Следвайте ни

Тайните на Панагюрското злато 70 години след откриването му

Фалшифицирано ли е съкровището и защо размерите му се променят през годините – разкрива репортерът на bTV Новините Румяна Попoва

Преди 70 години за първи път от хилядолетия, зимното слънце огрява невижданото съкровище от Панагюрище. Замръзналата земя край тухларната разкрива едно от чудесата на древния свят – седем ритона, амфора с митични сцени и фиала от чисто злато.

Археолозите вероятно още дълго ще спорят дали антиките са заграбени от имперския наследник на Александър Македонски и заровени при бягство или са били собственост на тракийския цар Севт III.

Всички обаче са единодушни в едно, че в света няма друго съкровище, което да се сравнява по блясък и слава с антиките от Панагюрище. То не е най-древното, не е най-голямото, не е и най-ценното. Но е най-красивото и най-скандалното злато, което още от откриването си крие тайни и ражда легенди. 

Датата е 8 декември 1949 г., когато тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил копаят глина край старата тухларна в Панагюрище, когато съвсем случайно се натъкват на изключителна находка. Мария Дейкова е била дете, когато баща ѝ и двамата ѝ чичовци намират златото, разказа предаването "БТВ репортерите".

„Така го увил в една рубашка и така го носи, все едно, че носи зайче. Излизаме вънка. И той оставя рубашката. И като лъснаха всичките съдове от златното съкровище. И те отидоха да се обличат с чичовците вкъщи.

И аз като седнах край тях и ги гледам – от всички страни. Оттук го гледам, оттам го гледам – прерових ги. И те ги сложиха в една пазарска чанта. И отидоха да ги носят в околийското управление тогава”, разказва жената.

Братята не са си и помислили да скрият златните съдове, разказват наследниците им. Спомнят си, че целият град е отишъл да ги види. Още тогава - в деня, когато е съкровището е намерено, в рода на братя Дейкови се ражда и първата легенда за ритоните –  че съкровището има очи.

В очите на ритоните, по-силно от златото блестели брилянти, разказват потомците.

„След това го взеха в София и Людмила Живкова го понесе по света и казваше, че са го намерили археолози. Това най-тегнеше на татко – че археолози са го открили и това им беше най-тежко.
 
Историята за ослепялото Панагюрско съкровище е само една от легендите, създали магичен ореол на античното злато.

„Предполага се ,че те са били инкрустирани със скъпоценни камъни, но за съжаление те липсват или в древността са изгубени, или когато са измити в реката Мерул при откриването, никой не може да каже”, коментира Васил Кацаров.

След откриването си, съкровището е вписано в пловдивския археологически музей и именно там, през 1956 г. е заснето на кинолента за първи път. Кадрите са изключително ценни, твърди един от наследниците на братя Дейкови. Павел Цветанков е защитил докторат за панагюрското злато и твърди, че държавата е злоупотребила с едно от най-ценните си антични съкровища.

„Панагюрското златно съкровище след 1956 г. пътува няколко пъти, включително пак до Париж – без документи. Тоест – отнето е практически незаконно, откраднато е от Пловдивския музей още през 1956 г.

След това е откраднато легално през 1974 г, като заповедта на Людмила Живкова гласи, че то трябва да бъде вписано в Националния археологически музей към БАН’, каза Цветанков.

Златото обаче не отива в музей, а през 1970г. на миналия век заминава за САЩ, разказва професорът по културология Евгений Сачев. Според него, съкровището е дадено на един от наследниците на Рокфелер срещу обещание за инвестиции.

„На 29 април 1975 г. с частен самолет Рокфелер пристига на летището в София и в знак на добро намерение му дават Панагюрското съкровище да го отнесе в САЩ в музея „Метрополитен” – за да могат там да го оценят и да го видят – без каквито и да са документи, само на една честна дума”, коментира Сачев.

Липсват документи къде и как е пътувало по света в онзи период Панагюрското златно съкровище. Но е факт, че именно тогава музеят „Метрополитен” в Ню Йорк получава ексклузивни права да произвежда копия и реплики на Панагюрското злато.

„След това се оказва ,че в „Метрополитен” са направени няколко копия на съкровището и то се връща в България. По време на проверките – дали е истинското или не е, избухнаха скандали между колеги, които са се занимавали с опазване на културните и историческите ценности, включително и обвинения за фалшифициране и т.н.”, посочи Сачев.

Така още през 70-те години на миналия век плъзват слуховете за това, че съкровището е подменено с фалшификат. А съмненията упорито се подхранват от разликите в размерите и теглото на златните съдове.

 „При откриването му е измерено – приблизително от 7,5 кг. Измерването е направено от Петър Горбанов, първото измерване.

Той е човекът, който е завършил археология във Виена и е работел в този момент в Панагюрище в читалището-музей в центъра на града. Той датира и съкровището – около 400 години преди Христа. Неговата датировка никога не е оспорена. Обаче теглото – да”, уточни Цветанков.

7,5 кг тежи съкровището в деня на откриването си в Панагюрище. 6,165 кг е теглото му днес. И още – един от ритоните с глава на елен след 60 години е станал с 11 грама по-тежък.

Каните са пораснали на височина с по 5 см и с по 3 см, диаметърът на фиалата също се е увеличил с 2 см. Това показват данните, извадени от регистрите на държавния музеен фонд, Пловдивския музей и Националния исторически през периода 1949 – 1983 г.

„Все пак предметите от съкровището са престояли в земята 2300 години. В резултат, на което в тях са попадали частици. Те попадат не само по повърхността, но и в някои от кухините, а също и в тези елементи с обратен релеф.

И в различно време – от тези първоначални частици от глината са падали. Което довежда толкова години да се намали теглото с някакъв грамаж. Но той е съвсем минимален, в сравнение с цялото количество”, обясни  Гавраил Лазов.

Експертите определят като абсолютно несъстоятелни всички твърдения за фалшификация на съкровището. С болка ги приема археологът Гавраил Лазов, който повече от 30 години е отговарял за златото и е пътувал с него по целия свят.  

От НИМ винаги са били категорични, че съкровището е автентично и е паспортизирано през 1996 г. в лабораториите на института по криминалистика към МВР от един от водещите български физици – професор Георги Меченов.

„То е  било  при мен 1996 г. Аз съм заснел една картинка и сега вече мога да кажа. И сега, и утре, и след 10 години, ако някой не го унищожи, мога да кажа да, тези предмети или този предмет, е същият като онзи от 1996 г. дето съм го заснел. Но като него, като този от 1996 г. А не като IV – III в. пр. не.”, коментира Меченов.

През 2014 г. след серия дела, заведени от наследниците на братя Дейкови, съкровището се озова в епицентъра на скандал. И тогава беше назначена специална експертиза за автентичност, а тестовете на златото бяха направени в независима лаборатория.

Пробите от съкровището са донесени през 2014г. под номера в лабораторията. Екипът ни видя, но не засне как изглежда античното злато на микронно ниво заради тайната на експертизата. Увериха ни обаче, че е уникално и не може да се подправи.

През 2015 г. официално – държавата обяви, че съкровището е истинско на базата на публикуваната в специална книга експертиза.

Важно е държавата да създаде система, по която да пази безценните находки, които разнасят славата на страната ни навсякъде по света. Колкото до тайните – всяко съкровище като Панагюрското – ще ги разкрива във времето една по една.

А според експертите, като научаваме повече за него, за древните му майстори и за уникалното злато, от което е сътворено, разкриваме собственото си минало и собствената си история като народ. 

Източник - БТВ.

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?