Велинград почита Вела Пеева в деня на нейната гибел

Възпоменателно поклонение пред паметта на Вела Пеева ще се проведе по традиция във Велинград в деня на нейната трагична гибел – 3 май 1944 година.

Младата партизанка, чието име носи родопският град, умира едва на 22 преди 79 години. Остава  символ на вечния стремеж за свобода и съвършенство, изгоряла в пламенния си устрем да увлече след себе си хората в невъзможни за времето си каузи.

С възпоменателно поклонение пред паметника й в родния и кв. "Лъджене" местната управа, общественици и граждани ще отбележат годишнината от гибелта на Орлицата на Арапчал. То ще започне от 11:00 часа пред мемориала на героинята от антифашистките борби в квартал “Лъджене“, след което ще бъде отслужена панихида в памет на младата партизанка, загинала едва на 22 години. Честванията ще продължат с изпълнение на стихове от възпитаници на Иновативно средно училище "Св. св. Кирил и Методий" и изпълнения на групата за стари градски песни “Вела“ при Народно читалище “Васил Левски-1904“. Програмата ще завърши с минута мълчание и тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя.

Величка (Вела) Пеева с нелегално име Пенка е деец на Работническия младежки съюз и на Българската работническа партия, участник в Партизанското движение в България през годините на Втората световна война. Родена е на 16 март 1922 г. в чепинското село Каменица, в семейството на Пею и Катерина Пееви. Началното си образование получава в Каменското основно училище (1929-1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936-1938). През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия. През първия срок на учебната 1938/1939 г. става член на РМС, като влиза в гимназиалното ръководство на организацията. Членува в есперантското дружество „Радио“ в Пазарджик.  Активистка е и на Българския общ народен студентски съюз - участва в студентската демонстрация пред Народния театър на 8 декември 1941 г., прераснала в сблъсъци с полицията и антикомунисти. От пролетта на 1942 до април 1943 г. Вела Пеева е привлечена от Емил Марков за сътрудник на Централната военна комисия при Централния комитет на БРП, прераснала в Главен щаб на така наречената НОВА. 

На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“. В началото на ноември Вела Пеева отива в лагер „Техеран“ заедно с партизаните от четите „Георги Жечев“ и „Петър Ченгелов“. На 15 ноември 1943 г. в лагера пристига заповед партизаните от Чепинско да се обособят в отделна военна единица в рамките на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона под общото командване на Методи Шаторов.

През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани - Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов (Никита) - тръгват към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят група от други 4 партизани (Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Георги Шулев), които от доста време са в Каменския балкан, не знаят за смяната на лагера и да ги приберат в четата. На 26 март привечер групата се разделя - Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов тръгват към гората над учителския санаториум, където трябва да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от насрочените две срещи с лъдженските им поддръжници се състои само едната, другата се проваля. Причината разбират от дошлия при тях младеж - Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов решават да се оттеглят към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии пристига жандармерия. Друга рота тръгва от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги забелязват и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и заловен, а Пеева успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета обаче остават напразни поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.