на турнира в Пещера с децата ни - казва той пред „168 часа “. - Всичко мина гладко. Пътувахме с моята кола и малко преди да го оставя, за да си вземе своя автомобил, изведнъж го помолих да провери прогнозата. Каза ми, че ще вали".

Тогава Иван отишъл да вземе Стоян от дома му и те седнали да пият кафе преди контролния мач в Лесичово между едноименния местен отбор и Ботев (Черногорово).

„Говорихме за общи неща“, спомня си Иванов. - Казах му, че съм бил на морето и съм си контузил прасеца, докато играех волейбол. Той ми разказа как е протекъл турнирът в Пещера. След това взехме едно момче и пристигнахме на стадиона. Съжаляваше, че не сме се събрахли навреме. Загряхме и започнахме. Изведнъж, минута или две преди да удари мълния, прасецът ме заболя много и започнах да накуцвам. Предложих да ми смени позицията, за да не бягам толкова много, а той ме извади директно от играта. В момента, в който си тръгнах, гръмотевицата го удари. Иван настоя да изляза и по този начин ми спаси живота".

Йордан Чолов допълва, че в този момент му се случват няколко странни съвпадения.

„Моят мач започна половин час по-рано от неговия“ - обяснява футболистът. - Неговият започна в 18.30. Около 10 минути по-късно трагедията се е случила. Точно по това време

почувствах някаква тежест

и болка в горната част на стомаха. Дори попитах лекар от екипа за лекарства. Другото, което ме впечатли, беше, че големият ми син ми е звънял няколко пъти. Искал да говори с мен, притеснявал се. Разбрах за инцидента много по-късно от всички. Не знам каква символика има в тези неща, но за мен те не са случайни. Връзката ни беше доста силна". 

По време на мача над стадиона завалял силен дъжд, придружен от гръмотевици. Това не бил първият мач, който се играел, докато вали дъжд. Имало два гръмоотвода. За съжаление мълнията ударила треньора, роден в Стамболийски, и още трима играчи. Те се изправили, но Ранчев останал да лежи на земята.

„Веднага хванах дясната му ръка“ - казва Стоян Иванов. - Мислех, че усещам пулс. Няколко момчета се редуваха да му правят масаж на сърцето. Гръмотевицата го беше ударила от дясната страна. Тя беше влязла през ръката му, където носеше умна гривна с метална закопчалка. Няколко белези също се бяха появили там. На кокалчето имаше същия кръгъл белег, откъдето идваше мълнията. Чорапът му беше скъсан на това място. Късите му гащи също бяха скъсани.

Едно момче каза, че е видяло лек огън и дим да излиза от него. А на мен ми миришеше много лошо, на изгоряло. Вероятно направо го е изпържило. Мисля, че е починал на място. Нямаше индикации за живот. Този пулс, който всички си мислехме, че чувстваме, вероятно е от мускулите и сухожилията, които все още се движат поради високите напрежения, които преминават през тялото му".

Когато пристигнала линейка, лекарите само констатирали смъртта му.

„Помолиха ни да го увием с нещо“, добави Иванов. - Цялата зала беше пълна с екипи, тениски и какво ли още не. Едно от момчетата донесе точно моята кърпа, която беше в килера. Не знам как го е взел, шкафчето ми е по средата, не беше от първите. Оказа се така - аз те спасих, ти ме завий".

Според експерта по мълниезащита Радослав Калчев мълнията, убила Ранчев, е била 16 килоампера.

„Тя се разделя на три части, първата поразява човека на стадиона, втората пада на 300 метра, а третата е на около километър от мястото“, обясни експертът. - Мократа настилка със сигурност е допринесла за трагедията. Освен това или гръмотевичната защита на стадиона не е сработила, или не е направена като хората и трябва да се обследва. Това е природно явление, което възниква на около 20 км над земята. На повърхността има много мишени и не можем да предвидим коя ще избере мълнията".

Окръжната прокуратура в Пазарджик се е самосезирала, образувано досъдебно производство за смъртта на треньора от детската школа на „Хебър“. Досъдебното производство е по чл. 123, ал. 1 от НК за това, че поради незнание или небрежно изпълнение на законово регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинена смърт. По случая е назначена експертиза и се извършват други процесуално-следствени действия.

Оказва се, че един от другите ранени играчи трябва да бъде лекуван за странични ефекти.

„Чухме се по телефона ден след трагедията - споделя Стоян. - Той ми каза, че носът му бил черен, виело му се свят, имал главоболие и зъбите му били изтръпнали. Не усещал вкуса на храната. След като потърсил медицинска помощ, се оказало, че има засегнати нерви и трябва да приема лекарства. Той беше най-близо до Иван. Мисля, че мълнията закачи и него. ”

В същия ден със Стоян се случва нещо изключително странно, което той все още не можеше да обясни.

„Бях ходил на интервю пред друга медия и точно когато се обърнах на стадиона и минах близо до вратата, където всичко се случи всичко и Иван беше повален, плафоните на колата ми започнаха да мигат“, обяснява той. - Колата ми никога досега не е имала такъв проблем. Не го направи, докато караше там 30 км. Не се случи и след това. Тази индикация не успях да си я обясня".

Приятелите на Иван Ранчев все още не могат да се съвземат от шокиращата смърт. Той оставя жена си и 9-годишната си дъщеря. Разказват, че бил изключително добър човек, интелигентен и много възпитан.

*Източник - 168 часа