Следвайте ни

В читалище "Виделина": Френец гледал графиня с кърпени чорапи

Константин Величков брал срам пред чужденеца заради актьор, на когото не намерили „кондури”

viber icon
Дора ЦВЕТКОВА, Пазарджишка Марица

"Френец", гост на Пазарджик, гледал постановка на сцената на читалище "Виделина", в която графинята не само била без "кундури", но и със "страшни чорапи", наставени само от кръпки. За конфузната ситуация разказва Константин Величков в "Страшните чорапи", част от сборника му с повести, разкази и спомени, чиито два тома са издадени през 1911 и 1912 г. Споменът е част от юбилейния сборник "Сто години Народно читалище "Виделина"-Пазарджик", отпечатан през 1962 г.

Комичната случка се разиграла по време на едно от представленията в годините преди Освобождението. Тогава нямало пищни концерти и обратно броене за запалване на светлините на коледната елха. А театрото като част от възраждащата се култура се радвало на всенароден интерес.

"Всички ония, които са присъствували на представления в турско време, знаят с какво въодушевление се отнасяше към тях публиката, пише Величков. Не се касаеше за едно просто развлечение. Един по-висок интерес движеше всички, и ония, които се завземаха да устрояват представления, и ония, които отиваха да гледат. Тия представления приемаха  от атмосферата, в която живееше обществото, от идеите, които вълнуваха душите и умовете, едно високо значение. Мимо сюжетите, които се изкарваха на сцената, мимо начина, по който се изпълняваха от любители с първобитен естетически вкус, те отговаряха на една насъща нравствена нужда и служеха като средство за подигане на духовете".

Възрожденецът свидетелства още: "Сърцата се стоплюваха от тая страстна горещина, с която се развиваше представяното действие, и възбудените умове търсеха и намираха храна за надеждите, от които се опиваха. Не се гледаше какво е действието, важното беше обстановката, при която се извършваше, и тая обстановка, наситена, силна, трогателна, гъделичкаше приятно духовете, устремени към смели замисли, унисаше ги високо над тъжната и горка действителност в областта на бляновете, там, гдето се развиваше тоя лъчезарен блян, който трябваше да увлече цял народ".

Величков разказва за това "с какъв жар" се готвели тези представления - по цели недели устроителите, учители и търговци оставяли на втори ред всичката си друга работа, за да се занимават с раздаване на ролите, репетиции, измислюване на костюми. В целия град преди и после представление това било събитие, което възбуждало общ интерес, пристрастявало всички и служело за тема на всички разговори.

Тогава в Пазарджик от няколко време се бил установил един френец, чиновник от Хиршовите железници, с когото Величков се запознал. Помолили го да покани чужденеца на представлението и той с любезност приел.

"Бяхме му дали почетно място на първия ред столове и аз бях седнал до него", спомня си възрожденецът. "Оркестърът, който се състоеше от едно кемане, едно кларне, една лаута и едно дааре, най-отличителните музикални сили, които имаше тогава в града ни, изсвири няколко парчета от своя репертоар и представлението почна".

Високият гост предварително бил подготвен с обяснения, че не може да се иска много от любители, които никога не са виждали представление и които се жертвуват, за да доставят на съгражданите си "наслаждение от повишено естество". Че не може да става дума за критика. Трябва да им се благодари за мъката, която те дават.

Случилото се след вдигането на завесата обаче надхвърля очакванията на Величков. Явява се главната героиня, изобразяваща в ролята на кралица или графиня любовта и добродетелта в борба с порока и разврата. Жени не смеели да вземат още участие в представленията, така че в женските роли влизали по-млади момци. Точно тази интересна особеност на възрожденския ни театър обяснявал пазарджиклията на приятеля си - френец, когато графинята закрачила по сцената, повдигнала фустана и се видяло че... е по чорапи!

"Зави ми се свяст! Как! Да се готви представлението от месец насам, толкова души да зарежат и покой, и работа, за да го тъкмят, и след толкова труд и мъки, и загубено време да ти изкарат главната героиня по чорапи! И какви чорапи, Боже мой! Какви чорапи! Те бяха наставени само от кръпки всевъзможни видове и краски платове, от които краката изглеждаха неимоверно големи", спомня си писателят. Маса кръпки били наставени едни връз други, едни висели, други се зъбели, отдолу се били изпосъдрали и виждали се месата.

Публиката ликувала, не се оправдали опасенията на Величков да не би гостът да му поиска обяснения за нелепия вид на графинята, но конфузът не свършил. На това отгоре тя била повикана на бис няколко пъти след първо действие, а след всеки поклон и изправяне страшните  чорапи се подавали изпод фустана като някакви животни, готови всяка минута да се подадат там, дето най-малко им се надяваш, както разказва авторът.

В антракта, след като измънкал някакво оправдание, Величков нахлул в малката стаичка, която служела за гардероб и отдих на актьорите. Попарил тържествуващото им настроение: "Това се казва хубаво представление, нали, да изкараш на сцената графиня, да я натруфиш със свилени рокли, да закичиш главата  със златен венец, а да я изправиш по чорапи пред публиката!". При споменаването на чужденеца в публиката трупата истински се стреснала. Крив ли съм, че това са всичките ми чорапи, мъчел се да се оправдае артистът в главната роля. Другите от театрото пък обяснили, че му дирили кундури, ама то крака ли са като крака - все били тесни. За второто действие обаче се втурнали по съседните къщи да дирят обувки за героинята.

Френецът, макар безспорно да бил съгледал чудото, излязъл деликатен - никакъв и най-далечен намек не направил за това./Пазарджишка Марица

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?