32

Светлинно и огнено шоу е гвоздеят в програмата за 10-годишнината на „Перистера“

Богата програма подготвя Община Пещера по повод 10-годишнината от откриването на една от емблематичните си забележителности - крепостта „Перистера“, съобщиха от ведомството. 

Честванията ще започнат на 7 юни, предвидени са няколко събития: откриване на изложба от IV Национален пленер по живопис от 17:00 ч., демонстрация на бойни умения с прабългарската школа „Бага Тур“ - стрелба с лък, хвърляне на копие, бойни умения и др. В 19:00 часа ще тръгне литийно шествие от храма „Св.Петка“ до крепостта „Перистера“. Половин час по-късно на историческото място ще бъде отслужен благодарствен молебен за здраве и просперитет на жителите и гостите на град Пещера. Следва „Скрижалите на Тангра“ – спектакъл на прабългарска школа „Бага Тур“. В програмата са включени още изпълнения на гайдарски състав „Наздравица“ и фолклорни концерти на ЦПЛР при ОДК – Пещера и квартет „Интро“.

Гвоздеят на вечерта ще бъде светлинно и огнено шоу, посветено на 10-годишнината от откриването на крепостта „Перистера“. То ще започне от 21:40 часа.

Всеки, който от една година не е идвал в Пещера, неволно натиска спирачката на колата при влизането си в града. Защото на хълма "Света Петка" се издигат кули и стени, спиращи дъха. А допреди няколко години хълмът бе гол, осеян с огромни валуни и саморасли дървета. В подножието му още стояха казармите на някогашния сапьорен батальон, чиито войници тренирали на хълма изкуството на окопаването. Именно те се натъкват на древни стени и дори се пробват в любителско иманярство. За щастие не успяват да открият нищо, след което засипват отново изкопите - припомнят новата история на забележителната крепост отОбщина Пещера.

Затова и започналият работа още през 2007 г. археологически екип на доц. д-р Бони Петрунова се натъква на какви или не: "артефакти" от най-ново време - цигарени кутии, гилзи от патрони, всевъзможни найлони, звезди от войнишки кепета и дори цели противогази.

 Твърдини в България има много, но уникалното за крепостта над Пещера са двете нейни ъглови кули - източната и южната, които са едновременно църкви. Това е единствената крепост от такъв тип у нас. Нейното име - Перистера, означава гълъб, гълъбово място. И е споменатото за първи път от Иван Попов в неговото изследване "Страници из миналото на Пещера". Както повечето средновековни укрепления, крепостта не възниква на празно място. В центъра на цитаделата има комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала.

В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса.

Постепенно археолозите откриват монети, кръст от Х век, битови и други находки. Сред тях са монети, сечени от император Тиберий II Константин (578-582). Една от тях има само един аналог в света. Вече са разкрити изцяло стените на цитаделата, заемаща три декара, ъгловите кули и кулата порта. В една от тях е открита цялата годишна заплата на коменданта на крепостта - 10 солида, лежащи в дъното на делва за зехтин. Скоро обаче рекордът е подобрен с втора, още по-голяма находка от цели 13 солида. 

Разкрити са и 28 жилищни помещения, в които са намерени много керамика и предмети от бита, включително и напълно и частично запазени питоси (делви). "По следите от съдържанието в тях днес дори може да се възстанови седмичното меню на гарнизона", убедена е доц. Петрунова.

Вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, с който цялата площ на крепостта надхвърля 20 декара. Находките и пластовете разкриват цяла картина за живота на крепостта - множество нападения, две опожарявания, допълнителни ремонти и укрепвания по време на по-размирни векове. Тя е свързана и с прииждането на славянските племена, за които летописецът Йоан Ефески пише: "На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше." 

Трудът на археолозите, разкрили уникалността на Перистера, е оценен от съответните институции и през 2012 година тя е обявена за паметник на културата с национално значение. А това от своя страна помогна на община Пещера да спечели и реализира проект по програма "Регионално развитие" за реставрация консервация и социална адаптация на "Гълъбовата крепост".

По него е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула, която става музей. Изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение.

Старинна средновековна крепост с бойни кули-църкви излиза изпод руините на познатия от десетилетия на науката римски кастел в покрайнините на град Пещера. В уникалните храмове средновековните воини са се молели преди битка и са благодарели на Бог след победа. Това са единствените намерени в България църкви в крепостни кули, казва ръководителят на археологическата експедиция доц. д-р Бони Петрунова.

Църквите-кули „Св. Параскева – Петка (Българска)“ и другата, за която се предполага, че се е наричала „Св. Четиридесет мъченици“, се намират в северния край на гр. Пещера на хълма Света Петка. Те са вградени в северния и южния край на източната крепостна стена на Перистера.

Според историческите сведения, твърдината е пазила от вражески набези древното селище. Името й означава гълъб, гълъбово място, и е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”. Легендата за произхода на името на твърдината разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя било разпространено християнството, местните хора трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква.

Докато умували, от хълма Света Петка в небето литнало ято гълъби. Гълъбът е птица, която традиционно символизира Исус Христос и така хората решили точно на това място да направят своя храм. Друга хипотеза е, че името на възвишението – Света Петка, е дошло от едноименната древна църква, чиито развалини стоели на хълма от векове.

За руините от крепостта за пръв път пише Стефан Захариев в книгата си „Географско- историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Константин Иречек също споменава крепостта Перистера в своите пътеписи през 1883 г.

През 1954 г. започват първите археологически проучвания на хълма, а няколко години по-късно, както и през 1972 г. под ръководството на Цветана Гиздова се правят сондажи и частични разкопки. Те обаче не стигат далеч и учените обявяват паметника на културата за римски кастел, без да публикуват резултатите от проучването си.

По-сериозни разкопки започват през 2007 г., а 4 г. по-късно екипът на доц. Петрунова започва солидни проучвания, при които се натъква на изненадващи за науката факти.

Археолозите смятат, че мястото е било древно тракийско светилище, тъй като в най-високата част на възвишението са са открити различни по големина камъни, единият с формата на гълъб. През римската епоха, от II до началото на III век, тук е бил изграден кастел, тъй като наблизо е минавал един от главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море. Крепостта обаче е имала и късноримски период на съществуване, което се доказва от 4 монети, сечени при императорите Диоклаециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363).

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?