Вижте какви са били като ученици кметове и депутати

Николай Зайчев свирил в школска група, Серьожа Лазаров прекрачил училищния праг в Куба

"Всички възрастни хора са били най-напред деца. Но малцина от тях си спомнят това", както казва Екзюпери. И най-сериозните политици, кметове и адвокати с трепет са прекрачили училищния праг, поемайки по дългия път на познанието. На днешния 15 септември общественици от Пазарджик и областта разказват за премеждията си в школото.

Председателят на съветниците Хари Харалампиев пази топли спомени от първата си учителка - Зора Церовска. Не зная дали съм подарил букет или цвете, но си спомням как целунах ръка на влизане през училищния праг. Тази жена, за да ни стимулира да сме по-прилежни, ни награждаваше за всеки успех с картинки, които сама търсеше и изрязваше от фотоалбуми. А ние се състезавахме кой ще получи повече. Беше толкова любвеобилна към нас, децата! Ние бяхме трима приятели и все ни казваше: "Сашо, Боби, Хари - тримата мускетари".

Бяхме босоноги миньорски деца в едно прекрасно миньорско училище, което за времето си беше лукс - отопляваше се с парно, всеки ученик имаше лично шкафче за дрехите и вещите си, както и прекрасен физкултурен салон, разказва той.

Хари Харалампиев изненадващо признава, че не бил от най-старателните ученици, такъв бил и като студент. Нито в училище, нито в университета съм блестял, бил съм си редови ученик и студент, скромно отбелязва известният адвокат. Като гледам обаче сега децата как са прекомерно дръзки, опърничави, не уважават своите преподаватели - съзнанието ми не може да го побере. Аз съм живял в друго време, за нас учителят беше свят човек.

Областният управител Стефан Мирев и днес с умиление гледа снимката си с буквар в ръка. Неговата майка му подарила книжка с надпис "На добър път в учението и живота и помни, че с труд и упоритост всичко се постига". Няма да забравя и моята първа учителка г-жа Стоичкова - строга, взискателна, търпелива и добра. Към нея и досега изпитвам респект и винаги я поздравявам с уважение и почит, казва Мирев.

Школото било истинско предизвикателство за депутатката от ГЕРБ Десислава Костадинова. И двамата родители са учители, което означавало високи очаквания към нея и трябвало да доказва знанията си, за да няма съмнения в тях. Едва ли ще разкрия голяма тайна, но винаги към децата на преподавателите се е гледало като едва ли не че те получават по-лесно високи оценки и по-добро отношение. Това обаче не е така. Напротив. За себе си мога да кажа, че никога не съм усещала толериране, а точно обратното, разказва Костадинова.

Въпреки това си спомням с умиление онези години, в които споделих образованието си между Пещера и Пазарджик. Всеки път ми е приятно да се срещам с моите съученици и да си припомняме забавни случки. Сега отново ще извървя пътя до 12. клас с моя син, който тази година е първокласник. Нямам много спомени от моя първи учебен ден, но пък вярвам, че този 15 септември няма да забравя никога.

Кметът на Пещера Николай Зайчев си припомня училището с носталгия. Това са годините, в които се оформиха най-хубавите ми приятелства, които продължават и до днес. За сегашните ученици онова време може би изглежда скучно и монотонно, но всъщност моите ученически години бяха интересни, забавни, емоционални. Кметът разкрива, че е тренирал спортна гимнастика и футбол, лека атлетика. В същото време в 7-8 клас го пленила музиката, влязъл в музикална група. Много пътувахме, участвахме в различни фестивали в цялата страна. Това продължи до казармата.

В същото време не допусках от моите извънкласни занимания да страда подготовката ми в училище. Точно обратното - спортът и музиката ме направиха отговорен и дисциплиниран. Качества, които, мисля, запазих и до днес. Сега отново преживявам ученическите си години чрез моите деца, разказва Зайчев.

Първия си учебен ден си спомням с това, че нищо не разбирах. Всички около мен говореха на испански, връща се в спомените кметът на Лесичово Серьожа Лазаров. През 1965 г. семейството му живеело в малък град на 18 км от Хавана, Куба. Баща ми тогава изграждаше оризища и понеже в Куба започват училище на 5-годишна възраст, и аз бях записан. Въпреки че първия ден нищо не разбирах, в края на учебната година завърших с отличен. Втори клас обаче семейството ми се премести в Монголия. Там живеехме в град Нови Дархан и бях записан в руско училище. След това се върнахме в България, където продължих в училище "Георги Брегов". В гимназията бях в първия випуск на Спортното училище в Пазарджик с плуване. Средното си образование Лазаров завършил с пълно отличие и златен медал.

Спомените на депутатката Десислава Тодорова са свързани с другарката Секулова. Тя беше първият ми учител и тя ще остане винаги в спомените ми от ученическите години. С дъщеря ми беше същото, когато влезе в клас за първи път. Днес и синът ще премине прага на училището за първи път. Надявам се първата му учителка също да остави трайни спомени в съзнанието му, казва Тодорова.

Колегата от Народното събрание Димитър Гечев не заварил времето на чавдарчетата и пионерчетата, но си спомня, че първият му учебен ден бил свързан с огромно вълнение и емоции. Г-жа Алексиева е първият спомен, който изниква в съзнанието му от училище.

Депутатката Даниела Малешкова си спомня първия учебен ден и най-вече другарките Пискова и Йовчева. Те ни посрещнаха със здравец в огромната сграда на СОУ "Христо Смирненски" в Септември. Като бивш учител всяка година преживявам това отново и отново, тъй като винаги откривам учебната година там и като учител, и като зам.-кмет след това, а тази година и като депутат.

Снимка 1: Стефан Мирев (вляво)

Снимка 2: Николай Зайчев (на първия ред крайният вдясно)

Снимка 3: Десислава Тодорова на 7-ия си рожден ден

Снимка 4: Малката Десислава Костадинова по пътя към познанието

Снимка 5: Димитър Гечев (най-горе вляво)

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?