Следвайте ни

В Берлин пишат приказки за пещерското „Възрожденско приключение“

Пандемичният „Кукер“ иска да сближи българчета у нас и зад граница с общ проект, тръгнал импулсивно от рисунки на даровити деца

viber icon

Красиви приказки, вдъхновени от също толкова докосващи душата детски рисунки, вече се пишат в Берлин специално за следващото издание на единствената по рода си фейсбук игра „Възрожденско приключение“. Какви ще бъдат идеята и форматът й, засега инициаторите и от двете държави предпочитат да не споделят, за да има нотка изненада за верните почитатели, които вероятно очакват следващото е-приключение с подобаващо любопитство. 

Едно е ясно – за пореден път играта ще бъде с международно участие. Този път обаче то няма да е с чужденци, рецитиращи стихотворения на български поети. А българчета в родината и зад граница, като целта е те да се сближат в този общ културен проект. Това издава българката Диляна Величкова, която заедно с нейния „Кукер Берлин“ е в основата на оригиналната идея, младата дама е един вид и медиатор при осъществяването й. Стремежът е да бъдат написани поне десет детски приказки.

„Всъщност „Кукер Берлин“ е резултат на пандемията“, разказва Диляна. До създаването му тя и шепа нейни съмишленици, сред които е съпругът й Валентин, имат късмета да работят нещо, което им доставя истинско удоволствие – да организират концерти и различни културни събития с агенцията си „Гибелин“. Мерките срещу коронавируса обаче ги принуждават да замразят дейността си още през март миналата година. И да преосмислят плановете си. Отново залагат на културата, но този път от нематериалното преминават към материалното наследство – шевици, бродерии, бижута, занаятчийски сувенири, приложно изкуство. Създават своеобразна българска съкровищница в сърцето на Берлин – в артистичния квартал „Кройцберг“. „Кукер“ е замислен като мултифункционално пространство за балканска, но най-вече българска култура. Кътче, в което творбите на писатели, музиканти, фотографи и майстори на изобразителното и приложното изкуство отключват портал между културите, както го определя Величкова.

„От идеята до реализацията изминаха точно три месеца и на 5 септември открихме пространството с изложбата на “Етюд-и-те на София”, разказва Диляна. За съжаление, след едно много силно начало, през ноември отново се наложи да затворим и така до този момент. В тези месеци на безвремие, когато нямаме възможност активно да реализираме идеите си, а може би и под влияние на това, че преди 45 дни станах майка за втори път, започнах да насочвам вниманието си основно към децата. Наскоро попаднах на рисунки на малки пещерски художници и така се роди идеята: “В Кукер Берлин пишем детски приказки”. Ще напиша приказките заедно с българските деца в Германия. Като вдъхновение ще използваме картините на децата от Пещера и публикуваните отдолу стихотворения на български автори. Целта е да намаля разстоянието между децата, които не растат в родината и тези, които са там. Реално те ще създадат един общ проект с моя помощ, но на разстояние, без да се познават“.

Две от приказките са почти готови. Младата майка ги пише заедно с малките си сънародници в Германия. Показва им някоя от рисунките на пещерските деца, провокира творческото им мислене. Когато фантазията на малчуганите започне да чертае сюжет, но изгуби посоката, задава насочващи въпроси. Записва всичко, оформя го като текст, редактира го и го подготвя в увлекателен за четене вид. Досега Диляна е писала с Влади, който е на 6 години и е първокласник. Той владее прекрасно български език. Негова е историята „Загубеният шах“. Заради пандемията творческата дискусия с втория автор – Ерик, е осъществена по интернет. Момчето съчинява „Мокри до кости“ по рисунката на 13-годишния Ерен от Пещера.

„Надявам се, че ще успя да преведа приказките поне на още един чужд език (немски или английски) и ще ги подаря на Мария Джуркова и „Възрожденско приключение“, която всъщност е моето вдъхновение да започна тази инициатива“, издава още Диляна. Тя се надява някой ден да се намери финансиране и с творбите на малките българчета да бъде отпечатана малка книжка, която да се чете с удоволствие от други малчугани. Това обаче са по-далечни проекти. Засега младата майка се наслаждава на общуването с чистите и искрени души на българчетата, помага им да изразят себе си в своите истории. И отново прави нещо, с което се забавлява – също както преди замразяването на „Гибелин“. 

А пандемичният проект „Кукер Берлин“ също като танцуващите на Прошки страховити същества се опитва да прогони лошото. Младежкият екип на този нестандартен творчески проект вярва, че умелото съчетаване на галерия, магазин и пространство за концерти и литературни вечери под един покрив е най-прекият път към любителите на красивото. И че това следва в близко бъдеще, когато всичко лошо, нахлуло в живота ни с коронавируса, остане в миналото.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?